Свети преподобни Паисий Величковски. Чества се на 15 ноември

Свети преподобни Паисий Величковски.

Преподобни Паисий Величковски (1722-1794), подвизавайки се на Света Гора Атонска, издирвал намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език или поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.
През 1763 г., воден от Божия промисъл за многобройното си словесно стадо, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои духовни чада – монаси и послушници. Там преподобният отново се посветил на всеотдайна работа и превел редица безценни аскетически творения като “Наставление” от преподобни Исаак Сирин, “Въпроси и отговори” от преп. Максим Изповедник, “Поучения” от преп. Теодор Студит, “Наставления” от авва Варсануфий и др. Със своите преводи той положил ново начало на славянската аскетическа литература. Наистина и преди о. Паисий съществували преводи на някои древни аскетически творения, но тези преводи били вече остарели и станали рядкост; от грешки при многобройните преписвания често смисълът им бил неясен или дори загубен, а най-главното – те били забравени като ръководство за практически живот.
Благодарение трудовете на стареца се появили на славянски език настолните книги за всеки монах “Добротолюбието”, “Лествицата” и поученията на св. Исаак Сирин, незаменими пътеводители за подвижнически живот.
Несъмнено венец на просветителските му трудове е църковнославянското “Добротолюбие”, двутомен сборник от светоотечески наставления за духовен живот. За основа на сборника е послужила гръцката “Филокалия” (“Добротолюбие”), събрана от светоотеческото наследство от преп. Никодим Светогорец (1748-1809 г.) и отпечатана във Венеция през 1782 година.
Преп. Паисий завършил църковнославянския превод на “Добротолюбието” през 1793 г. и същата година то било отпечатано в Санкт Петербург и се превърнало в една от най-четените духовни книги в Русия – до 1902 г. излезли седем негови издания.
През ХIХ в. епископ Теофан Затворник подготвил на руски език ново, разширено (петтомно) издание на “Добротолюбието”, също многократно преиздавано до трагичната революция в Русия.
Печатните издания на “Добротолюбието”, съответно на преп. Паисий Величковски и св. Теофан Затворник придобили широко разпространение както в Русия, така и сред другите славянски страни. Зародил се интересът към т. нар. “сърдечна” или Иисусова молитва и нейното практикуване в ежедневния живот на монаси и миряни, към духовната бран, както въобще към исихастката традиция. Аскетическият сборник послужил за духовна обнова в Русия през ХIХ в., особено чрез старците от Оптинската пустиня.
Духовното влияние на Паисиевото дело било изключително плодотворно. То се разпростряло по целия православен свят: Света Гора, Русия, Молдавия, България и Сърбия. Между учениците на стареца Паисий имало и немалко българи. Най-видният измежду тях е възрожденският историограф йеромонах Спиридон, автор на книгата “История во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ”. И до днес в манастирското книгохранилище на Рилския манастир се пазят ръкописи, донесени от нямецки монаси.
Много от учениците на схиархимандрит Паисий Величковски се завърнали в Русия. Под тяхно въздействие в манастирите започнал голям подем на духовния живот, събудил се интересът и любовта към четене и изучаване на аскетическата литература, израснали духовни старци и настоятели на манастири, пазещи заветите на великия подвижник, които въвели общежителния устав и порядък на манастирски живот, появили се и архипастири, дълбоко съчувстващи и подкрепящи делото на стареца Паисий. Изобщо се зародило едно широко духовно движение, даващо своите плодове до самата революция. Главни негови центрове били: на север – Соловецкият, Валаамският, Александро-Свирският манастири и Александро-Невската лавра; в Централна Русия – Москва, Оптина пустиня, Брянският и Белобережкият манастири и Рославските гори; на юг – Площанският, Софрониевският и Глинският манастири.
Преподобни Паисий бил канонизиран заради светия си богоугоден живот, бил прославен от Църквата като извършител и учител на умната Иисусова молитва, като възобновител в руското монашество на спасителния подвиг на старчеството, като духовен писател на душеполезни трудове, от които с пълни шепи са черпели онези, които са пожелали да следват пътя на духовното съвършенство и спасение.
http://www.pravoslavieto.com/life/11.17_sv_Paisij_Velichovsky.htm
Стефан Стефанов
ЦВ Брой 21 за 2003 година

