„…През 1962 г. с решение на Светия Синод на Българската православна църква е канонизиран преп. Паисий Хилендарски[1]. Решението на архиереите е по повод 200г. от написването на Славянобългарска история, с която се положи начало на Възраждането на българската просвета и култура, на националното самосъзнание и идентичност. Десет години по-рано през 1952 г. мъченически загива духовникът, пастирят, просветителят на Родопите – протойерей Евстатий Янков от Чепеларе. Между двете личности – тази на св. преп. Паисий Хилендарски и на прот. Евстатий Янков има някои сходни черти и характеристики, които ще се опитам да разкрия в този текст относно личността и духовно просветителската дейност на свещеника-мъченик от Чепеларе…“  пълен текст »