Свети преподобни Теодор Студит. Чества се на 11 ноември

Житие на преподобния наш отец  Теодор Студит

Някога в Константинопол живеел богат и знатен човек на име Фотин[23], женен за една благородна жена, наречена Теоктиста. И двамата били благочестиви и имали страх от Бога. От тях се родил блаженият Теодор. Родителите го просветили със свето кръщение, възпитавали го в добри нрави и го дали да се обучава в науките. С възцаряването на нечестивия цар Константин Копроним[24] се разпространила иконоборческата ерес и започнало силно гонение против православните. Поради това Фотин се отказал от заеманата важна държавна длъжност и като се посъветвал със съпругата си, раздал имуществото си, отрекъл се от света и заедно с Теоктиста се посветил на монашеския живот, в който те ревностно се подвизавали до самата си кончина. А блаженият Теодор, обучен в елинската премъдрост, станал изтъкнат оратор и превъзходен философ и се противопоставил на злочестивите еретици заради православната вяра. Той бил толкова сведущ в Божественото Писание и догматите, че еретиците никога не могли да му противостоят.След смъртта на злочестивия цар Константин Копроним, престола заел синът му Лъв[25], също иконоборец, но той не царувал дълго и скоро починал. След него престола заела съпругата му Ирина заедно със сина си Константин[26]. Тя носела име, което означава “мир”[27], и наистина въдворила мир в Църквата и прекратила иконоборческия смут. Царицата събрала много преподобни отци и заедно със свети патриарх Тарасий[28] свикала в Никея[29] Седмия вселенски събор, на който било отхвърлено нечестивото учение на еретиците и отново било постановено почитането и поклонението на божествените икони[30]. Събралите се на събора отци били повече от триста, сред тях присъствал и преподобният Платон, който се подвизавал на планината Олимп[31]. Той бил чичо по майчина линия на блажения Теодор, в него живеел Божият Дух и той бил от полза за всички като човек, начетен в Божествените Писания и изкусен оратор. След края на събора Платон взел със себе си блажения Теодор и двамата му братя Иосиф и Евтимий, които пожелали да приемат монашество[32]. Заедно с тях той се оттеглил в едно уединено място, наречено Сакудион[33]. Това била прекрасна местност, много подходяща за онези, които търсели безмълвие. Тя се намирала на едно планинско плато, била окръжена с високи дървета, имала чудесна течаща вода и единственият достъп към нея бил по малка пътечка. Преподобният Платон и спътниците му много харесали мястото, заселили се там и скоро построили църква в името на свети Иоан Богослов. Когато броят на братята започнал да се увеличава, той устроил манастир[34]. Блаженият Теодор, когото той посветил в монашески чин, повече от всички умъртвявал плътта си с подвизи и пост. Поучавайки се в смирението, той си избрал най-тежките и низши трудове и послушания. И на мнозина им се струвало удивително, че синът на богати и благородни родители, възпитан в нега и покой, поема толкова строги подвизи – сече дърва, копае лозето, носи камъни и усърдно изпълнява други подобни послушания, като например да пренася тора за лозето. В същото време светецът помагал и на по-слабите и болните телесно братя в работата им и бил слуга за всички. Той изповядвал на своя духовен отец – свети Платон, всички свои помисли и постъпки, с любов идвал при него на изповед и усърдно приемал неговите наставления. Теодор ежедневно отделял време за богомислие, та като предстои далеч от всичко светско и суетно пред Единия Бог, да Му принася тайнствено служение. Но добродетелта му не могла да остане скрита, защото самите сълзи, изобилно стичащи се от очите му, били несъмнено доказателство за многото му добродетели. Въздържанието на светеца било дивно и разумно. Той не се отказвал от храна, но не насищал стомаха си, а изкусно съкрушавал главата на тщеславната змия, защото не постел повече от определеното за всички братя време, а сядал и се хранел на трапезата заедно с другите. Но при това ядял много малко, само за да удовлетвори най-необходимата телесна потребност, като в същото време се стараел да скрие от другите въздържанието си, за да не разберат, че почти не приема храна и да не показва поста си пред тях. На този негов подвиг съревнували мнозина и доколкото е възможно се стараели да му подражават. Сред тях били родният му брат Иосиф, който заради добродетелния си живот впоследствие бил поставен за пастир на Солунската църква[35], другият му брат Евтимий, а също и Атанасий, Навкратий, Тимотей и много други постници, които следвали начина на мислене и поведение на Теодор и напредвали в добродетелите. Като преуспявал в непрестанните подвизи на молитвата и богомислието, блаженият Теодор притежавал голямо усърдие в четенето на душеспасителни книги. Той прилежно четял Стария и Новия Завет и творенията на светите отци. Особено обичал творенията на свети Василий Велики[36], които били като храна за душата му и му носели голяма духовна наслада. Той свято пазел законоположените от свети Василий “Правила и Устави на монашеския живот”[37], като не престъпвал нищо в тях, а онези, които не ги спазвали до най-малкото постановление, смятал не за монаси, а за миряни.Като виждал, че блаженият Теодор сияе с толкова добродетелен живот, преподобният Платон много се радвал за него. Той решил да почете свети Теодор със свещенически сан и заедно с него се отправил във Византия при светейшия патриарх Тарасий. Патриархът го ръкоположил в презвитерски сан, но това станало не толкова поради добрата воля на Теодор, колкото по принуда, защото блаженият се смятал за недостоен и не желаел да приема сана, като казвал, че той надминава силите му. Но като не можел да противоречи на волята на своя духовен отец Платон и на патриарха, а най-вече – на Божия Промисъл, той се подчинил и приел свещенството. След завръщането си в манастира преподобният се устремил към още по-големи подвизи и трудове, които е невъзможно да се опишат.След няколко години преподобният Платон, немощен поради дългогодишните трудове и старостта си, решил да се оттегли от управлението на обителта и пожелал негов приемник да стане блаженият Теодор. Той често говорел за това на блажения, като го умолявал и наставлявал да облекчи бремето на своя духовен отец и да се съгласи да стане началник на манастира. Теодор всячески се отказвал от това, като смятал, че е по-добре да живее под началството на други, отколкото сам да бъде техен началник, защото мислел, че по-лесно и полезно за спасението е да се получават наставления от другите, отколкото сам да наставляваш някого. Като видял, че Теодор не се подчинява на желанието му, преподобният Платон измислил следната хитрост. Той легнал на одъра си, престорил се на болен – пък и наистина бил слаб, – и като свикал всички братя, съобщил, че усеща приближаването на кончината си. После попитал кого искат да имат за свой настоятел след смъртта му, кого смятат за най-способен за това? Преподобният знаел, че няма да пожелаят друг, освен Теодор, защото всички го обичат и почитат заради големите му добродетели. Така и станало – всички единодушно отговорили:
– Отче! Нека игумен след теб да бъде Теодор!Платон веднага му предал цялата власт. Блаженият не могъл да се противи на желанието на всички братя и въпреки волята си приел игуменството[38]. Наред с това той поел и още по-големи подвизи, като се явявал образец за всички, учейки със слово и дело и поправяйки нарушенията на уставите от монасите, защото някои от тях престанали да спазват монашеските правила, особено обетите за нестяжание и нищета. Блаженият Теодор съчувствал на такива, бързал по-скоро да ги изправи към по-добро и така бил полезен на останалите братя. Ако някои роптаели против него, той не обръщал внимание, а се грижел дейността му да бъде угодна на Бога. Впоследствие противниците му, като придобивали страх Божий, изпълнявали волята на преподобния и му откривали помислите си. Той ги разглеждал внимателно и давал на всеки нужното за изцелението му – ленивите подбуждал към подвиг, а усърдните възпирал, за да не изнемогнат под тежестта на поетите трудове. Но време е вече да опишем и страданията на светия, които претърпял поради ревността си към Бога и Божия закон, за да познаем мъжественото му търпение в скърбите.По това време цар Константин, синът на благочестивата царица Ирина, достигнал пълнолетие, отстранил от престола майка си и започнал сам да управлява царството[39]. Той бил млад и развратен, отдавал се на излишество в страстите и прелюбодейство. Поради това намислил да прогони съпругата си Мария и със сила да я накара да приеме монашеството, а вместо нея си взел друга жена на име Теодотия, която била роднина на баща му[40]. Свети патриарх Тарасий не одобрявал това прелюбодейство на царя и не искал да благослови брака му. Но един презвитер на име Иосиф, който бил иконом на голямата църква[41], нарушил Божествените закони и престъпил заповедта на патриарха, като се съгласил да извърши тайнството на брака. Заради тази престъпна дързост, както ще видим по-нататък, той скоро получил достойно възмездие. Патриархът всячески се стараел да разтрогне прелюбодейния брак, но не можал да стори това, защото царят заплашвал отново да повдигне иконоборческата ерес, ако този брак му бъде забранен. И патриархът се принудил да го остави в този брачен съюз, за да не бъде постигната Христовата Църква от по-голямо зло. Това беззаконие, започнало от царския чертог, се разпространило навред, не само в близките градове, но и в далечните предели. Така започнали да постъпват и князете, и велможите, живеещи край Босфора или сред готите[42], и управителите на други области. Те прогонвали жените си и принудително ги карали да приемат монашество, а вместо тях си избирали други и прелюбодействали с тях. Като научил за това, блаженият Теодор скърбял в душата си и тежко въздишал за такива явни грехове, като се опасявал прелюбодейството да не стане обичай, беззаконието да не заеме мястото на закона и Божият Закон да не бъде разрушен. Пламнал от ревност по Божествения Закон, той пратил до всички монаси послание, с което съобщавал за царското беззаконие и увещавал да смятат царя за отлъчен от Христовата Църква като разорител на Божия Закон и съблазнител за мнозина. Слухът за ревността и смелостта на Теодор се разпространил навред и достигнал до самия цар, който се разгневил на преподобния. Но като смятал Теодор за мъж праведен, придобил голяма слава и почит сред хората, той не проявил открито своя гняв и първоначално поискал да го склони на своя страна с ласкателство. И ето, той заповядал на прелюбодейната си съпруга да изпрати от свое име много злато на светеца, като проси молитвите му за себе си и за своя род. Но светецът не приел златото и прогонил пратениците като съучастници в беззаконието на царя. Тогава царят измислил друго средство. Уж по необходимост, а всъщност за да побеседва с Теодор и да го склони на своя страна, той предприел пътешествие в местността, където живеел преподобният. Царят предполагал, че Теодор и братята ще го посрещнат и ще му окажат подобаващи почести. Но когато преминавал покрай манастира, нито преподобният, нито някой от братята излязъл насреща. Монасите се затворили и пребивавали в мълчание, а когато царските слуги започнали да хлопат по портите, никой не отговорил. Тогава царят се разгневил още повече и като се завърнал в палатите си, пратил незабавно в обителта на преподобния един сановник с воини, като му заповядал да подложи светеца и другите единомислени с него монаси на различни мъчения, да ги прогони с побои от манастира и да ги прати на заточение. Пратеникът тръгнал, нападнал внезапно манастира и като хванал всички монаси, започнал немилосърдно да ги мъчи заедно с преподобния Теодор, така че от раните им се отделяли парчета плът и земята се обагряла в кръв. След тези мъчения той пратил на заточение в Солун[43] преподобния и единадесет началстващи в манастира отци, които, състрадавайки на игумена си, доблестно претърпявали заедно с него окови и скръб, радостни, че са подложени на мъчения и са прогонени заради правдата.