СВ.ПРЕПОДОБНИ ПАИСИЙ ( ВЕЛИЧКОВСКИ)
Преподобни Паисий (Величковски) се научил на духовно занимание на света Гора, родината на рускотомонашество, люлката на аскетическото просвещение, което липсвало на стареца в руските манастири имолдавските скитове.

Но и Света Гора по онова време преживявала период на упадък. Обикаляйки монасите, преподобният ситърсел духовен отец ръководител, но не намирал и пребивавал в уединение,прекарвайки живота си в голямастрогост.

Постепенно около преподобни Паисий започнали да се събират монаси, желаещи строг аскетичен живот.След съвет с братята си преподобни Паисий купил от свещения манастир “Пантократор” старата келия“Свети пророк Илия” и възстановил едноименния скит. Монасите построили там църква, трапезария,хлебопекарна, странноприемница и шестнадесет килии. Старецът имал намерение да не увеличавабратството на повече от петдесет души и затова построил шестнадесет килии – по трима души в килия.Славейки Бога, монасите с радост се преместили в новото си убежище. Животът им потекъл стройно.Мнозина светогорски братя и новодошли, като виждали благоугодния живот на Паисиевото братство, усърдно молели стареца да приеме и тях в стадото си. Старецът бил принуден да ги приема. За тези пришълцинямало килии, но те пристроявали килийки край каменната стена до първите килии, за по двама-трима души.Всички се трудели заедно, а самият старец денем изработвал лъжици, а нощем – той спял не повече от тричаса – се занимавал с превеждане на светоотечески книги от гръцки на славянски език и с поправяне надревни славянски текстове. От един от братята – Макарий, той се научил не само на разговорен новогръцкиезик, но и на древния книжовен (катаревуса). Освен скитското братство, мнозина светогорски монаси отдруги манастири били духовни чеда на преподобния. Дори Светейшият патриарх Серафим, който живеелв свещения манастир Пантократор, често навестявал стареца за духовна беседа – ту идвайки пеша, тупристигал на магаренце. Патриархът и старшите братя от Пантократор неведнъж са канили стареца да служиБожествена Литургия.Старецът Паисий служел винаги с дълбоко смирение, благоговение и сълзи. Служението му така умиляваловсички, че някои от преизобилие на чувства и сълзи не можели да стоят до края на службата и излизали замалко от храма, за да се успокоят. Почти всички плачели, плачел и старецът патриарх и от преизпълненосърце казвал: “Слава Богу! Слава Богу!”.Братството на преподобния все повече и повече се увеличавало и скитът ставал вече тесен. По съвет насветогорски монаси преподобни Паисий преселил половината братя в запустелия манастир Симоно-Петър,но турците го принудили да се махне оттам – те взели от него седемстотин лева като погасяване на водещитесе на този манастир дългове и искали да вземат още, затова старецът живял там само три месеца. Товасъбитие било обстоятелството, което накарало него и учениците му да напуснат Света Гора и да преминатв Молдо-Влахия, първо – в Драгомирна, а след това, след Руско-турската война, когато част отмолдовската земя преминала към Австрия – в Нямецкия манастир.Времето на пребиваването в Молдо-Влахия било периодът, в който старецът вече явно за всички се явилв цялото величие на старческия си опит и в който светлината на Нямецката Лавра започнала да осветявавече цяла Русия.

