Свети преподобни Филип Ирапски. Чества се на 14 ноември

Житие на преподобния Филип Ирапски

По времето на Великия Московски и на цяла Русия княз Василий Иоанович[44] във Вологодските предели, близо до обителта на преподобния Корнилий[45] се появил юношата на име Теофил. Той се заселил при един човек, наречен Василий. Прехрана си намирал с името Христово. Юношата имал благочестивия обичай всеки ден да посещава божествената служба, всяка нощ да прекарва в молитва и да бодърства непрестанно. Хората виждали смирението на Теофил, неговата кротост и любов към молитвата, и се удивлявали на момъка. Никой никога не видял той да участва в детските игри или да се смее. Разказали за него на преподобния Корнилий и той заповядал да му доведат момчето. Корнилий тихо и кротко го запитал откъде е родом, как се казва и къде живеят родителите му. А то заплакало, поклонило се доземи на светеца и казало:
– Прости ме, честни отче, но аз не помня родителите си, защото много рано останах сирак. Казвали са ми, че са били селяни, а моето име е Теофил. Аз се скитах, като се прехранвах с Божието име, но не зная как съм дошъл тук. Сега живея при стопанина си. Моля те, честни отче, позволи ми да се потрудя в твоята обител, доколкото мога.
С прозорливите си очи свети Корнилий видял, че Теофил ще бъде избран Божий съсъд, завел го в манастира и го поверил на служителя в ризницата.
Тогава Теофил бил на дванадесет години. От деня на постъпването си в манастира той започнал усърдно да служи на братята и се отличавал с голямо послушание и смирение. Той служел така около три години. Наблюдавайки неговото усърдие и кротост, служителят разказал за това на преподобния Корнилий. Всички монаси обичали трудолюбивото момче. Когато то навършило 15 години, преподобният го повикал и му казал:
– Скъпо мое чедо, ти си напълно достоен да приемеш монашеско пострижение.
Теофил с радост отговорил:
– Това най-много желае душата ми и затова те моля, свети отче, не се бави и изпълни това благо и богоугодно дело.
Преподобният Корнилий наставил момъка и извършил пострижението, при което му било дадено името Филип. За духовно ръководство поверили младия монах на изкусния и благочестив монах Флавиан. Преди всичко той научил свети Филип на четмо. Господ помогнал на своя верен раб. За кратко време Филип се научил да чете книгите на Свещеното Писание. Той се подвизавал в обителта много години, изпълнявайки всички послушания. Прислужвал в църквата, работел във фурната, носел вода и дърва, денем изпълнявал различни работи за братята, а през нощта се молел. Особено строго спазвал поста и давал пример за истинско въздържание. Братята се учудвали на тези подвизи на преподобния и започнали да молят свети Корнилий да го постави за техен презвитер. Блаженият с радост изпълнил молбата им. Тогава преподобният удвоил подвизите си, така че монасите още повече се удивлявали на неговия добродетелен живот. Но като забелязал това, той се смутил и започнал да скърби.
– Горко ми – мислел си той, – аз вече получих наградата си от хората. Какво възмездие да очаквам от Господа в съдния ден? Не, хорската похвала ми носи само скръб.
Като желаел да избегне славата, той решил да напусне обителта и да се отправи натам, където му посочи Господ. Филип съобщил за това на блажения Корнилий. Светият старец му преподал душеполезни наставления, дал му благословията си и с мир го отпратил от своята обител. Преподобният Филип започнал да се моли на Пресвета Богородица:
– Чуй ме, бърза Помощнице, избави ме от скръбта, която смущава сърцето ми.
Една нощ, когато според обичая си стоял в манастира на молитва и пеел канони в чест на Одигитрия[46], той изведнъж чул глас:- Възлюбени мой рабе, напусни това място и иди там, където Аз ти посоча.
Светият погледнал през прозореца на килията си и видял, че на юг сияе голяма светлина. Той се ужасил от видението и в страха си избягал от килията.
– Това е мястото – помислил си той, – което ми е посочено свише. Да бъде волята Господня.
