Свети Иоан Власати, Ростовски чудотворец. Чества се на 12 ноември

Житие на блажения Иоан Власати, Ростовски чудотворец

Блаженият Иоан живял в град Ростов по времето на Иван Василиевич Грозни.
Откъде бил родом, не е известно. В Ростов той живеел в образа на юродив заради Христа, нямал постоянен подслон и само понякога се отбивал да отдъхне при една благочестива вдовица или при своя духовен отец свещеника Петър.
По негово време в Ростов пребивавал и беседвал с него, както и със знаменития Борисоглебски подвижник свети Иринарх, блажения юродив Иоан, наречен Големия калпак, който после отишъл в Москва и е погребан там.
Блаженият Иоан Ростовски винаги носел със себе си и четял една пергаментна книга – Псалтира на латински език.
Не е известно къде и как е научил латински.
Кончината на блажения Иоан била на 3 септември 1580 г. Тялото му с грижите на благочестивата вдовица и духовния му отец, свещеника Петър, било погребано до църквата на свети Власий зад олтара. Погребението се съпровождало със знамения – вдигнала се силна буря, блеснали мълнии и загърмели гръмотевици.
След смъртта на блажения мнозина започнали да идват при гроба му, пеели в църквата молебени на Господа, Пресвета Богородица и Иоан Предтеча, молели да се освети вода и я пиели, като я смесвали с пясък от гробницата на блажения Иоан, а някои помазвали с нея болното си тяло и по вярата си получавали изцеление от различни болести.
Като слушал за чудесата при гроба на блажения Иоан, Ростовският митрополит Кирил[42], немощен от старост и поразен от тежка болест, като не можел да движи ръката и крака си, заповядал да го отнесат във Власиевската църква при иконата на свети Иоан и гроба на блажения Иоан Власати. По време на молебена, при четенето на светото Евангелие, болният светител веднага почувствал изцеление от болестта, започнал да движи ръката си, така че получил възможност да свещенодейства и да управлява Ростовската митрополия и живял още година и пет месеца[43].
На гроба на блажения Иоан ставали много чудесни изцеления на притичащите се с вяра болни. Тези чудеса били записвани и за тях съобщавали на цар Михаил Фьодорович.
Един благочестив търговец, който изпитал над себе си и над дома си Божията милост, издигнал църква над гроба на блажения.
Сега мощите на блажения Иоан почиват зад левия клирос в каменната църква на Толгската икона на Божията Майка с олтар в името на свети Иоан Предтеча и свещеномъченик Власий, построена през XVIII столетие.
При гробницата се намират големият кипарисен кръст на блажения и пергаментовият Псалтир, написан с красив готически шрифт. В една бележка в ръкописа е отбелязано, че светителят Димитрий Ростовски, когато при встъпването си в Ростовската митрополия през 1702 година оглеждал храмовете, обърнал внимание на този Псалтир, забелязал старинността му и заповядал да го подвържат и да го пазят както и преди на гроба на блажения. Друг надпис на латински език гласи: “С голямо почтение държах тази книга в ръцете си и я целувах. Нил, архиепископ Ярославски, 14 май, 1856 г.”[44]
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски

[42] Той управлявал Ростовската митрополия от 1605 г., но по време на смут бил свален от катедрата и отново я заел през 1612 г.
[43] Изцелението на митрополит Кирил станало през 1618 г.
[44] Ето оригиналния латински надпис на известния иерарх: Summa cum reverentia in manu mea tenui librum istum et osculavi. Nilus, archiepiscopus Iaroslaviensis. Mai 14 diei 1856 anni.