Обстоятелството, че старецът се преселил в Молдавия, а не в Русия, се обяснява лесно. ПреподобниПаисий е обичал горещо Русия и често се е подписвал “Полтавски” (кореняк полтавец), но да се пресели вРусия за него би означавало да погуби цялото си дело. Тогава в Рус е било мрачно време – от ЕкатеринаI до Екатерина II. Царуването на Екатерина II е било ознаменувано с въвеждането на манастирскитещатове, които погубили множество манастири. Били закрити три четвърти от руските манастири. А Молдавиябила свободна от подобни опити заувеличаване на средствата на държавата за сметка на разоряванеи закриване на манастири. И несгодите, които се е наложило да претърпи там преподобният Паисий, сабили нищо в сравнение с онова, което би го очаквало в Русия. Затова той мъдро си избрал място извън Русия. За отбелязване е, че митрополитите Платон и Гавриил и другите най-добри иерарси отонази епоха,проявявайки любов и внимание към стареца, не са го канили в Русия.Самата личност на стареца е влияела силно на всички и дори само присъствието му вечевъодушевявалоза подвизи. Той бил преизпълнен с благодатните дарове на Дух на премъдрост и разум, на съвет и крепкост,на знание и благочестие – Дух на Божи старец. Преизпълнен с голяма любов към ближния, той е бил тих имирен, кротък, дълготърпелив и по младенчески беззлобен. Смиреният вид на преподобния Паисий сияелс чистотата на целомъдрието и лицето на стареца сияело с отблясък от небесната слава. Пред очистенияму взор се откривало тайното. Той предвидял смъртта на своя благодетел воеводата Григорий Гика. Честовиждал насън меч, висящ на косъм над главата на воеводата, който скоро бил екзекутиран от турския султан.Старецът със сълзи умолявал двама нехайни монаси да поправят живота си, но те не гопослушали. И ето,единият скоро се удавил, а другият починал по време на пътуване. По неговата пламенна молитва по оновавреме ставали много чудеса от Нямецката икона на Божията Майка.Целият живот на стареца е бил посветен на служение на монашеството. Заслугата на преподобни Паисий сесъстои в това, че с примера си и с примера на своето братство той обновил древнитеустои на монашескияживот, върху които е процъфтявал той и със забравянето на които е падал все по-ниско и по-ниско. Тезиустои са Иисусовата молитва и целият чин на молитвен подвиг, духовното, аскетическото просвещение,общежитието и старческото ръководство на начинаещите с откриване на помислите. Върху тези основи билосъздадено от преподобни Паисий и неговото братство от няколкостотин души. Давайки личен пример, той ръководил това братство в продължение на дълги години и съумял да възпита сонм подвижници, коитодълбоко усвоили неговия дух и след смъртта му станали обновители на монашеството в цяла Русия.Но огромната заслуга на стареца не се изчерпва с този подвиг. Той е носел и друг подвиг – подвига насъздаване на аскетическа литература на руски език, тоест на самия извор на монашеското просвещение.Наистина, и преди преподобни Паисий е имало преводи на аскетически произведения на древни отци намонашеството, но тези преводи вече били станали рядкост. Освен това били направени хаотично, и най-важното – били забравени в практическия живот.Много труд, сили, здраве, време и средства вложил в това преподобни Паисий, като за тази цел научил истарогръцки език. Времето, прекарано на Света Гора, е било време предимно на събиране на ръкописи,а животът в Молдавия е бил време на преводи и на прилагане на учението на светите отци в живота. Отпреводите на стареца са съставени и настолните книги на монаха: “Добротолюбие”, “Лествица” и “Поученияна преподобни Исаак Сирин”. С преводите си и с прилагането на светоотеческото аскетическо учение вживота старецът обновил руското монашество.Той носил подвига на превеждането на светоотечески книги, както и подвига на лично ръководство на животана монасите, чак до кончината си. Когато вече изнемогнал от старост, се трудел, седейки на постелката, цялзатрупан с книги, и нощем, на светлината на свещ, пишел и пишел, без да обръща внимание на това, четялото му било покрито с отворени рани от еднообразното работно положение и от напредналата възраст.Няколко дни преди смъртта си все още препрочитал и поправял преводи.Бидейки водач на монашеството, преподобни Паисий, когато можел, служел и на миряни. Храмовият празникна Нямецката Лавра е Възнесение Господне. От старо време на този празник се стичали голямо множествохора не само от Молдавия и Влахия, но и от славянските земи. И старецът приемал приветливо всичкибогомолци, благодарял им за това, че са си направили труда да посетят манастира, и оказвайки им радушенприем и гостоприемство, служел на всеки с каквото можел. През тези четири дни вратата на килията му билаотворена и денем, и нощем.Старецът още приживе вече се ползвал с голяма слава в православна Русия както сред висшитесреди наобществото, така и сред простолюдието. Санкт Петербургският митрополит Гавриил водел кореспонденция снего и издал “Добротолюбието”. Когато бил заедно с княз Потьомкин в Яш, Екатеринославският архиепископАмвросий, на Валахска митрополия, пристигнал специално в Нямецката Лавра за четири дни и прекаралвремето си там в беседи със стареца, когото след служба в неговата обител повишил в сан архимандрит(през 1790 година). Славата на стареца сред обикновения народ привличала стотици хора в манастира му.Но тази слава не само не възгордявала светия старец, но и още повече го смирявала.Като изпълнил великото си призвание и като достигнал до дълбока старост, той се приближил до кончинатаси, преди която бил болен четири дни. Старецът починал на 15 ноември 1794 година.Слаянобългарски Манастир ‘Свети Великомъченик Георги – Зограф

