Свети мъченик Викентий. Чества се на 11 ноември

Страдание на свети мъченик  Викентий

Родина на свети Викентий била Испания. Още от млади години той се посветил на служение на Бога, прилежно изучавал Божественото Писание и се поучавал ден и нощ в Божия Закон. Той имал премъдър и изпълнен с добродетели учител, блаженият Валерий, епископ на град Августопол[19]. Като виждал, че неговият ученик Викентий е благоразумен и благонравен, епископът го посветил в дяконски сан и го направил проповедник на Божието слово. Макар сам той добре да познавал Свещеното Писание, заеквал и не можел да говори ясно и затова поверил на своя дякон, блажения Викентий, като човек достоен, премъдър и ясно говорещ, да поучава народа в църквата и да проповядва Божието слово. Свети Викентий приел от своя епископ тази заповед и благословия и не само в църквата, но и на всяко удобно място усърдно поучавал и наставлявал народа, като посочвал пътя за спасението на душата.По това време нечестивият император Диоклетиан пратил в Испания един съдия на име Датиан, грък, жесток по характер и яростен гонител и мъчител на християните. Датиан трябвало без пощада да предава на смърт всички, които изповядвали името Христово. Той пристигнал в испанския град Валенсия[20] и пролял там много християнска кръв, похищавайки като вълк Христовите овци. Като научил за епископ Валерий и неговия дякон Викентий, от Августопол, Датиан изпратил воини да ги хванат и да ги доведат на съд. Воините изпълнили заповедта му, хванали двамата светии, оковали ги в тежки железни окови и ги повели към Валенсия. По пътя ги измъчвали с глад и жажда, връзвали ги за конете си и светиите, като не можели да вървят наравно с тях, падали и били влачени по земята.Когато ги довели във Валенсия, мъчителят заповядал веднага да ги хвърлят в мрачна и смрадна тъмница, където дълго време ги държали без храна и вода. Бог ги укрепявал със Своята благодат, за да не изнемогнат и да не изгубят сили за извършването на мъченическия подвиг. А мъчителят, който се опасявал затворниците да не умрат и да няма върху кого да излее яростта си, заповядал да ги доведат при него. Като видял, че не са пострадали нито от глада, нито от жаждата, нито от тежките окови, че телата им са здрави, а лицата – светли, той казал на тъмничаря:
– Защо си им давал храна и вода? Много са надебелели.Стражарят се кълнял, че не е давал нищо на затворниците.Тогава мъчителят строго заговорил с епископа, като си мислел, че ако уплаши със строгостта си него, дяконът му ще стане още по-кротък и боязлив.
Но това не станало, защото Господ, низвергващ силните от престолите и възнасящ смирените, благоволил гордостта на надменния мъчител да бъде посрамена от най-младия и малък по сан.
Преди всичко Датиан запитал епископа:
– Защо се противиш на царската заповед и не се покланяш на нашите богове, а прославяш някой си Христос?
Епископът отговарял на Датиан тихо и с кротост, някак боязливо. Тогава дякон Викентий, преизпълнен със Светия Дух, пламнал от ревност по Бога и казал на епископа си:
– Отче, защо говориш така тихо, сякаш се боиш? Защо на лая на псето не отговаряш с дръзновение? Изповядвай високо силата Христова и свободно изобличавай и побеждавай безумието на тоя лукав човек, който иска да върви против Бога, своя Творец, дарувал му такава власт, и желае подобаващото на Бога почитание да въздава на бесовете. Сега трябва напълно да победим този дявол, когото мнозина са прогонвали с името Христово като немощен и страхлив и са съкрушавали главата на тази змия.
Датиан чул тези думи и като видял, че свети дякон Викентий не смята за нищо цялата му сила, власт и заплахи, казал на приближените си:
– Отведете епископа, а аз ще побеседвам с младия дякон.
После се обърнал към палачите и им казал:
– Пригответе всички оръдия за мъчение, за да отговорим с дело на онзи, който ни унижава с думите си.
След това заповядал да вържат светеца за едно дърво и да стържат и режат тялото му с железни куки. Когато воините изпълнявали заповедите на Датиан, земята се напоила с кръв, която текла като поток от разкъсваното тяло, а през дълбоките рани на мъченика се виждали костите му. Надсмивайки се над светията, мъчителят казал:
– Какво ще кажеш сега, Викентий, виждаш ли с какви рани е покрито тялото ти?
Но светият му отговорил:
– Каквото исках, това и получих, защото такова е желанието на душата ми. Повярвай, че нямам по-силно желание от това да пострадам за моя Господ, и никой не ми оказа тази милост, освен тебе. Макар да вършиш това от злоба, въпреки всичко ми оказваш благодеяние, като ме предаваш на мъчения, защото колкото повече увеличаваш мъките ми, толкова моят Господ умножава и въздаянията ми на небето. Чрез тези тежки мъчения като по стъпала се издигам при моя Бог, Който живее във висините. Като се надявам на Него, аз сякаш вече докосвам небето, а царската заповед отхвърлям и се смея над твоето безумие. Не прекратявай мъките, а измисли още по-големи. Моля те, бъди все по-жесток и заповядай на слугите ти да не престават да ме мъчат, докато не умре тялото ми.

