Групата от 8 поклонника, включително водача ни проф. И. Желев, тръгна на 14 ноември в полунощ с два леки автомобила от спирката „Бизнес парк” на метрото в Младост 4. В два часа взехме от Благоевград професора и в шест часа без 15 минути пристигнахме в Урануполи, гръцкото градче на границата с Атон, на 375 км. от София. Оказа се, че фериботът в 6 часа не спира на пристанището на Хилендар – Иваница и затова се наложи да чакаме следващия в 9.45 ч. През тия четири часа си взехме тескеретата (разрешителниза влизане и 4-дневен престой в Атон по 25 евро), билетите за ферибота (по 6,2 евро) паркирахме и подремнахме в колите. С леки коли не може да се пътува в Света Гора и за това по време на посещението те задължително остават в паркинг в Урануполи.

За много манастири и скитове в Света Гора (около 10) се знае, че дължат основаването или възстановяването си на българи. Между тях са сръбският Хилендар и гръцките Дохиар и Ксенофонт. Руският монах Партений през 1856г., 20 години преди избухването на априлското въстание пише: „И никой православен народ не ходи повече на поклонение от българите, и никой народ не носи повече пожертвования (иждивения) от българите. Почти само българите издържат цялата Света Гора Атонска. И от никой православен народ не постъпват в монашество повече от българите”.

В дванайсет часа слязохме на пристанището на сръбския манастир „Хилендар” – Иваница. От тук с микробуса на манастира в дванайсет часа и 45 минути пристигнахме в „Хилендар”. Сръбските монаси ни почерпиха с чай, кафе, ракийка и сладки. След това ни показаха централния храм на манастира и библиотеката, откъдето Отец Паисий е черпел информация от гръцки и латински източници за написването на „История Славяноболгарска”. В централния храм се поклонихме на иконата Св. Богородица Троеручица. За нея преданието разказва: първоначално тя се намирала в манастира Великата Лавра до Иерусалим. По това време там бил Св. Йоан Дамаскин. Той бил наклеветен пред халифа на Дамаск, че заговорничил срещу него и халифът в яростта си заповядал да му отрежат дясната ръка. По-късно успял да измоли от халифа да му я върне. След това Св. Йоан се помолил пред иконата на Св. Богородица да му я възстанови. Тя чула молбата му и чудото станало. В нейна чест светецът изработил от сребро копие на ръката си и го поставил на иконата. От тогава тя се нарича Богородица Троеручица. През 13 век сръбския светител Сава я пренесъл в Хилендар. С разрешение на Игумена успяхме да направим много снимки и клипове в манастира, две трети от който в момента се реставрира след голям пожар преди 15 г. За да улеснят прехода ни от „Хилендар” до българския манастир „Зограф”, те ни превозиха с микробуса по стръмната част на пътя, така че ходенето ни пеш беше само спускане. Тръгнахме в 13.45 ч. и пристигнахме в „Зограф” в 14.45 ч. Тук вече пристигаха масово поклонници. Нашите монаси ни черпеха за „добре дошли” с мента, ракия, коняк по избор, кафе или чай и сладки. В 15.30 ч. ни настаниха. Условията в стаите бяха великолепни и ние успяхме да отпочинем до началото на тържественото богослужение в 17 ч., по случай патронния празник на „Зограф”-пренасянето на светите мощи на св. Георги на 16 ноември, водено от Браницки епископ Григорий, Викария на Патриарх Неофит. Непосредствено след това всички ние, 700 поклонника, бяхме поканени в трапезарията. Вечерното меню включваше супа, риба тон, чаша вино и баклава. Точно в 19 ч. започна Всенощното бдение, посветено на празника, което продължи до 3ч. след полунощ. След два часа почивка то продължи от 5.30 ч. с часовете и Тържествената Света литургия. От 10 ч. тръгна Литийното шествие с иконата на Св.ВМЧк Георги Победоносец до малката църквичка на отсрещния хълм, където се извършва по традиция молебенът с иконата. На всеки от нас му бе предоставена възможносттта да носи няколко крачки иконата по време на литията. В 11.30 ч. отново бяхме на трапезата заедно с любезните домакини. След кратка почивка в 14 ч. потеглихме за пещерата на Преподобни Козма Зографски. След около час минавайки по живописна пътека между вековни дървета и изкачвайки по стръмни издълбани в отвесната скала стъпала, влязохме в пещерата издигаща се на около сто метра от основата й. От тук се откри изключителна гледка към манастира и околностите му. В „Жития на българските светци”, преведени през 1979 г. от Левкийски епископ Партений, за Св. Козма Зографски четем: „Той се родил през втората половина на 13 век по указание свише в семейството на търновски болярин. Като стигнал в пълнолетие и след като получил благочестиво възпитание, родителите му пожелали да го оженят. Но Козма пламенно желаел монашески образ на живот, затова тайно от тях се отправил за Светата Атонска гора. Когато стигнал атонската граница, дяволът привидно му представил обширен морски пролив, който от всички страни отделял Света Гора от материка, за да постави спънка на благочестивия юноша в неговото самоотвержение и да унищожи неговите прекрасни намерения. Но Козма се обърнал към Бога и започнал да се моли така: „Господи Иисусе Христе, заради всенепорочната Си Майка открий ми пътя, по който желаещите пустиннически живот стигат на Света Гора!” Щом се помолил така, веднага изчезнало демонското привидение и вместо море открил му се сух път. След това весело навлязъл в Св. Гора и веднага пристигнал в Зографската обител. Трогнат от приветливостта на монашестващите братя, той решил да остане тук и бил приет с любов.