ИЗ ДУХОВНИТЕ НАСТАВЛЕНИЯ НА ПРЕПОДОБНИ ПАИСИЙ ВЕЛИЧКОВСКИ

15.11.ifoto-paucuj-velurkАко искаш, душо моя, да се спасиш, като преминеш по онзи посочен по-рано прискърбен път, да влезеш в Небесното Царство, да получиш вечен живот, направи по-тънка плътта си, вкуси доброволна горчилка, понеси тежки скърби, както всички светии са вкусили и са претърпели.

Въпрос: По какво можем да разберем дали дадено добро дело е Божие благоволение или вражеско изкушение, когато се случи да се съмняваме в това, тоест когато един помисъл ни подтиква да го извършим,а друг, обратно, пречи на извършването му?

Отговор: Врагът има навик да скрива истината и да смесва доброто със зло. Но по какво може дасе разпознае истината? Божието благоволение във всички наши намерения е кротко, благонадеждно и несъмнено. Не само в доброто ни дело, но и в беззаконието ни Бог ни дълготърпи с кротост и очаква нашето покаяние. А по какво да разпознаем вражеския прилог? Врагът обикновено ни пречи и ни отвръща от доброто.Но ако в нещо, което наглед е добро, умът се смущава и ни разстройва, прогонва страха Божий, лишава ни от спокойствие, така че без видима причина сърцето ни боли и умът ни се колебае, то знай, че това е вражески прилог и го отхвърли. Вражеското е смущаващо, неспокойно и съмнително за ума във всичките ни намерения. Не на предразположението на сърцето ни трябва да вярваме във всичко, а трябва да разсъдим дали е полезно неразположението. А когато умът ни е притеснен от враговете чрез помисли и помрачение,

тогава трябва напълно да оставим настрана всяка мисъл и разсъждение, защото не можем да познаем истината, докато умът ни не се очисти чрез молитва, тъй като тогава помислите се надигат в ума като мътна вода или блуждаят като облак и душевните чувства са безчувствени към всичко. Затова нека желаещият да узнае истината да подбужда себе си дълго време към гореща молитва и към желаното дело – по време на молитва врагът не може да скрие истината, тъй като тогава няма власт. Можеш да изпиташ на практика истинността на такава вяра. Слава на нашия Бог вовеки. Амин.

*Нищо не ще се случи с нас без участието на Божия промисъл и на Неговото устроение. Бог очаква от нас само произволението на ума ни. Но Божиите съдби са непостижими и затова трябва с търпение да спасяваме душите си, и който претърпи докрай, ще бъде спасен чрез Христа Иисуса, нашия Господ. Нему слава сега и винаги, и във вечните векове. Амин.