Херсонските[44] и босфорските презвитери и монаси научили за твърдостта и страданията на Теодор и неговите братя, много съжалявали за тях и започнали да им подражават. Те също възроптали против беззаконието на царя и съпротивата му срещу Църквата и затова мнозина от тях били пратени в изгнание.Докато бил в заточение, блаженият Теодор писал до другите изгнаници и заточеници, като ги укрепявал и увещавал да не отслабват в подвизите, да не изнемогват в скърбите, а да бъдат още по-мъжествени и да страдат за истината. Той писал също и до римския папа[45], като го уведомявал заради какво търпи страдания от беззаконния цар. В отговора си папата възхвалявал търпението му и облажавал ревността му към Бога и непоколебимото му мъжество. И Бог скоро отмъстил на царя заради невинното оскърбление на Своите раби – Той го лишил и от живота, и от царството, и злият владетел погинал със зла смърт. Майка му и велможите въстанали срещу него, изболи очите му[46] и той скоро умрял от болест. След смъртта му Ирина отново встъпила на византийския престол и върнала всички, които били в заточение. Блаженият Теодор бил призован в Цариград от Солун и като изповедник Христов, бил много почетен от патриарха и царицата. Тогава споменатият презвитер Иосиф, който дръзнал да благослови беззаконния брак на царя, бил осъден според правилата на светите отци, лишен от презвитерски сан и отлъчен от Църквата. Свети Теодор се завърнал в манастира, където всички се радвали и бързали да го видят, като се утешавали, че такъв ревнител на Божия Закон, претърпял заради правдата мъчение и изгнание, отново се завръща при паството си. Преподобният събрал всички свои разпръснали се духовни овци и както и преди ги ръководел, като живеел Богоугоден живот и осветявал всички като светилник със своите големи добродетели.След няколко години последвало нашествие на агаряните, които започнали да опустошават и завземат области от Гърция. Уплашени от тях, много хора бягали в укрепените градове. И преподобният Теодор не предал себе си и монасите си на доброволни страдания, а последвал казаното: “скрий се за миг, докле мине гневът”[47]. Той оставил Сакудион и заедно с братята отишъл в Константинопол. Идването му зарадвало царицата и патриарха, които започнали да го молят да приеме управлението на Студийския манастир и да устрои в него най-добър ред на монашеския живот.Тук е уместно да си спомним и историята на този манастир. Някога от Рим в Константинопол пристигнал един благороден и влиятелен човек, който бил почетен със сана патриций и проконсул. Той построил прекрасна голяма църква в името на свети Иоан Предтеча и устроил манастир при нея. Извикал монаси от обителта на “Незаспиващите”[48] и ги помолил да живеят в неговата обител, като съблюдават целия свой устав. Името на този човек било Студий и оттук манастирът получил названието си – Студийски. В него монасите живеели до царуването на император Копроним, като спазвали устава на “незаспиващите”. Но злочестивият Копроним, който смутил с иконоборството цялата Божия Църква, прогонил от Византия всички монаси и Студийският манастир опустял. След гибелта на злочестивия цар и края на гонението малко монаси отново се заселили при Студийската църква. Когато преподобният Теодор дошъл в Цариград с братята си, в обителта имало само дванадесет монаси. По молба на царица Ирина и светейшия патриарх Тарасий преподобният поел управлението на Студийския манастир и заживял в него[49]. Като се убедил, че това място е удобно за монашески живот, той го обновил и разширил и събрал много братя. При него идвали и монаси от други манастири, защото искали преподобният да бъде техен наставник и учител. Той приемал всички бащински и всички обичал нелицемерно. При него всички били равни, той обичал братята еднакво и еднакво се грижил за тях. Той знаел, че монашеският живот е един и същ, където и да се живее, както една и съща е благодатта на кръщението, където и да се сподобим с нея. Но според добродетелите монасите получават различни въздаяния. Учениците на преподобния отец преуспявали много в добродетелите и тъй като славата за светия им живот се разпространила навред, при тях идвали мнозина, желаейки да съревнуват в подвизите им, и броят на братята бързо се увеличавал, така че достигнал до хиляда души. Поради множеството ученици и невъзможността сам да наглежда всички и да знае постъпките, думите и помислите на всеки, преподобният като втори Моисей[50] назначил онези, които смятал за най-разумни, най-опитни и най-успешно подвизаващи се в добродетелите за началници сред тях. На всеки дал съответна длъжност: един определил за иконом, друг за еклисиарх, трети сложил за надзирател на църковното благочиние и така нататък. Светият съставил също и правила как всеки, от първия до последния човек, трябва да изпълнява определеното му послушание. За провиненията той установил епитимии: за едни – определен брой поклони, за други усилен пост и за всяка простъпка поставил съответното наказание. Ако някой не е дочакал края на Божествената служба, счупел някой съд или поради небрежност е хвърлил нещо, нерадиво е изпълнил заповяданото, с нещо е оскърбил брата си, поради необуздания си език е казал някакви излишни думи, или високо се смеел и не ходел кротко и смирено, разговарял по време на трапезата, не слушал душеполезното четене или роптаел по повод на храната, безразсъдно и дръзко хвърлял погледи натам-насам или пък вършел други подобни неща – за такива братя преподобният Теодор назначавал епитимии, съответно с провиненията им. При това преподобният установил в обителта си общежитие, та никой да не нарича нищо свое, а всичко да бъде общо – обща храна, общи дрехи и всяка вещ била обща. Преподобният се грижел и за това братята да не излизат често от манастира в града заради нуждите на обителта, защото знаел какви опасности дебнат монаха в града при общуването с миряни и при светските разговори. Поради тази причина той пожелал да устрои вътре в манастира различни занятия. Братята на Студийския манастир започнали да се обучават на различни занаяти: едни се учели на дърводелство и строителство, други – на ковачество, трети шиели, четвърти дялали камъни – с една дума на всичко, потребно за манастирския живот. Но протягайки ръка към делото, те винаги имали на устата си Иисусовата молитва и Давидовите псалми. Славата за този порядък в Студийския манастир, за неговото законоположение и устави се разнесла навред и много други манастири не само в съседните градове, но и в далечни страни приели Студийския устав[51] и го спазвали, а някои го спазват и досега. Преподобният написал също и немалко душеполезни книги и съставил похвални слова на Господските и Богородичните празници, почел с прекрасни песнопения свети Иоан Кръстител, създал много канони и трипеснеци и като изпълнена с водите на премъдростта река, със своите учения и песнопения напоил и усладил Божията Църква[52].Междувременно византийският престол бил незаконно зает от мъчителя Никифор, който насилствено отстранил благочестивата царица Ирина[53]. По това време починал и патриарх Тарасий. След него на патриаршеския престол бил издигнат един добродетелен, достоен за този сан човек, който бил съименник на новия цар[54]. Но в Църквата отново започнал раздор, защото царят самовластно приобщил към нея отлъчения Иосиф и заповядал да му бъде върнато правото да свещенодейства. Патриархът се съпротивлявал на царя, доколкото било възможно, но като го видял жестоко разгневен, се уплашил цялата Църква да не претърпи жестоко гонение, както претърпяла много злини от предишните царе, и приел Иосиф в общение, макар и против волята си. А царят искал с действията си да разгневи Теодор, защото разбирал, че преподобният няма да претърпи това. Така и станало. Преподобният го изобличил като насилник над Църквата, защото със своята светска власт въвел в общение онзи, когото светейшият патриарх Тарасий отлъчил с целия си клир. Царят много се разгневил на преподобния Теодор и го изпратил на заточение на един остров близо до града[55]. По същия начин той постъпил и с брат му Иосиф, блажения старец Платон и с много други студийски монаси.А междувременно до царя достигнала вестта, че Тракия е нападната и опустошена от варвари[56]. Той незабавно се приготвил за война, но искал не толкова да победи враговете, колкото преподобния Теодор. Преди да тръгне против скитите, царят пратил при Теодор велможи, като се опитвал ту с ласкателства, ту със заплахи да го направи свой съмишленик. Преподобният отговорил:- Царю! Трябва да се каеш за извършеното прегрешение и да изправяш това, което си разрушил, и чак тогава да тръгваш на война. Но тъй като ти не стори това, Всевиждащото Око днес чрез мен, недостойния, ти предизвестява: знай, че няма да се завърнеш от похода си.Царят не придал никакво значение на думите на светеца. Той само се разгневил още повече и заплашил, че като се върне от похода, ще му причини много повече злини. Но Никифор не се завърнал, защото бил убит от варварите, както предсказал светецът. След него на престола седнал синът му Ставрикий, но и той скоро умрял от раната, получена във войната, в която участвал заедно с баща си. След смъртта му бил избран Михаил, който дотогава бил киропалат[57] – човек наистина достоен за царската власт, добър и православен. Като приел властта, той отново върнал от заточение преподобния Теодор и единомишлениците му, почел ги с подобаващи почести и прекратил църковния раздор. А Иосиф като негоден член отново бил отлъчен от Църквата.Скоро след това светият и достохвален Платон преминал при Господа[58]. Когато научил за кончината му, патриархът заедно с целия клир отишъл в Студийския манастир, целунал светите му мощи и го погребал с почести. След отхождането на своя духовен отец преподобният Теодор живял с братята в покой само две години. Тогава против него и против цялата Христова Църква повдигнал страшна буря нечестивият Лъв Арменец, който първоначално служел като воевода при благочестивия цар Михаил. Той бил пратен на Изток против варварите и там събрал голяма войска, възгордял се и въстанал против благодетеля си цар Михаил. Той привлякъл на своя страна всички подчинени нему сановници и воини – едни с обещания, други с подаръци, а трети с ласкателства – и с тяхна помощ се провъзгласил за цар. Като научил за това, благоверният цар Михаил незабавно сменил царската багреница с монашеска дреха, за да избегне междуособна война, и отстъпил царството на врага си, приемайки монашество.След като получил царската власт, Лъв Арменец отначало се държал благоверно и скромно, докато не се утвърдил на престола и не събрал около себе си съобщници на нечестието си. След това започнал да хули светите икони и да укорява почитащите ги, като ги наричал неразумни. Патриархът изобличавал нечестието му и въз основа на Свещеното Писание водел с него спор за светите икони, но не постигнал успех, а само събудил още по-голяма ярост в безумния цар. Лъв Арменец събрал всички известни свещеници, монаси, патриарха и блажения Теодор, явно показал пред тях своята злоба, като хулел и укорявал почитащите честните икони и възхвалявал иконоборците.