А аз, като раб на Христа, моя Господ, съм готов да претърпя всичко заради Неговото име.Мъчителят изслушал тези думи на светеца и пламнал от гняв, викнал на слугите да не жалят сили и още по-жестоко да мъчат Христовия страдалец. Когато видял, че слугите изнемогват, Датиан скочил и започнал да ги удря.А светият му се смеел и му говорел:- Какво правиш, съднико? Защо биеш слугите си? Те ме мъчат, а ти им отмъщаваш заради това.Уязвен от думите на Викентий и от неговото непобедимо търпение, Датиан се разярил още повече. Той заскърцал със зъби, побледнял и се затресъл от гняв. После, като се успокоил малко, започнал кротко да говори:- Как така, мои верни слуги, този злодей не чувства тежестта на ръцете ви, не се страхува от мъченията и дори се смее над вас, както никой досега? Малко ли са разбойниците, злодеите, отцеубийците и вълшебниците, които умъртвихте със своите ръце – сред тях нямаше нито един като този, който сега ни се присмива. Нима ще понесете този срам? Съберете сили и още по-силно го мъчете.Но свети Викентий се смеел все по-силно над слабостта им и казал:- Не те моля, мъчителю, да престанеш да ме мъчиш, а да изнамериш още по-големи мъки, защото Христовата сила, която ми помага, е много по-голяма от твоята, която ме предава на мъчение, и аз не ще отслабна, като изповядвам и прославям Иисуса Христа, Единия Истински Бог. О, ако и ти познаеш Този Бог, като видиш голямата Му сила, явена в мен, немощния, която не можеш да победиш заедно с всичките си слуги! Но ти гледаш и не виждаш, чуваш и не разбираш и не преставаш да изпълняваш бесовската воля за погибел на душата си!Съдията бил безсилен да постигне нещо чрез мъчения дори когато през ставите и жилите на мъченика преминавало остро желязо и достигало до вътрешностите му, но той оставал невредим. Тогава той намислил с ласкателство да склони свети Викентий към своето нечестие и кротко заговорил:- Пощади младостта си, Викентий, и не искай цветът на твоя живот да увехне преди време, не прекратявай дългите години живот, а пощади самия себе си и принеси разкаяние, за да не загинеш напълно. Аз те съжалявам и не искам да те гледам в безчестие и мъки, а в почести и слава, и ако ме послушаш, ще изпрося за тебе големи почести.На тези лъстиви слова дякон Викентий отговорил:- За мен е много по-лошо лукавото ти милосърдие, отколкото яростта ти, защото не се страхувам толкова от мъките, колкото от лъстивите ти слова. Прекрати това пагубно за душата ми лукавство и обърни против мен силата на мъченията си, предай ме на страдания без милост и познай силата Христова, която се вселява в онези, които Го обичат.