Било празник Благовещение, който тържествено се празнува в манастира Ватопед. В числото на Зографските братя, поканени на празника, бил и Козма, който видял в църквата жена с царствена красота и величие, която сама разпореждала всичко – и в църквата по време на службата, и на трапезата. Смутен той се завърнал при своя старец в Зограф и запитан за причината за смущението си, разказал му за своето видение във Ватопед. Старецът запитал: „Какъв вид имаше тази жена? Как беше облечена?” И след като Козма описал непознатата, той с въздишка му забелязъл: „И ти не позна, каква жена ти се явила в една обител, посветена на Божествената Мария? Ти си видял Царицата на Света Гора, на цялото творение!” Като чул това, Козма благодарил на Небесната Владичица, която го удостоила с такова свое явление. По-късно по воля Божия той се уединил в едно съседно пусто място и си изсякъл пещера в скалата, която се вижда от прозорците на Зограф на запад. Как св. Козма се подвизавал там, виждал само Бог, но накрай дивния отшелник заради чистия си живот и строгите си подвизи, получил дар – предзнание и прозорливост. За тези негови качества свидетелстват много разкази на духовни старци, подвизавали се в съседни килии. Св. Козма, причастен с пречистите тайни, със славословие и молитва на уста мирно предал своя дух на Господа на 22 септември 1323 г. от Рождество Христово.

Когато се извършвало погребението на преподобния, към неговата пещера се стекли пустинни зверове и от всички страни прилетели пернати. А когато пуснали тялото в гроба и започнали да го засипват с пръст, всяко едно от животните издало печалния си глас и след като отдали на Божия угодник тази дивна почит, разсеяли се по своите пустинни места. После, след като минало 40-дневното поминование, зографските братя се събрали в неговата пещера на всенощно бдение и решили да открият светите му останки за да ги пренесат в манастира, но не ги открили. Какво е станало с тях, никой не узна до сега. Това знае само Бог, който царува над всичко во веки веков! Амин!” Изпълнени с изключителното щастие, че успяхме да се докоснем до мястото където се е подвизавал Св.Козма Зографски и да му се поклоним, се прибрахме в манастира. В 17 ч . отново участвахме в тържествена вечерня в чест на ктиторите на Зографския манастир.