– Не е ли написан от Божията ръка древният закон – казвал той, – който заповядва да не служим на делото на човешки ръце? Казано е: “Не си прави кумир и никакво изображение”[59]. И така, не подобава на монасите да се покланят на иконите, които прави човешка ръка. Как може на икона да се опише Неописуемият, на малки дъски да се помести Необятният и да се нарича с Божие име изобразеното с бои?Светите отци всячески оспорвали празните думи на императора иконоборец, като отхвърляли хулните му слова и възразявали:- Ако Законът, даден чрез Моисей, спазваме изцяло, напразна ще е нашата християнска вяра, напразна ще е и апостолската проповед и всички Божествени предания на светите отци, ще бъде отхвърлено – страшно е и да се каже – самото въплъщение на Владиката, чрез което ние познахме Неговия човешки образ и приехме иконописта, почитайки в иконите Онзи, Който е изобразен на тях.А преподобният Теодор, който прекрасно познавал цялото Писание на Стария и Новия Завет, дръзновено попитал царя:
– Как тъй си намислил, царю, да безчестиш Христовия образ, да внасяш в светата Църква това еретично мъдруване и да раздираш дрехата ѝ, изтъкана от висшата благодат и учението на апостолите и отците? Ти мъдруваш въз основа на Стария Завет, но нали новата благодат, дошла чрез Иисуса Христа, го отмени. Ако трябва да спазваме Стария Завет, който ти държиш, трябва да се обрязваме, да извършваме съботата и всичко останало, описано в него. Нима ти, царю, не си разбрал, че Законът е бил даден до време и само за народа, излязъл от Египет? Но с появата на благодатта сянката е отменена. Пък и самият този Закон невинаги спазва онова, което заповядва. Така той заповядва да не се прави подобие и да не се служи на дело на човешки ръце, а е поставил изображения на херувимите над кивота. Нима те не са били дело на човешките ръце? Но въпреки това са били почитани от всички. С появата на новата благодат Сам Господ изобразил на кърпата лицето Си и го предал на Авгар, който получил изцеление от продължителната си болест, още щом го докоснал[60]. После и свети Лука, Господен апостол и евангелист, със своята ръка изобразил лика на Божията Майка и оставил това изображение за идните поколения. И много дивни чудеса са се извършили от появилия се във Финикия неръкотворен образ на Спасителя. А чудесата, явявани от други свети икони, не показват ли по-ясно от слънцето, че трябва да им отдаваме подобаващото се почитание?Но царят не слушал думите на преподобния и казал:
– Не желая с бои да се изобразява невидимото и непостижимо Божество.Теодор отговорил:
– Царю, та и ние не описваме Божеството, а изповядваме и вярваме, че то е неописуемо. Чрез иконописта ние изобразяваме възприетата от нас плът на Сина Божий и на нея се покланяме и я почитаме.Докато преподобният отец говорел това и много друго въз основа на Божественото Писание и отеческите предания и изобличавал царското заблуждение, царят се преизпълнил с ярост и с гняв му казал:
– Зная, че винаги говориш необмислено, че си човек свадлив, горделив и противник на всички. Ето и сега си дошъл да злословиш против мене и да ме хулиш, защото беседваш с мене не като с цар, а като с някой прост селянин. За това заслужаваш много мъчения. Но до време ще те пощадя, докато не се открие по-ясно, че нашето мъдруване е справедливо. И ако след това не се покориш, ще получиш достойно наказание заради безумието и съпротивлението си.Преподобните отци не пожелали да кажат нищо повече на царя, като разсъждавали помежду си:
– Какво да говорим на тази толкова развратена и нежелаеща да се изцели душа?А блаженият Теодор, поел духовния меч, отговорил на царя:
– Царю, разбери, че не е твоя работа да разглеждаш и изследваш църковните постановления. На твоята власт подобава да обсъжда светските дела и тях да управлява, а църковните дела са грижа за светителите и учителите на църквата. На теб ти е заповядано само да ги следваш и да им се подчиняваш. Така казва и апостолът: “Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители”[61], а не царе. И на други места Свещеното Писание заповядва църковните дела да се управляват от църковните учители, а не от царете.
Царят запитал преподобния:
– Да не би да ме отлъчваш от църквата? Преподобният отговорил:
– Не аз, а преданията на Божествените апостоли и светите отци те отлъчват, защото дори и ангел от небето да ви благовестеше нещо, което е противно на светата вяра, анатема да бъде[62]. Ако желаеш заедно с нас, покланящите се на Христовата икона, да останеш в Христовата Църква, последвай патриарха и честния му събор!При тези думи царят се разгневил още повече и с безчестие прогонил всички от себе си. Когато излезли навън, преподобните отци заедно с патриарха наобиколили блажения Теодор и го възхвалявали с устата и душите си за това, че с голямо благоразумие и мъжество се е съпротивлявал на мъчителя и много го е посрамил, смело изобличавайки нечестието му.Когато те тръгнали да се разотиват, постъпила заповед от градоначалника “никой да не беседва, нито пък да задава въпроси за вярата, а всички да изпълняват заповяданото от царя”. Пратениците дошли с тази заповед и при блажения Теодор. А той им отговорил:
– Разсъдете сами: справедливо ли е да слушаме вас повече от Бога? Нека по-добре ми отрежат езика, отколкото да мълча и да не защитавам истинската вяра.И непоколебимо поучавал всички да държат светата вяра. Той призовавал едни при себе си, при други ходел сам, на трети пращал писма и така подкрепял падащите духом. Често идвал и при патриарха, бил негов добър съветник и го утешавал, защото виждал, че скърби и душата му страда.
– Отче, не скърби! – казвал му той. – Вярвай, че Господ няма да ни остави, Той не ще даде изпитание, което превишава нашите сили, и не ще допусне злото да ни надвие. Дори и врагът да е започнал гонение против Църквата, в скоро време скръбта ще падне върху неговата глава. Ти знаеш словото Господне: “съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда”[63]. Колко ереси от времето на светите апостоли и до ден-днешен са повдигали развратените умове против Църквата, колко страдания са претърпели от тях светите отци преди нас! Но Църквата остана необорима. Пострадалите са светло прославени и увенчани, а еретиците са получили според делата си.Като слушали това, патриархът и всички отци на събора се ободрили и били готови да претърпят всички скърби заради православието и да не се подчинят на нечестието.След известно време светейшият патриарх Никифор бил свален от злочестивия цар от патриаршеския престол и прогонен от Константинопол[64] и всички православни архиереи били осъдени на заточение. Тогава се разкрило ужасното кощунство, което подигнали нечестивите иконоборци. Едни свети икони те хвърляли на земята, други изгаряли, а трети мажели с нечистотии и вършели много подобни безчинства. Като виждал тия злодеяния, преподобният Теодор много скърбял, дивял се на Божието дълготърпение, и казвал през сълзи:
– Как земята търпи това беззаконие?Но тъй като не желаел да остава тайно богопочитател и да оплаква тази беда в мълчание, на Връбница той заповядал на братята да вземат светите икони и да извършат шествие около манастира, като носят иконите високо над себе си и пеят: “На пречистия Твой образ се покланяме, Благий”[65] и други песни в чест на Христа. Царят научил за това и отново пратил свои приближени при светеца, като му забранявал такива действия и го заплашвал, че в противен случай няма да избегне заточение, рани и смърт. А светецът не само не престанал да утвърждава вярващите в иконопочитанието, но още повече се укрепявал в мъжеството си, открито наставлявайки всички да държат православната вяра и да въздават подобаващи почести на светите икони. Тогава царят се убедил, че не може нито с ласкателства, нито със заплахи да подчини мъжеството и ревността на преподобния Теодор, и го осъдил на заточение. Преподобният свикал при себе си всички свои ученици и като им преподал душеполезни поучения, казал:
– Братя! Нека всеки от нас спасява душата си както намери за добре, защото настъпиха жестоки времена.После в скръб напуснал плачещите за него братя, качил се на един кораб и бил отведен в Аполония, където го заключили в тъмница в крепостта, наречена Метона[66]. Но и там той поучавал всички в благоверие – с едни беседвал устно, а на други пращал послания. Писмата му стигнали до самия цар. Той отново пратил някой си Никита със заповед да отведе светият в едно още по-отдалечено място, наречено Вонита[67], там да го затвори в тъмница и внимателно да следи светецът да не разговаря с никого и да не пише нищо по повод иконопочитанието. Никита дошъл при преподобния и му съобщил за царската воля. А свети Теодор отговорил:
– С радост приемам този преход от едно място на друго, защото нямам местожителство в тоя живот. Където и бъда отведен – там е моето място, защото навсякъде земята е Божия. А да мълча и да не уча за православната вяра не мога, няма да ви послушам и не ще се побоя от заплахите ви. И така, и на новото място светецът ревностно изповядвал православието. Като научил, че блаженият в нищо не се покорява на неговата воля, царят пламнал от силен гняв и отново пратил Никита със заповед да го подложи на жестоки мъчения. Царедворецът още с пристигането си известил преподобния за царската повеля, а той веднага започнал да съблича одеждите си с думите: “Отдавна желая да пострадам заради светите икони” и предал плътта си на мъчения. Никита бил състрадателен човек и като видял голата му плът, изтощена от пост и непрекъснати подвизи, се умилил в душата си и не се осмелил да го докосне, защото се боял от Бога. Тръгнал си, без да причини никакво зло на светеца. А той продължил да разпространява своето православно учение, защото и стражите благоговеели пред него и не могли да му попречат да върши това въпреки царската забрана. Преподобният писал също и до своите ученици, разпръснати на различни страни. Той особено се грижел за тях, наставлявал ги без страх да пазят истинското изповедание на вярата, дори ако много пъти жестоко пострадат. Напомнял им, че временните страдания не значат нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас в бъдещия живот, с която ще се сподобят всички истински Христови мъченици. Блаженият Теодор писал също и до светейшите патриарси на стария Рим[68], Иерусалим[69] и Александрия[70], като ги уведомявал за това как са поругани светите икони във Византия, как православните са хвърлени в тъмници или пратени на заточение, а истината е принесена в жертва на лъжата, и ги молел за помощ на православната вяра. Мнозина идвали при затворения в тъмницата преподобен отец, за да послушат сладостното му учение и си отивали с голяма полза за себе си.
Веднъж един клирик от Асийската църква[71], който минавал оттам, посетил светеца. Като чул неговото учение за православната вяра, той веднага отхвърлил иконоборческата ерес и се поклонил на светите икони. Когато се завърнал вкъщи, не пожелал да продължава общението със своя епископ иконоборец. Той увещавал и един друг клирик, свой приятел, обърнал го в православието и го отклонил от общение с еретиците. Когато епископът научил, че Теодор е виновникът за тази промяна в клириците, веднага съобщил за това в писмо до царя, оплаквайки се от Теодор. А царят отново заповядал на асийския пълководец да подложи преподобния на жестоки побои. Воеводата изпратил един от подчинените си, като му заповядал да нанесе на Теодор петдесет удара. Когато воинът отишъл при Теодор и му съобщил причината за посещението си, блаженият отново снел пояса и дрехата си, подложил доброволно раменете си под ударите, и казал:
– За мен е въжделено с тези рани да сваля и самото си тяло, за да отида по-скоро с душата си при Господа. А воинът се засрамил от светеца, поклонил му се, поискал му прошка и си отишъл.
После пристигнал друг царски пратеник, на име Анастасий, човек жесток и немилосърден. Той собственоръчно започнал да бие светеца и като му нанесъл сто удара, го хвърлил в тъмница. По същия начин постъпил и с ученика му на име Николай[72], който винаги следвал наставника си и съучаствал в страданията му. Когато пребил и Николай, Анастасий ги затворил заедно, заповядал на стражата да ги държи в сурови лишения и се оттеглил. Не може да се предаде с думи скръбта на преподобния в тази тъмница. Неговата плът, изтощена от пост и монашески подвизи, започнала да гние и да мирише зле. Освен това самата тъмница била пълна с нечистотии и прах. През зимата преподобният замръзвал от студ, защото нямал и най-необходимата дреха, а само едно вехто вретище. През лятото изнемогвал от зной, защото в тъмницата не прониквал вятър и не я освежавал. Там имало безброй нечисти насекоми и влечуги, а и стражата започнала да се отнася към него жестоко и немилосърдно. Войниците го обиждали и укорявали, наричали го безумец и враг на царя. През едно прозорче хвърляли на Теодор и ученика му само малко парче хляб и им подавали вода, и то невинаги, а през ден или през два. Понякога и много дни не им давали нищо и така ги измъчвали с глад и жажда. Тогава преподобният Теодор казал на ученика си:
– Чедо! Виждам, че тези хора искат да ни уморят не само с побои, но и с глад и жажда. Но да възложим надежда на Бога, Който не само с хляб, но и с по-добра храна може да ни нахрани и Чието повеление държи всичко в живот. Отсега нататък нека ми послужи като храна за тялото и душата причащението с Тялото на Владиката. Преподобният имал при себе си частица от Животворящото Тяло, напоена с кръвта на Христос Господ, с която се запасявал при извършването на Божественото Тайнство, когато било възможно.
– Нека се причастявам само с това – казал той, – без да вкусвам нищо друго. А хлябът и водата, които дават за двамата, нека останат само за тебе. Сам виждаш, че ни дават много малко, така че е недостатъчно дори само ти да подкрепиш тялото си. По-добре остани жив и възвести на братята за моята кончина, ако Божията воля е да умра в тази изпълнена с лишения теснота. След известно време Онзи, Който насища “всичко, що живее по благоволение”[73], не оставил без помощ Своя угодник, умиращ от глад, но се погрижил за него така. Един царски велможа, който минавал покрай затвора, научил, че светецът търпи притеснения и глад. Бог склонил сърцето му към милост и той заповядал на стражите да подават на Теодор и ученика му достатъчно храна и занапред да не им причиняват никакво зло и притеснения, а да им позволят да живеят малко по-леко. По Божието благоволение малко по-свободни от многото скърби, те укрепнали телом. Но и след това светият отец продължил да се бори с много беди, защото имал болен стомах и страдал много. Така светите Христови угодници живеели в тъмницата повече от три години, получавайки от стражите негоден хляб, и то с укори и ругателства. Всичко това те с радост претърпели заради Православието. Но още не успели да се оправят от тези скърби и болести, когато им било съдено да се подложат на нови, още по-тежки скърби. Неизвестно откъде в ръцете на царя попаднало едно писмо на блажения Теодор, в което било изобличено нечестието на царя и вярващите се наставлявали в благочестие и православие. Като прочел написаното, царят се разгневил още повече и пратил един безжалостен воевода, за да попита преподобния негово ли е писмото и да го бие дори до смърт. Воеводата отишъл и го показал на блажения, а той потвърдил, че то наистина принадлежи на него. Тогава воеводата заповядал незабавно да хвърлят съблечен на земята и да бият преди всичко ученика му Николай, защото бил писал това писмо от името на Теодор. После съблекли и преподобния, безпощадно го били, като едва не счупили костите му и покрили с рани цялото му тяло. Воеводата го оставил едва жив и отново дошъл при ученика му, като го убеждавал ту с ласкателства, ту със заплахи да се откаже от поклонението на светите икони. Но той останал верен на Православието, а воеводата отново започнал да го бие, още по-силно отпреди, и го оставил през нощта гол в студа, за да изпита двойно повече мъчения, защото навън било зима. Преподобният Теодор се разболял от жестоките побои и лежал като мъртвец, едва дишайки, без да приема нито храна, нито вода. Когато забелязал, че наставникът му е останал съвсем без сили, Николай забравил за себе си, макар и сам да понасял ужасни страдания, и започнал да се грижи за Теодор. Той измолил да му донесат ечемична напитка и с нея мокрел пресъхналата уста на преподобния, давал му да пие по малко и го съживявал. После забелязал, че малко по малко жизнените сили на учителя му се завръщат и започнал да лекува гниещото му тяло. Много части от тялото на преподобния посинели, изгнили и висели напълно негодни. Николай ги отрязвал с нож и ги изхвърлял, за да