Свети Григорий, епископ Александрийски. Чества се на 5 ноември

В памет на свети Григорий, епископ Александрийски

Светият наш отец Григорий от най-ранната си възраст възлюбил Христа и украсил себе си с всички добродетели. След смъртта на Александрийския папа той бил поставен от събралите се по този случай епископи и от народа за архиепископ на Александрия. Със своя пример той бил истински учител на Православието: кротък, смирен, милостив, баща за сираците, закрилник на вдовиците, наставник на заблудилите се, лекар на болните, утешител на скърбящите. Но съблазнителят дявол внушил на царуващия по това време иконоборец Лъв /* Тук се разбира византийският император Лъв Арменец, царувал от 813 до 820 г. Теодор Студит описва така нещастията, които Църквата претърпяла по време на неговото царуване: “О, страшно е да се слуша! Пречестната икона на Спасителя, от която и бесовете се боят, се подхвърля на присмехи и унижения, не само в царствения град, но и по всички места и градове. Жертвениците са разрушени, светините – осквернени. Замлъкнаха всички благочестиви уста от страх пред смъртта, развърза се противният и богохулен език.”/ да изпрати светителя Григорий завързан в Константинопол. Когато свети Григорий узнал за това, той се явил пред царя и го изобличил пред целия съвет, като го нарекъл “еретик” и “нечестивец”. Царят не понесъл изобличенията и заповядал да го бият с волски жили. После по негово нареждане затворили светителя в тъмница и го мъчили с глад. Светият търпял всичко с благодарност, като казвал:
– За Христа, моя Бог, и за Неговата свята икона аз съм готов дори да бъда разсечен на части!
Като разбрал това, нечестивият цар и мъчител заповядал той да бъде изпратен на заточение. След като преживял три години в заточение, блаженият предал духа си в ръцете на Господа.
В същия ден се чества паметта на свети Иона, архиепископ Новгородски.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.