Когато се върнал в килията си, той завършил молитвата си и дълго размишлявал за видението. На сутринта, преди да иде в църквата, той отново се сподобил да чуе глас:
– Остави тази обител и върви там, където ти посоча.
На следващата нощ свети Филип излязъл от манастира, без да вземе нищо със себе си освен дрехите, които били върху него, и тръгнал на път. Той стигнал Кубенското езеро и отишъл в манастира на Всемилостивия Спасител, а оттук продължил пътя си, като търсел удобно място за безмълвие и монашески подвизи. При това той хранел душата си с такива размисли:
– Да бягаме от плътския живот, както някога еврейският народ е бягал от египетското робство. Да се отклоним от сребролюбието, защото то е корен и начало на всяко зло. Господ да бъде мой водач и наставник!
Преподобният Филип дошъл в Белоозеро в областта Андога и започнал да обикаля тази страна. В гората, на брега на Андога, той намерил едно прекрасно, тихо и уединено място.
– Тук е моят покой, тук ще се заселя – възкликнал той и се обърнал с благодарна молитва към Господа.
Изморен от дългия път, преподобният легнал под един бор и заспал. В съня му се явил ангел Господен и казал:
– Филипе, Господ тук ти е отредил място.
Блаженият веднага се събудил и започнал да се моли на Пресвета Троица. На сутринта той отишъл при управителя на областта, княз Андрей Василиевич Шелешпански. Той го молел да му даде мястото, където имал видение. Князът отишъл там заедно с блажения, с жезъла си очертал пространството от река Андога до Малък Ирап и му позволил да живее там. Преподобният оградил мястото с ров, построил на брега на реката малка килия и започнал да се моли на Бога за спасението на душата си.
Княз Андрей имал брат, княз Иоан. Когато му разказал, че в тяхната област се е заселил блаженият Филип, Иоан по дяволско внушение силно се разгневил на брат си и на блажения. В присъствието на народа и свещениците той започнал да укорява княза:
– Ти си пуснал тук този човек, но мен той не ме е питал. Ще ида при него, ще го прогоня и няма да му позволя да живее там.
Напразно княз Андрей и свещениците го уговаряли да не причинява зло на светия човек. Иоан се разсърдил още повече, яхнал коня и тръгнал към пустинята, за да прогони светеца. Когато стигнал до Малък Ирап, конят спрял и не преминал през потока. Князът го ударил с бича, но конят захапал юздите и се понесъл обратно. Той стигнал до селото на княза, хвърлил го от седлото пред църквата на Николай Чудотворец, а сам препуснал нататък и след около две версти издъхнал. При падането князът се ударил в един камък и умрял. Княз Андрей го погребал и се отправил при преподобния Филип. Той искал да даде на пустинника сребро за помен на своя брат. Но преподобният не приел среброто, а поискал от княза земята между реките Голям и Малък Ирап. Княз Андрей охотно изпълнил неговата молба: дарувал му цялата тази земя и заповядал на селяните си да се подчиняват на преподобния и всячески да му помагат. Оттогава княз Андрей и мнозина други имали голяма вяра в преподобния и търсели неговата молитва и наставленията му. Блаженият построил параклис и килия, а после замислил да построи храм в името на Пресвета Троица. Много хора идвали да се помолят в параклиса. Преподобният ги поучавал за душевна полза и им казвал:
– Чуйте, отци и чеда, нека изпълним благото и полезно за душите ни дело и да построим църква в името на Светата и Живоначална Троица.
Хората с радост започнали да помагат на светеца. Скоро с Божията помощ и по молитвите на свети Филип те построили църква и я украсили според силите си. Самият княз Андрей Василиевич пожертвал за църквата книги и утвар. Накрая храмът бил осветен и в него започнали да се възнасят молитви и славословия на Господа. Новосъздадената обител нарекли Красноборска пустиня на Филип Ирапски. Славата на светия подвижник се разпространила навсякъде и при него идвали много хора за неговите молитви и наставления. Блаженият Филип поучавал, давал полезни съвети, молел се за всички и ги ободрявал и утешавал.