зарасне по-добре здравата плът. Когато преподобният започнал постепенно да оздравява, той също лекувал своя ученик. Докато светиите страдали така деветдесет дни и още не били оздравели напълно от раните си, царят изпратил друг жесток и безчовечен пратеник, на когото заповядал да отведе блажения и ученика му в Смирна[74]. Този пратеник бил сребролюбив и като решил, че блаженият е вземал злато от идващите при него за поучение, заповядал да претърсят всички дупки в тъмницата, да разбият стените и да изровят земята, с надежда да открие злато. Но не намерил нищо и с особена жестокост се заел да изпълнява поръчението на царя. С ругателства и удари извел преподобния и ученика му от тъмницата, предал ги на воини и те били отведени в Смирна. А блаженият, макар и телесната му сила да отслабвала, укрепяван от Бога, вървял редом с безжалостните воини. Водели го по цял ден, а през нощта връзвали краката му за дърво. Така той с голям труд достигнал Смирна, където бил поверен на някакъв злобен поборник на нечестието. Той ги затворил в една ниска и тъмна колиба и така блажените Христови раби страдали заедно. Скоро като пратеник на царя отново пристигнал Анастасий и след като нанесъл на преподобния сто удара, си заминал, а той претърпявал всичко с благодарение. По това време в Смирненската област воевода бил царският племенник и съмишленик, който се разболял от жесток и неизлечим недъг и лежал на смъртен одър. Един от слугите му, който се придържал към православното учение, отишъл при болния и му казал, че преподобният Теодор има дадена от Бога благодат да изцелява всякакви болести. Воеводата веднага пратил своите слуги при него с молба да се помоли на Бога и да го спаси от наближаващата смърт. Преподобният отговорил на пратениците:- Кажете на онзи, който ви е пратил, че Теодор казва така: помни, че скоро ще отговаряш пред Бога в деня на смъртта заради нечестивия си живот и за злото, което си причинил на православните. Към многото си беззакония ти прибави и това, че подложи моите монаси на неизброими бедствия и в мъчения уби великия в добродетелите Тадей[75]. И ето, сега той се радва със светиите, а тебе кой ще те спаси от вечните мъки? Поне преди кончината си се покай за злодеянията си. Пратениците се завърнали и предали думите на Теодор на болния воевода. Той много се изплашил, като размишлявал за злините, които сторил, и отново пратил при преподобния слугите си, за да измолят от него прошка. Той обещал да приеме православната вяра, ако преподобният го вдигне от одъра на болестта с молитвите си. Преподобният изпратил на воеводата икона на Пречистата Божия Майка, като му заповядал през целия си живот да я пази при себе си с благоговение. Воеводата приел иконата, получил облекчение в болестта си и започнал постепенно да оздравява. Но скоро под влияние на Смирненския епископ, който бил еретик, отново се обърнал към зловерието си. Той получил от епископа елей като благословение за себе си и се помазал с него, надявайки се на пълно оздравяване. Но след това болестта му се върнала. Като научил за това, преподобният предсказал жестока смърт на грешника и това се сбъднало, защото нечестивият скоро умрял в мъки. А преподобният Теодор страдал в затвора в Смирна година и половина. След това нечестивият цар Лъв Арменец бил насилствено лишен от живота, убит от своите воини. След него царския престол получил Михаил, наречен Травлос, или Валвос[76]. Макар и да бил нечестив, този император не повдигнал гонение против православните, но предоставил на всеки да вярва така, както желае. Затова при него всички отци и изповедници на православието били освободени от тъмниците и върнати от изгнанието си. Тогава и преподобният Теодор получил облекчение в страданията си. При него дошли някои от предишните му ученици, сред които бил и преуспелият от младини в добродетелите Доротей, а също и Висарион, Иаков, Дометиан, Тимотей и много други, отличаващи се с благочестив живот и пламенна, неизменна любов към своя духовен отец Теодор. В Смирна пристигнала заповед на царя, в която се повелявало на преподобния и на останалите да бъде разрешено да се завърнат в своите обители.
Когато блаженият се завърнал от заточението, православните навред го посрещали с радост, съобщавали един другиму за него и се стараели да го приемат в дома си, за да се сподобят с неговите молитви и благословии и да се насладят на сладостните му поучения. Цялата Църква се радвала на завръщането му и всички го облажавали, задето толкова много пострадал за светите икони и със своето учение утвърдил всички в православието. По обратния път преподобният се отбил в Халкидон, за да се види с блажения монах Теоктист, който някога бил почетен със сана на магистър[77], и като се утешил с духовна беседа с него, се отправил при светейшия патриарх Никифор, пострадал също като него и заточен от злочестивия цар Лъв Арменец. Като се насладил от духовната беседа с него, преподобният се оттеглил в Крискентиевите места[78] и зарадвал мнозина с присъствието си, като им преподал душеспасително наставление. Оттам той отново се завърнал при патриарха и заедно с него и други епископи се отправил при царя и го увещавал да приеме православието. Но понеже бил неразумен и ненаучен на словото Божие, царят не обръщал внимание на думите на светите отци и им казал само следното:- Не ви забранявам да правите това, което желаете, но няма да позволя да поставяте икони в царстващия град, а на други места нека ги поставят за себе си който където иска. Аз не желая да се покланям на иконите. Когато чули това безумие, преподобните отци напуснали Византия. Преподобният Теодор с учениците си се поселил в Крискентиевите места. Скоро по време на войната, започната от някой си Тома, който пожелал да си присвои царската власт, се появила необходимостта светецът заедно с братята отново да се яви в Константинопол[79]. След края на войната светецът отново напуснал града, като не желаел да живее сред народ, заразен от иконоборческата ерес. Той не се завърнал в Крискентиевите места, а се заселил в Акритовия Херсонес[80], където се намирала църквата в името на свети Трифон. Тук заедно с учениците си прекарвал в благочестиви подвизи богоугоден монашески живот. Малко поживял така заедно с обичните си братя преподобният и се приближил към своята кончина, на шестдесетгодишна възраст. Преди края си, през ноември, той тежко се разболял от стомах и силно страдал. Новината, че блаженият Теодор е болен и наближава смъртта му, се разпространила навред. Тогава много благочестиви християни заприиждали както от столицата, така и от различни съседни селища, за да послушат беседата му, да се насладят на последните му думи или поне да го видят, преди да се престави на Бога. Хората смятали за голяма полза дори да се приближат до него, защото този дивен мъж бил сладостен в словото си, премъдър по разум и украсен с всякакви добродетели. Дори докато лежал на одъра си и много страдал от предсмъртната си болест, блаженият, доколкото можел, водел душеполезни беседи с учениците си. Но от думите му можело да се чуе съвсем малко, защото езикът му пресъхвал от треската. Затова един от бързописците седнал наблизо и записвал думите му, та всички, които пожелаят, да могат да ги прочетат за своя душевна полза. По време на беседата преподобният почувствал облекчение, дори се изправил на крака и започнал да ходи. В неделния ден той дошъл в църквата и отслужил Божествената литургия, казал поучение на братята и вкусил от общата трапеза. Също и на сутринта на шести ноември – в деня на паметта на светия наш отец Павел изповедник – той отслужил в църквата Божествената литургия, преподал поучение на братята и присъствал на вечернята. А после, като се оттеглил в килията си, легнал на ложето си и отново се почувствал зле. Той боледувал четири дни, а на петия настъпил краят на болестта и началото на безболезнения му живот. Когато наближило отхождането на преподобния, при него се събрали много братя и плакали за него като за свой баща и учител. Той ги погледнал, просълзил се и казал:
– Отци и братя! Ето че дойде краят на моя живот. Ние всички трябва да изпием общата чаша – едни по-рано, а други по-късно, но никой няма да бъде отминат от този час. И аз си отивам по пътя, по който са си отишли бащите ни, натам, където е вечният живот и най-вече – Господ Бог, Когото обикна душата ми. Него пожелах от цялото си сърце, Негов раб се нарекох, макар и да не изпълних своето служение към Него. А вие, братя мои и любими чеда, останете верни на думите, които ви преподадох, като държите правата вяра и благочестивия живот. Знаете, че не съм преставал да ви възвестявам словото Божие и насаме, и в общото събрание. Сега усърдно ви умолявам: пазете го в ума си, защото се грижа за вас и ми предстои да дам отчет за вас. Затова и вие се погрижете да си идете непорочни оттук. Аз пък, ако получа дръзновение пред Господа, ви обещавам да се моля за вас, за да пребивава манастирът ви винаги в най-добро състояние и всеки от вас с Божията помощ да преуспява все повече в добродетелите. Като казал това и се простил с всички, той заповядал на учениците да вземат в ръцете си свещи и да започнат опелото. Те застанали около постелята и пеели:
– “Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен”[81]. И когато произнесли думите: “Довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш”[82], преподобният Теодор предал на Бога святата си душа. Божиите ангели я приели и я понесли към Престола на Владиката, както това явно се открило от истинното свидетелство на преподобния Иларион Далматски[83]. В същия ден, когато се преставил Теодор, тоест на единадесети ноември – деня на паметта на свети мъченик Мина – преподобният Иларион работел на лозето и пеел Давидовите псалми. Изведнъж чул някакви пречудни гласове и усетил неописуемо благоухание. Той се учудил, спрял и взел да търси откъде идва това. Като погледнал нагоре, видял безчислено множество ангелски чинове в бели ризи, със сияещи светли лица, които идвали с песнопения от небето за среща на един достопочтен мъж. Блаженият Иларион в ужас паднал на земята и чул някой, който му казал:
– Ето душата на Теодор, игумена на Студийския манастир, който много пострада за светите икони, но остана докрай твърд в скърбите. Сега тя тържествува и се въздига горе, посрещана от небесните сили. Това видение блаженият Иларион съобщил и на останалите добродетелни отци. Те записали деня и часа и по-късно научили, че точно по това време достохвалният Теодор Студит се преставил и преминал от земята на небето. Преподобният наш отец Теодор приживе и след смъртта си извършил много чудеса. Ще разкажем за някои от тях за душевна полза. Когато преподобният Теодор се завръщал от заточение, един страннолюбец на име Леон го приютил да отдъхне в дома си. Впоследствие Леон намерил невеста за сина си. Но когато се подготвяла сватбата, тя внезапно се разболяла тежко и лежала в силна треска, така че всички се опасявали за живота ѝ. Леон изпратил да съобщят на преподобния за случилото се и го умолявал да им помогне с молитвите си. Преподобният благословил елей и му го изпратил, като заповядал да помажат с него болната. Щом направили това, невестата веднага се изправила здрава, сякаш никога не е боледувала. Веднъж Леон тръгнал по някаква работа в едно далечно село и по пътя срещнал рис, който се хвърлил да го разкъса. Човекът високо призовал името на преподобния отец Теодор и щом чул името на светеца, звярът спрял, навел се към земята, а после избягал. Леон невредим продължил нататък. Една жена, която страдала от нечист дух, била доведена при преподобния. Нечистият дух толкова я мъчил, че тя сама, без да усеща болка, гризяла и ядяла плътта си. Като видял страданието ѝ, преподобният я съжалил, направил кръстно знамение над нея и прочел запретителна молитва. Изплашен от молитвата на преподобния, нечистят дух веднага излязъл от тялото ѝ. Друга жена от знатен род след смъртта на преподобния Теодор разказала на блажения игумен Софроний[84] следното: “Веднъж в дома ми избухна пожар. Огънят го обгърна от всички страни и изгаряше всичко, което беше в него, а ние не можехме нито с вода, нито по някакъв друг начин да надвием силата на пламъка и не знаехме какво да направим. Тогава си спомних за писмото на преподобния Теодор до мене, което пазех при себе си. У мен се зароди мисълта да го хвърля в огъня, за да се засрами поне малко от писанието, начертано от светата ръка, и да укроти пламъка си. Направих така, както помислих – хвърлих грамотата в огъня и казах: “Свети Теодоре, помогни на мен, твоята рабиня, защото съм в беда!” И тогава всички забелязаха, че свирепата сила на огъня отслабна, угасна и премина в дим”. Толкова голяма сила имало призоваването на името на този Божий угодник! Игумен Софроний разказва и друг подобен случай. “Тръгнахме с блажения Николай, ученика и сподвижника на великия Теодор, за Пафлагония[85]. Когато настъпи вечерта, спряхме да починем на едно поле, където имаше много окосено сено. По същия път вървяха и някакви воини. И те поради късното време спряха на същото място, накладоха огън и започнаха да си готвят вечеря. Но през нощта огънят неочаквано се разгоря и неусетно се превърна в силен пожар, който унищожи цялото сено. Воините се събудиха и се нахвърлиха върху нас, като си мислеха, че ние сме подпалили пожара. Те искаха да ни хванат и да ни мъчат, а ние, недоумявайки как да постъпим, призовахме на помощ великия Теодор с думите: “Преподобни отче! Помогни ни с твоите молитви и ни избави от несправедливото нападение.” Докато казвахме това, внезапно започнал проливен дъжд и напълно угаси пожара. Като видяха това чудо, воините се усмириха, паднаха в нозете ни и помолиха за прошка.” На остров Сардиния[86] живеел един благочестив човек, който пазел при себе си преписи от творенията на преподобния Теодор и прилежно ги препрочитал. Той обичал и съставените от светия отец песнопения на Великия пост, които се наричат триоди. Случило се, че приел в дома си едни нечестиви монаси, които минавали оттам и останали при него през поста. Като видели съставените от преподобния Теодор песнопения и поучения, те започнали да ги хулят, като казвали, че са съставени неразумно и са пълни с безумства. А този благочестив човек, който ги приютил, се развратил от техните беседи и вече не четял полезните поучения на преподобния и не ги ползвал при утринното пение, както преди. Една нощ му се явил преподобният Теодор – невисок на ръст, какъвто бил приживе, с благородно лице и гологлав. След него дошли и други монаси, които държали в ръцете си жезли. Преподобният им заповядал да бият този съблазнен от нечестивите човек, а сам през това време му говорел: – Защо поради неверие отхвърли моите творения, които преди обичаше и почиташе? Защо не разсъди, че ако Божията Църква не виждаше полза от тях, не би ги приела? Те не са съставени по изкусно суемъдрие и витийство, а във всичко съдържат разумни и смирени слова, които могат да породят съкрушение в сърцето и да умилят душата ти. Те са сладостни и полезни за онези, които наистина желаят да се спасят.Като наказал така съгрешилия, преподобният Теодор станал невидим. На сутринта човекът лежал в постелята си, болен от получените удари, с много синини по тялото, които той показвал на всички, и разказвал за застигналото го наказание. Той побързал да прогони от дома си съблазнилите го монаси като виновници за неговото прегрешение и наказание. Оттогава още по-силно повярвал в преподобния Теодор и с любов четял творенията и песнопенията му, като го умолявал да му прости предишния грях. Много изцеления се дарували и от гроба на преподобния. Веднъж там дошъл един бесноват. През нощта във видение му се явил преподобният и го изцелил. Като се събудил, този човек се почувствал свободен от мъченията на врага и прославил Бога и Неговия угодник. Друг човек ял отровена храна, заразил се и вече лежал на смъртен одър. Когато изпил елея от светилника, поставен на гроба на преподобния, незабавно изхвърлил смъртоносната отрова и се вдигнал невредим. Друг човек силно страдал от стомах, но щом погледнал иконата на преподобния Теодор и призовал името му, незабавно оздравял. А трети, обзет от някакъв страх, се намирал в състояние на умопомрачение, като се страхувал и ужасявал от всички. Доведен на гроба на преподобния и помазан с елей, той внезапно се избавил от това страдание, придобил здрав разсъдък и въздал благодарение на Бога и Неговия угодник. И много други чудеса станали при гроба на преподобния Теодор по неговите молитви за слава на Единия в Троица Бог, на Когото и от нас да бъде чест и поклонение сега и завинаги и во веки веков. Амин. © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.