*

Умолявам ви и ви увещавам, възлюбени мои отци, братя и чеда, следното: като възлюбиш твоя Господ от цялата си душа и с цялото си сърце, бъди справедлив и правдив, покорен, с наведена надолу глава и с ум, обърнат към небето, имай умиление към Бога и хората, бъди утешител на печалния, търпелив в изкушение и нераздразнителен, щедър, милостив, кърмител на бедни, гостоприемен за странници, печален заради греховете, радостен в Бога, гладен и жаден, кротък, търпелив, неславолюбив, незлатолюбив, друголюбец,нелицемерен, негорделив, трудолюбив за Бога, мълчалив, приятен в отговорите, усърден в поста, честите молитви, бденията и псалмопенията, разумен. Не осъждай никой човек, а гледай себе си. И за всичко товаще бъдеш чедо на Евангелието, син на възкресението, наследник на живота в Христа Иисуса, нашия Господ,Нему, заедно с отца и Пресветия Дух, подобават чест, власт и поклонение сега и винаги, и във вечните векове.Амин.

Ела мислено на гроба, погледни там починалия от четири дни покойник. Как почернява той, как се подува,изпуска непоносимо зловоние, бива изяждан от червеи, загубил външния си вид и красота. Погледни на друго място – там лежат в гроб кости на млади и стари, на благообразни и безобразни, и размисли: кой е бил благообразен или безобразен, кой е бил постник, въздържател и подвижник или нехаен, и донесло ли е на богатите полза това, че са почивали и са се наслаждавали в този свят?

*Спомни си за безкрайните мъки, за които говорят свещените книги, за геенския огън, външната тъмнина,скърцането със зъби, ада на преизподнята, незаспиващия червей. И си представи как грешниците викат там с горчиви сълзи и никой не ги избавя; ридаят, оплакват себе си, и никой не ги съжалява; въздишат от дълбините на сърцето си, но никой не проявява състрадание към тях; умоляват за помощ, оплакват се от скръбта, и никой не им обръща внимание.

Царският дом най-напред трябва да бъде почистен от всяка нечистота и украсен с всяка красота и чак след това царят може да влезе в него. По подобен начин трябва най-напред да почистим земята на сърцето и да изкореним тръните на греха – страстните дела, и да я направим рохка чрез скърби и тесноти, да посеем в нея семето на добродетелите, да я полеем с плач и сълзи; и чак тогава ще израсне плодът на безстрастието и вечния живот.Защото Светият Дух не ще се всели, докато човек не се очисти от душевните и телесните страсти. Само един може да пребивава вътре в човека – или Светият Дух, или страстите. Където е Светият Дух, там страстите не се приближават, а където са страстите, там пребивава не Светият Дух, а лукавият.

*

Най-напред трябва да прогоним от себе си самолюбието под формата на всички видове пожелаване на предмети от този свят и да унизим себе си във всички видове покаяние – в помислите, в делата, в думите,в храната, облеклото, в домашната обстановка и вътрешните неща, във всичко трябва да смирим себе си и да се осъждаме; във всичко да избираме за себе си най-лошото и по този начин душевните ни страсти ще замлъкнат.

*Смирението никога не пада, тъй като лежи най-ниско от всички. Също така е необходимо за усмирим плътта си, като я изнуряваме с подвизи на добродетели и скърби без почивка – и телесните страсти ще замлъкнат.

*Трябва да сдържаме и езика си, като източник на всяко зло и разрушител на доброто. По този начин всички душевни и телесни страсти ще престанат да действат и ще бъдат усмирени. Човекът ще стане безстрастен и ще започне да придобива вечен живот. А врагът ще бъде победен, понеже ще се окаже безсилен, и всичките му оръжия и козни ще се обезсилят.Славянобългарски Манастир ‘Свети Великомъченик Георги – Зограф