– Нека живеем мирно и кротко – наставлявал светият идващите при него, – обичайте родителите си и ги почитайте. Да ви пази Бог в мир и тишина. Обичайте сродниците си и нищите и бедните, защото те са вашите ближни. Нека си спомним, че сам Господ е обичал нищите. Братя, нека не се превъзнасяме, а да бъдем кротки и смирени, защото “Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”[47].
Поучавайки другите, свети Филип удвоил собствените си подвизи, през цялото време пеел боговдъхновените псалми на Давид, спазвайки строго всички правила на монашеския живот. Той особено упорито съветвал всички да четат псалмите:
– Знайте, чеда – казвал той, – че нищо не прогонва така бесовете от нас, както четенето на Давидовите псалми.
Веднъж, когато блаженият стоял на молитва в килията си, чул тръбен звук и шум, като че от войска. Той се учудил.
– Откъде идва гласът на тръбата? Тук няма битка.
Но нечистият дух, който създал този звук, се приближил до светеца и казал:
– Не, битка има и тя се води против тебе. Ако не искаш да участваш в нея, иди и спи, и ние няма да въставаме против тебе.
Светият се помолил, оградил се с кръстно знамение и възкликнал:
– “Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят. Разнеси ги, както се дим разнася”[48]. Бесовската сила веднага изчезнала и като видял това, блаженият Филип възкликнал:
– Крепък и силен е Господ!
Оттогава блаженият още по-усърдно се подвизавал в пост и молитви. Лукавият сам вече не можел да му досажда, затова започнал да подстрекава против него зли хора. Те се въоръжили против светия мъж и поискали да го прогонят от мястото, посочено му от Бога. Виждайки, че те действат по внушение на дявола, светецът се молел за тях:
– Не им вменявай това за грях, Господи, и прости всичките им съгрешения.
Тогава други хора, като видели незлобието и търпението му, казали един на друг:
– Ето наистина свят човек: не помни злобата и досадата, а се моли за притеснителите си.
Веднъж дяволът в образ на монах се приближил до килията на светеца и почукал на вратата. Блаженият казал:
– Кажи молитва.
Дяволът пък отговорил:
– Сега и винаги, и во веки веков.
Тогава светецът настоял монахът да произнесе думите на молитвата, но дяволът повторил отговора си. Светецът трети път му заповядал да произнесе молитва, но последвал същият отговор. Свети Филип казал:
– Кажи така: Слава на Отца и Сина, и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Щом чул това, бесът изчезнал като опален от огън.
Тогава свети Филип се замислил. Той дори поискал да остави мястото, но чул глас:
– Не се смущавай, рабе Божий. Пребивавай тук, както ти заповядах. Тогава ще се сподобиш да видиш Божията слава и ще намериш покой за душата си.
Блаженият Филип живял като самотен отшелник в Красноборската пустиня. Много благочестиви хора, монаси и миряни, чули за благочестивия му живот, идвали отвред за душеспасителна беседа, молели светия да ги научи как да спасят душата си от греха. Обичайни посетители и събеседници на светеца били селяните от Андожка област. Блаженият с любов поучавал всички с просто и кратко, но силно и задушевно слово, на монасите говорел за трите добродетели, които имат власт над нечистите сили – за нестяжанието, бдението и усилената молитва, напомнял колко сурово и скръбно е игото на монашеското житие и как са се подвизавали древните монаси, навикнали в строг живот и мълчание да служат на Бога. На миряните внушавал да обичат ближния, особено да помагат на бедните и нищите и да пазят правда във всичко, посочвал силата на духа при отците и слабодушието на сегашните хора, давал като пример за търпение в скърбите светите мъченици и блажените постници, които със страданията и лишенията си са надминали мярата на човешкото естество и вечно живеят в паметта на хората, учил ги да следят мислите си, да мислят за вечното бъдеще, а не за краткотрайното настояще. На въпроса на един събеседник: защо осъждаме другите, блаженият отговорил: “Който осъжда другите, още не е разбрал себе си, не е водил борба със самия себе си”. На любопитните разказвал как той, син на селяни, останал още съвсем малък сирак, без покрив над главата, се скитал и се прехранвал с Христовото име, как дошъл в обителта на преподобния Корнилий и навиквал на монашеско житие, как прекарвал деня в манастирски телесни трудове, а нощта – в молитва до утренята, като полагал по сто поклони на всяко от осемнадесетте стъпала на храма, и как се заселил в Ирап.