Кондак:”Твоето постническо и равноангелно житие си обогатил със страдалчески подвизи и си бил съжител на ангелите, Богоблажени Теодоре: с тях не преставай да молиш Христа Бога за всички нас.

………………………………

[23] Фотин, бащата на преподобния Теодор Студит, събирал царските данъци.

[24] Византийският император иконоборец Константин V Копроним царувал от 741 до 775 г.

[25] Лъв V Хазарин царувал от 775 до 780 г.

[26] Света Ирина, съпругата на Лъв Хазарин, след смъртта му управлявала държавата поради това, че нейният син Константин Багрянородни бил малолетен. Тя заемала престола от 780 до 797 г., а след смъртта на Константин управлявала самостоятелно до 802 г.

[27] Eirhnh на гръцки означава мир.

[28] Свети Тарасий – патриарх Константинополски от 784 до 806 г. Паметта му се чества на 25 февруари.

[29] Втори Никейски.

[30] Никея се намирала на северозападния бряг на Мала Азия, на брега на Асканиевото езеро, в областта Витиния. В древността била богат и процъфтяващ град.VII вселенски събор заседавал под председателството на самия Тарасий. Възпоменанието му е на 11 октомври.

[31] Олимп – планина в Мизия, на Фригийско-витинската граница в Мала Азия. Тук се намирала прославената с подвижничеството на монасите си обител, наречена “Символи”, където се подвизавал и преподобният Платон изповедник. Паметта му се чества на 5 април.

[32] Както сам преподобният Теодор споменава в едно от своите съчинения, отначало той бил женен, но на 22 години се посветил на монашеския живот, както и съпругата му Анна.

[33] Сакудион – впоследствие прочут манастир, недалеч от витинската планина Олимп.

[34] Монашеската обител била основана от преподобния Платон през 782 г.

[35] Впоследствие бил причислен към лика на светиите, паметта му се чества на 26 януари.

[36] Свети Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска, е един от най-великите отци на Църквата. Паметта му се чества на 1 януари и заедно със свети Григорий Богослов и свети Иоан Златоуст – на 30 януари.