Тези думи раздразнили много мъчителя и той заповядал да приковат светеца към кръст и да измъчват тялото му. Изпълнявайки заповедта на Датиан, слугите разпънали Христовия мъченик, били го и с нажежено желязо горили раните му и тогава той изведнъж паднал на земята. Слугите помислили, че вече е мъртъв, и поискали да го отнесат. Но укрепяван от Христовата благодат, светецът се освободил от ръцете им и отново бил повесен на кръста. При това укорявал слугите в нерадение и в това, че без усърдие изпълняват заповедите на господаря си. Тогава те се разгневили и започвали да го мъчат, докато сами не изнемогнали. После по заповед на мъчителя хвърлили свети Викентий в тъмница и там положили нараненото, с раздробени членове негово тяло върху остри чирепи. Когато паднала нощта и стражата заспала дълбоко, в тъмницата засияла светлина и при светеца слязъл от небето лик ангели, които го утешили в страданията. Свети мъченик Викентий получил чрез това ангелско посещение изцеление за раните си, изпълнил се с неизказана радост и прославял Бога. Пазачите му се събудили и чули, че той пее от радост. Като видели в тъмницата неописуема светлина, те се изплашили и отишли да съобщят на Датиан. А той, пребивавайки в голямо затруднение, цяла нощ мислел какво още да направи на непобедимия мъченик и накрая измислил такава хитрост. Заповядал да приготвят прекрасно ложе, да го постелят с меки завивки и да положат на него светеца. При това мъчителят заповядал да изпратят съблазнители, които да умиват кръвта му, да превързват раните му и да му служат по всякакъв начин, сякаш го съжаляват и тъжат за него, да целуват нозете му и да го молят да помилва себе си, да не се оставя на още по-големи мъки и да изпълни царската заповед. Когато изпълнявали това повеление на Датиан, светецът казал:- За мен беше по-добро ложето върху чирепи, отколкото това, но вие, лукави съблазнители, няма да успеете да ме прелъстите.Като видял, че чрез хитрост не може да постигне нищо, мъчителят отново започнал мъчения. Той заповядал да нагорещят железни дъски и да ги допрат до тялото на светеца. После наредил да сложат мъченика на желязна решетка, да запалят под нея голям огън и да го изгорят.Светецът твърдо понасял всичко, изповядвайки името на Иисуса Христа, и завършил подвига на своето мъченичество, като предал духа си в ръцете на своя Господ[21].Като видял, че светецът е мъртъв, мъчителят заповядал да хвърлят без погребение тялото му в полето на птиците и зверовете и да поставят около него стража, за да не бъде взето от християните. Но Бог, Който пази всички кости на праведниците[22], поставил около тялото на мъченика необикновен страж – заповядал да го охранява гарван. Стражата на Датиан видяла, че когато тялото на светеца било нападнато от множество хищни птици, гарванът прогонил всички и не позволил на нито една да кацне върху него. И макар по своята природа гарванът да се храни с леш, удържан от Божията сила, той не докоснал тялото на светеца и пречел на другите птици да сторят това. И станало още по-голямо чудо – когато се приближил един вълк, за да грабне тялото, гарванът го нападнал с всичка сила, ударил го с крилата си и го прогонил. Стражата съобщила на Датиан за това и той много се учудил, но не пожелал да види Божията сила и заповядал тялото на мъченика да бъде хвърлено в морето. Воините взели честното тяло, качили се на един кораб, отдалечили се навътре в морето и го хвърлили в морските дълбини. Когато слезли от кораба, те видели тялото на мъченика да лежи на брега. Поразени от ужас, те побягнали. А християните взели останките на мъченика и с почести ги погребали, като прославяли Отца и Сина и Светия Дух.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.

[19] Августопол, тоест градът на Август, получил името си от римския император Октавиан Август, който през 27 г. пр. Р. Хр. основал тук римска военна колония от ветерани. Августопол е известен също и с името Сарагоса.[20] Валенсия – главен град на испанската провинция със същото име. Той бил основан от Брут, който създал тук римска колония след победата над лузитанците през 138 г. пр. Р. Хр. Разположена сред удивително плодородна долина, Валенсия е един от най-прекрасните и забележителни градове на Пиринейския полуостров.[21] Блажената кончина на мъченик Викентий била през 304 г. Мощите на светеца почиват в един манастир около Рим, в църквата с неговото име.[22] Ср. Пс. 33:21.