Веднъж един селянин на име Мелетий дошъл при блажения Филип за наставление. Изпитвайки дълбока вяра към светеца, Мелетий често посещавал обителта му. Този път той останал и да пренощува. Светият беседвал с него до късна вечер. Накрая преподобният започнал вечерните си молитви, а Мелетий, оборен от дрямка, заспал. Около полунощ той се събудил и повикал блажения, но него го нямало в килията. Мелетий отворил прозореца и погледнал към църквата. Тогава видял, че светецът стои на колене с вдигнати ръце и се моли, а ръцете му светят като огнени свещи. Мелетий затворил прозореца и изумен от това видение, започнал да се моли на Пресвета Троица. После разказал за него на мнозина и всички, които го чули, започнали още по-силно да вярват в блажения.
Преподобният Филип живял 15 години в своята пустиня, очаквайки блажения покой и отхождането на душата си при Господа, като се ободрявал с думите:
– Търпи, Филипе, бъди мъжествен и се укрепявай.
Той непрестанно се молел и зовял от дълбините на чистата си душа:
– Боже Вседържителю, умири света, помилуй и спаси всички православни християни, подай им тишина и благоденствие и ги очисти от всички грехове. Велика е милостта Ти и безпределно е милосърдието Ти. И Ти, милостива Госпожо, Пресвета Богородице, бърза наша помощнице и застъпнице, моли непрестанно своя Син за нас.
По това време при преподобния дошъл един монах на име Герман от Спасо-Каменния манастир на Кубенското езеро. Посетителят започнал да моли преподобния да му позволи да поживее заедно с него в пустинята.
– Тежък и скръбен е животът тук, брате – отговорил светият.
– Търпението, отче, е начало на спасението. Ще претърпя заради Христа, доколкото мога – отвърнал Герман.
Оттогава те започнали да се подвизават заедно в трудове и молитви. Като видял как живее подвижникът, Герман придобил голяма вяра в блажения Филип, много беседвал с него, разпитвал го за предишния му живот и всичко, което му разказвал преподобният, записвал за бъдещите поколения.
Още дълго се подвизавал блаженият Филип заедно с Герман. Като предузнал кончината си, веднъж му казал:
– Моля те, любими брате мой, не ме оставяй до моята кончина, защото малко ми остана да бъда с тебе.
Оттогава преподобният удвоил молитвите си. Блажената му кончина била през нощта на 14 ноември 1537 г.
В полунощ Герман се събудил и се удивил на необичайното благоухание, което изпълвало цялата килия. Той погледнал одъра на преподобния и видял, че той вече е предал душата си на Господа. Лицето на праведника се озарило от необикновена светлина. Тъй като нямал иерейски сан, Герман не могъл сам да погребе тялото на свети Филип. По Божията воля на сутринта в пустинята дошъл иеромонахът Иов. Двамата заедно благоговейно погребали свети Филип. Такова било житието на преподобния, богат със своето смирение и велик с подвизите си за слава на Пресвета Троица. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.

[44] Василий Иоанович заемал великокняжеския престол от 1505 до 1533 г.
[45] Паметта на преподобния Корнилий Комелски се чества на 19 май.
[46] Одигитрия, тоест Пътеводителка, била наречена Смоленската икона на Пресветата Владичица Богородица. Някои обясняват това наименование с факта, че тази света икона съпътствала гръцките императори в походите, а други казват, че светата икона първоначално се намирала в манастира “Пътеводители” на брега на Мраморно море и преди плаване моряците се молели пред нея. Съществува и трето обяснение: двама слепци по указание на самата Божия Майка били доведени пред иконата и получили изцеление. Иконата на Божията Майка Одигитрия се почита на 28 юли.
[47] 1 Петр. 5:5.
[48] Пс. 67:2, 3.