[37] Свети Василий Велики сам бил строг подвижник и ревнител на монашеския аскетизъм. Той се поучавал от богоугодния живот на християнските подвижници в Египет и други страни, където процъфтявало монашеството, и после сам основал в Понтската пустиня обител, която станала образец за другите. Впоследствие той съставил монашески устав, така наречените “Големи и малки монашески правила” за ръководство в монашеския живот, които били приети и разпространявани на изток като законоположения за обителите.

[38] Това станало през 794 г.

[39] Това станало през октомври 790 г., когато Константин бил на двадесет години.

[40] Първа съпруга на Константин била Мария, внучка на праведния Филарет Милостиви, княгиня от град Амния (в североизточната част на Мала Азия), арменка по произход. Константин се оженил за нея по волята на майка си. Вторият брак на императора с Теодотия, която дотогава била придворна дама, бил сключен през 795 г.

[41] Длъжността “Иконом на голямата (тоест Константинополската) църква” била една от най-значителните при Константинополския патриарх. Икономът на голямата църква управлявал цялата патриаршеска хазна и имал голямо влияние върху църковните дела.

[42] Босфор – пролив между Черно и Мраморно море. Готите по това време обитавали долното течение на Дунава.

[43] Това станало през 796 г.

[44] Тоест обитаващите Кримския полуостров, където по това време имало много гръцки колонии, основани в дълбока древност.

[45] По това време римски папа бил свети Лъв III (795-816).

[46] Това станало на 19 август 797 г.

[47] Ис. 26:20.

[48] Манастирът на “незаспиващите” бил основан през V в. в Константинопол от преподобния Александър († 430 г.). След смъртта му монасите се преселили във Витиня, където основали свой манастир, но впоследствие отново се завърнали в Константинопол. Монасите на тези манастири се наричали “незаспиващи”, защото богослужението при тях се извършвало непрекъснато, през цялото денонощие.

[49] Преподобният Теодор Студит бил поставен за игумен на Студийския манастир през 798 г., по името на тази обител той станал известен с името Студит.

[50] За по-доброто ръководство и наблюдение на израилския народ свети пророк Моисей Боговидец си избрал способни помощници, които съдели народа във всяко време, съобщавали му за всяко важно дело, а малките дела решавали сами (Изх. 18:19-27). По същия начин постъпвал и преподобният Теодор Студит за по-добро ръководство на монасите.

[51] Понастоящем от преписи са известни следните съчинения на преподобния Теодор, които се отнасят до църковния чин и устав: “Описание на Устава на Студийския манастир”, епитимии за всички братя и определения за Сиропустната седмица. Студийският устав се различава от другите манастирски устави, в това число и от Иерусалимския, повече по правилата на монашеския живот, отколкото по богослужението. Но при това Църковният устав дължи на преподобния Теодор и значителни допълнения, отнасящи се до състава и завършеността на църковните служби. Службата по Студийския устав била малко по-кратка и не така тържествена, както по Иерусалимския. По-късно, в края на XI в., той бил въведен в употреба от руската църква и се задържал в нея до средата на XIV в., когато започва да отстъпва на Иерусалимския, но на места, в някои руски манастири е останал в сила много по-дълго.

[52] Освен устава преподобният Теодор Студит написал и много други съчинения, чиято главна насока е назиданието на душата за спасение. Преподобният Теостерикт, един от близките до Теодор по време учители на Църквата, го нарича “пламенен учител на Църквата”. Преподобният писал слова, оглашения, писма до различни лица, епиграми и житиета. Към догматичните му съчинения се отнасят: догматична книга за монасите против иконоборците, седем глави против тях и много писма, отразяващи историята на иконоборството. Съчиненията на преподобния съдържат и увещания към християнски живот и от съчиненията с подобен характер са известни два катехизиса: голям – от 254 наставления, и малък – от 134. Тези наставления и увещания преподобният сам произнасял пред братята на църковните празници. Освен това преподобният Теодор е оставил книга с похвални слова на Господските празници, на празниците на Божията Майка, на свети Иоан Предтеча и Апостолите, няколко глави за подвижническия живот, епиграми, стихове в ямб, с които са написани книга за сътворението и падението на Адам, за братоубийството на Каин, за Енох, за Ной и децата му, и химн на свети Иоан Предтеча. По-нататък следват канони и трипеснеци със стихири, включени в Постния Триод (на Събота месопустна за Страшния съд Христов, на събота в Сирна неделя за всички отци, на третата неделя на Великия пост на светия Кръст, трипеснеци със стихири за всички дни, с изключение на Страстната седмица, четирипеснеци на 2, 3, 4 и 5 седмица от Великия пост и други), умилителен канон на Господ Иисус “за пение през нощта” и др.

[53] Никифор I царувал от 802 до 811 г. При царуването на Ирина той бил пазител на държавната хазна.

[54] Приемникът на свети Тарасий, свети Никифор I Изповедник управлявал патриаршеската катедра от 806 до 815 г. † 826 г. Паметта му е на 2 юни и 13 март – деня на намирането на мощите му.

[55] Това станало през 809 г.

[56] Варварите, по-нататък наречени скити, са българите, които водени от Крум през 809 г. нападнали северните предели на империята.

[57] Михаил I Рангав, роднина на Ставрикий, царувал от 811 до 813 г. Киропалати се наричали началниците на дворцовата стража при византийския двор.

[58] Преподобният Платон починал през 814 г.

[59] Изх. 20:4.

[60] Авгар, княз на град Едеса, разположен на един от левите притоци на Ефрат. Според преданието, още докато Спасителят бил жив, князът чул за Неговите чудеса и Му пратил послание с молба да дойде и да го изцели от болест. Спасителят му изпратил кърпа с изображение на Своя Лик. Щом я докоснал, Авгар получил изцеление. Така се появил Неръкотворният образ на Спасителя, който впоследствие – на 16 август 944 г. – бил пренесен от Едеса в Константинопол.

[61] 1 Кор. 12:28.

[62] Гал. 1:8.

[63] Мат. 18:7.

[64] Свети патриарх Никифор Изповедник бил заточен на 1 март на остров Проконис. На негово място на патриаршеския престол бил поставен един от придворните чиновници, иконоборецът Теодот.

[65] Тропар на Неръкотворния образ на Спасителя.

[66] Аполония е често срещано име на древни градове. Тук става въпрос за древен град в Илирия, известен като един от видните центрове на римската образованост.

[67] Вонита, или Бонит – в Мала Азия.

[68] Свети Пасхалий, римски папа от 817 до 824 г.

[69] Иерусалимският патриарх Тома I († след 820 г.).

[70] Александрийският патриарх Христофор (805-836 г.).

[71] Асия се наричала Мала Азия, или по-точно – нейната западна част.

[72] Преподобният Николай Изповедник впоследствие бил Студийски игумен – 868 г. Паметта му се чества на 4 февруари.

[73] Пс. 144:16.

[74] Това станало през 819 г. Смирна бил прочут древен търговски град на западния малоазиатски бряг.

[75] Преподобният Тадей изповедник бил ученик и слуга на преподобния Теодор Студит; починал през 818 г., паметта му се чества на 29 декември.

[76] Михаил II Травлос, или Валвос, царувал от 820-829 г.

[77] Магистър при византийския императорски двор била една от най-висшите придворни длъжности, по-високо звание от патриций.

[78] Тази местност се намирала недалеч от Константинопол.

[79] През декември 821 г. самозванецът Тома, който се обявил за син на император Константин VI и още в края на царуването на Лъв Арменец се провъзгласил за император в Мала Азия, настъпил към Константинопол. Като се опасявал православните да не преминат на негова страна, Михаил обещал да свика събор за примирението им с гонителите на светите икони. По този случай и преподобният Теодор Студит се явил в Константинопол. Но съборът не се състоял, защото самозванецът бил убит от своите съратници и опасността за империята била премахната.

[80] Акрит – нос във Витиния, близо до Никомидия, срещу Константинопол.

[81] Пс. 118:1.

[82] Пс. 118:93.

[83] Преподобният Иларион Далматски † 845 г. Паметта му се чества на 6 юни.

[84] Софроний бил игумен на Студийската обител от 851 до 854 г.

[85] Пафлагония – област в северната част на Мала Азия.

[86] Сардиния – голям остров в Средиземно море, на запад от Италия.