На 17 ноември след светата Литургия, която завърши в 7 ч. и трапезата в 10 ч. микробус на манастира ни превози до арсаната (пристанището) на Зограф, откъдето потеглихме пеша да се поклоним в манастирите Дохиар и Ксенофонт. Денят беше слънчев и топъл. Това ни позволи да направим много снимки и клипове. В Дохиар имахме възможност да се поклоним пред чудотоворната икона на света Богородица Скоропослушница. Старинна икона от 10 век. Нарича се така, защото скоро се вслушва в молитвите на вярващите. Поставена е в малка църква пред трапезарията. Двайсет свещи непрекъснато горят пред нея. Палят се по иждивение на множество хора, страдали от различни болести – хроми, слепи, разслабени; на получили спасение пленници, корабокрушенци, затворници. Кога за пръв път станало чудо, сътворено от света Богородица и защо е наречена Скоропослушница. Според преданието през 1664 г. имало един монах отец Нил – трапезар, който винаги минавал със запалена борина покрай иконата и одимявал образа й. Но веднъж чул предупредителен глас: „Друг път да не ми одимяваш образа! Той е чист и чист трябва да остане за всички, особено за тези, които са се обрекли да служат на Бога!” Огледал се Нил, но не разбрал чий е и от къде иде този глас? Счел, че някой от братята се шегува с него и продължил работата си. След време същият глас отново се обадил: „Монаше, недостоен за името си, докога ще одимяваш образа ми?” Нил изпаднал в голямо душевно смущение и ослепял. Тъй наказан той осъзнал греха си и в дълбоко разкаяние прекарал на колене ноща пред иконата. Тъй съкрушен го намерили на другия ден братята. Избрали нов трапезник, а Нил все така стоял пред иконата на Божията Майка и с покайни сълзи молел опрощение. Един ден както се молел през сълзи, чул същия глас. „Твоята молитва Ниле, е чута – грехът ти е простен! Прогледни! И иди кажи на братята, че аз съм тяхната закрилница в беди и ще им бъда вечна молитвена застъпница пред моя Син! Иконата ми наричайте Скоропослушница, защото скоро ще се вслушвам и незабавно ще откликвам на всички, които се обръщат към мен за прошка. Ще дарявам милост на всички, които търсят прошка на греховете си”. Отец Нил разтъркал като след сън очи, отново виждал хубавия Божи свят и с радост разказал на братята, каквото му казала света Богородица. В чест на събитието братята изградили църква в чест на света Богородица Скоропослушница и поставили в нея чудотворната икона.

В 13 ч. тръгваме към манастира Ксенофонт. В 14,30 ч. сме в архондарика където братята монаси ни почерпиха с чай и кафе. Те ни разказаха че манастира е изграден през 996г. от монаха Ксенофонт. След падането на Константинопол под османско владичество манастира неколкократно е ограбван, но отново възстановяван от източно европейски владетели. През 16 век близо до входа на манастира е построена главната църква (католикон), посветена на Свети Георги Победоносец. Църковните стенописи са от критския художник Антоний. През 18 век манастира започва да просперира отново и тогава е построен нов главен храм. Възстановяван е в периода 1817г. – 1837г. Новопостроения католикон е най-големия в цялата Света Гора. И двата католикона са посветени на Свети Георги. В манастирската библиотека се съхраняват над 4000 печатни книги и 300 ръкописа. Един от братята специално за нашата група отключи главната църква за да ни покаже чудотворната икона на Свети Георги, която по време на иконоборството е била горена, и след това пробождана. Когато от нанесените разрези потекла кръв палачите и се изплашили до смърт и захвърлили иконата в морето. Малко по–късно монасите я открили на брега и поставили в храма. Подобна била съдбата и на чудотворната икона на света Богородица простреляна от турски аскер. Характерно за нея е, че нито една сачма не е попаднала върху образа й, а всичките са се отклонили по краищата на иконата.

В 15,30 ч. потегляме обратно с бодра крачка по маршрута Дохиар, Арсаната, Зограф с цел да стигнем към 17 ч. за вечернята.

На 18 ноември в 3ч. отново сме на света Литургия в храма. Тук при мъждукащата светлина на свещите всеки един от нас чете на ум дадените от монасите списъци с имена за здраве. Те са оставени от поклонниците, дошли в Зограф с вярата, че Бог ще помогне на сродниците им да оздравеят. В 9,30 ч. отново любезните домакини ни канят на трапезата. В 10,30 ч. след освобождаването на стаите сме поканени в архондарика на чай и кафе за изпроводяк. Тук получихме изчерпателни отговори от братята на всичките въпроси, които ни вълнуваха от преживяното в Градината на Божията Майка Света Гора – Атон. В 11,30 ч. микробус на Зограф ни превозва до Арсаната. В 12,30 ч. вземаме ферибота за Урануполи В 13,30 ч. след горещата молитва за безаварийно пътуване към нашата закрилница Божията Майка, потегляме за България. След кратък престой на границата Кулата-Промахон в 22 ч. сме в София.