Рождественски пост

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често „четиридесетница на ап. Филип“. Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.
По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден

ЗАЩО НЕ ПОСТИШ?
Постът е Божия Заповед– Защо да постим – ми каза някой, – щом постът не е между дванадесетте заповеди? – Заповедите – му казах – не са дванадесет, а десет. А заповедта за поста е дадена преди да бъдат дадени другите заповеди на Моисей на Синайската планина. Заповедта за поста е дадена първа – първа за човеците и още повече в райската градина на наслаждението. Бог, както е известно, им даде заповед да не ядат само от определен плод. За беда човекът наруши заповедта за този пост и затова бе наказан. Толкова голяма беше силата на заповедта за поста, че даже когато човешкият род изпадна в тъмнината на идолослужението, запази поста, за да угоди Богу и да бъде помилуван. Всички народи са постили. Постили са, според Херодот, египтяните, преди да принесат жертва на Изида. За лакедемонците Аристотел ни информира, че преди да тръгнат на помощ на обсадения съюзнически град, провъзгласявали всенароден пост. Римляните също постели. Нума Помпилий, Юлий Цезар, Август, Веспасиан и другите императори спазвали определените за народа си пости. Също така постили и старите питагорейци и неоплатониците. Постят ниневийците, когато се покаяли от проповедта на Иона, за да се смили Бог над тях и да избегнат богопратения гняв, както и го избегнали. В изявата на скръб заповядали всенароден пост в целия град. И не само за човеците, но и за добитъка.В Индия гимнософистите и до днес са вегетарианци и са пример за въздържание.http://www.pravoslavieto.com/books/zashto_ne_postish/

1. 15 – 22 ноември -само растителна храна с олио
21 ноември е Въведение Богородично.
2. 23 – 29 ноември– разрешава се риба
3. 30 ноември – 6 декември -разрешава се риба
От Андреевден до Никулден
4. 7 декември – 13 декември– разрешава се риба
5. 14 декември – 19 декември– разрешава се риба
6. 20 декември – 24 декември– само растителна храна с олио
От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово
25 декември -Б лажи се. Не се пости дори ако се случи в сряда или петък.

КОГАТО ПОСТИШ… Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;не завиждай никому;не осъждай никого;не поглеждай с пожелание;не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? И така, като постим телесно, нека постим и духовно; като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,с милост към всички наши ближни. Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас. Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа. Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите. Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен“.

НАЙ-ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОСТА
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСТИТЕ
КОИ СА ПОСТНИ ДНИ? (**Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Който е болен или има хронични заболявания да се посъветва също с изповедника и лекаря си.)
1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна.
Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност.
Необходимо е постенето да започва постепенно.
Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.
4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.
5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
6. При постите съществуват шест степени на строгост:

  • всичко, освен месо (Месни заговезни);
  • вкусване на риба;
  • гореща храна с растително масло;
  • гореща храна без мазнина;
  • студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
  • пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.
7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.
Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.
За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.
Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.
Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
КОИ СА ПОСТНИТЕ ДНИ? Kогато към четирите многодневни пости се прибавят и еднодневните, постните дни в православния църковен календар са до двеста на брой.
ЕДНОДНЕВНИ ПОСТИ
Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:
всяка сряда – за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания; всеки петък – за спомен на самите Му страдания и смърт;срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил) – за достойно приготвяне за този велик празник; на Кръстовден – 14 септември – за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа, и в деня на Отсичане главата на св. Иоан – 29 август (11 септември стар стил).
Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.
Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСТИТЕ
Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.В Стария Завет има много наредби за поста.
Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13).Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.
От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.
Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените „заговезни“ – т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. „тримерене“. Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник. Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.

православието.ком
http://www.pravoslavieto.com/docs/post/postite_v_bpc.htm#1