Свети благоверни цар Юстиниан и царица Теодора. Честват се на 14 ноември

В памет на благоверния цар Юстиниан и царица Теодора

Свети Юстиниан, император на Византия, бил славянин. Той се родил в село Ведряни около град Средец в България. Чичо му Юстин, роден в същото село, отишъл пеша в Константинопол, без да носи нищо със себе си, освен една кожена дреха. Тук благодарение на природните си дарования бързо се издигнал, а после дори станал император. Той довел в Константинопол жена си Лупкиня и сестра  Бегленица, майката на Управда. След смъртта на Юстин Управда заел византийския императорски престол под името Юстиниан.
Император Юстиниан е известен в историята с успешните си войни с враговете на Византийската империя, а също и с издаването на пълния сборник на римските закони. Но освен това се прославил със заслугите си пред християнската Църква и православието. Той много се погрижил за разпространението на християнството и изкореняването на езичеството. Затворил езическите школи в Атина и заповядал науките да се преподават от монаси. Най-много преследвал езичеството в столицата на царството си Византия, а също и в Мала Азия. За да обърне към Христа езичниците, Юстиниан пратил в Мала Азия Ефеския епископ Иоан, който покръстил около 70 хиляди езичници, а императорът построил за новообърнатите повече от 90 църкви.
Наред с разпространението на християнството благоверният Юстиниан радеел за чистотата на православната вяра. При неговото царуване православната Църква продължавала да бъде обезпокоявана от несторианите, които учили, че Христос не бил Богочовек и Божеството само обитавало в Него като в обикновен човек[49]. Но повече от несторианите вълнували Църквата монофизитите, които учели, че в Иисус Христос Божественото естество е погълнало човешкото. Против тези произволни измислици на човешкия разум благоверният цар съставил песента: “Единородний Сине и Слове Божий”, която заповядал да се пее при Богослужението[50]. С неговите усилия през 553 г. бил свикан Петият вселенски събор за осъждане на несторианските мисли в съчиненията на Теодор Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ив Едески[51] за прекратяване на раздорите в Църквата[52].
Като ревнител на Православието и благочестието, Юстиниан много се грижел за богослужението в православната Църква и за благолепието на храмовете като места за Богослужение. В своя свод закони той поместил, между другото, закон за задължителното повсеместно празнуване на празниците на Рождество Христово, Кръщение Господне и Възкресение, Благовещение на Пресвета Богородица и други. Освен това той построил много прекрасни храмове за слава на Пресвета Богородица, апостолите и други светии. За най-прочуто негово дело се смята храмът на света София, Божията Премъдрост, в Константинопол. Издигнат още от равноапостолния цар Константин, при един бунт по времето на цар Юстиниан този храм бил опожарен. Благочестивият цар събрал най-добрите строители, не пожалил злато и пари и издигнал храм, дивен във вековете по своето величие и красота.
В частния си живот свети Юстиниан проявявал голямо благочестие. Винаги набожен, той прекарвал великия пост в строго въздържание и молитви, не вкусвал хляб, а се задоволявал само със зеленчуци и вода, и то през ден или два.
Така, като живял в чистота и благочестие, той царувал 39 години и мирно починал в Господа[53]. Заради заслугите си пред Църквата и заради своето благочестие, след смъртта си е причислен към лика на светиите. Заедно с него към лика на светиите е причислена и съпругата му, царица Теодора, която отначало била грешница, но после се разкаяла и прекарала остатъка от живота си в чистота и благочестие.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.

[48] Пс. 67:2, 3.
[49] Основател на тази ерес бил Несторий, Константинополски патриарх от 428 до 431 г.
[50] Понастоящем тази песен се пее на литургия преди малкия вход.
[51] Теодор Мопсуестийски, епископ на Мопсуестия, град в областта Киликия в Мала Азия, а Теодорит – епископ на Кир, в средна Гърция. И двамата живеели през IV в. Теодорит написал няколко съчинения за опровержение на Кирил, епископ Александрийски, който бил противник на Несторий. Впоследствие Теодорит се отказал от несторианските си настроения и починал в мир с Църквата. Ив, презвитер на град Едеса, бил съвременник на Теодор Мопсуестийски и Теодорит Кирски.
[52] Този събор бил свикан по следния повод. След осъждането им на IV Вселенски събор, монофизитите възбуждали вълнения в Църквата, като обвинявали представителите на православието в несторианство. Като повод за това послужило обстоятелството, че на IV Вселенски събор не били осъдени несторианските мисли на Теодор Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ив Едески, от отрицанието на които изхождали самите монофизити. За да се премахне поводът за обвинение на православните в съчувствие към несторианите, бил свикан събор, който да реши въпроса за правоверието на посочените отци. На него било произнесено безусловно проклятие за учението на Теодор Мопсуестийски и за самия него, но осъждането на Теодорит и Ив се ограничило само за някои техни съчинения. Те самите не били подложени на наказание, тъй като впоследствие се отказали от своите еретически мисли.
[53] На 14 ноември 565 г.