След благословията на отец Стоян на 28 април за успешно поклонение, на 29 април сутринта в 7.40 часа тръгнахме от храма с един автобус и един микробус. В 9 часа сме пред портите на манастира „Покров Богородичен”, който се намира в чертите на гр. Самоков. Любезната Майка Пелагия – игуменка на манастира подробно ни разказа историята му от изграждането му преди седем века до наши дни. Опустошаването му от турците не е успяло да сломи вярата на българите в Самоков и те отново са го съградили. Запалихме свещички и записахме имената на роднините и близките ни за здраве и дълголетие.

Поклонихме се пред образите и мощите на светците съхранени непокътнати от монасите до наши дни и потеглихме към едноименния Ресиловски манастир. По време на пътуването проф. Желев накратко ни запознаваше със светите места, които ни предстои да посетим. В 10 часа бяхме вече в храма на манастира, където отново се поклонихме пред мощите на светците и чудотворната икона на Св. Богородица.

След като си запалихме свещички, закупихме от осветените иконки и потеглихме към Руенския манастир „Св. Иван Рилски” – над родното място на св. Иван Рилски – село Скрино. Тесния и стръмен път не можа да ни попречи, като пътуващите с големия автобус бяха превозени на три курса с микробуса, а той остана паркиран в подножието на манастира. Пристигнахме към 12 часа в храма на манастира и двамата монаси подробно ни разказаха неговата история, тясно преплетена с живота и делото на Св. Иван Рилски Чудотоворец. След това подробно отговориха на въпросите ни и отвориха трапезарията за да обядваме. Към 14 часа пристигнахме в Манастира „Св. Лука” близко до село Граница.

Като влязохме в просторния двор и след това в храма с чудотворната икона на Свети Лука, веднага си спомних за посещението ни преди 4 години, когато водач ни беше Никола Хаджиев (Бог да го прости преподавателя ни в неделното училище преди проф. Желев). Тогава всеки от нас носеше някакви продукти за общата трапеза и на мен се падна „честта” да беля картофите, и бях остро критикуван от женската половина на поклонниците че половината от картофите са останали по обелките. По – късно пък ме обвиниха, че съм манипулирал разиграната „томбола” за останалите от трапезата продукти, така че луканката да се падне на Н. Хаджиев. И на двете обвинения не обърнах внимание, защото разбира се бяха в рамките на шегата. Към 16.30 часа пристигнахме в катедралния храм на гр. Кюстендил „Успение на Света Богородица”. В него имахме щастието да се потопим в чудната атмосфера на венчавката, изпълнена по каноните Православната Църква, и да осъзнаем нейното значение в живота на нашите предци и на нас самите. Венчавката не беше пречка да се поклоним пред чудотворните икони в храма и да запалим свещичка за здраве и дълголетие.

Отново сме на път към последния манастир в нашата поклонническа програма Църногорски (Гигински) „Св.Св. Козма и Дамян” По един изключително добър нов път и в съпровод с литургичните песнопения, за който тон даваше винаги нашия духовен наставник проф. Желев, в 18.30 часа влязохме в огромния манастирски двор и неговия главен храм. Тук отново бяхме посрещнати изключително топло и приветствани от монасите в изцяло обновения манастир. Подробния разказ за неговото възникване, стенописите, чудотворните икони и мощите на светците, съхранени от монасите и жителите на околните селища през вековете, отново ни потопиха в атмосферата на Православието и ролята, която то е изиграло в оцеляването ни като народ и нация. След като си купихме от малкото магазинче иконки, кръстчета и превъзходното манастирско биволско кисело мляко и манастирско отлежало вино, бяхме поканени в трапезарията и нагостени със манастирско сладко от вишни с биволско мляко.

В 20.30 часа отново сме на път към дома. След близо 15 часа и 350 километра преход, дай Бог да запазим в съзнанието си видяното и преживяното, тази духовна храна, която ще ни дава сили докато сме живи.

29 април, 2017г.