Света преподобна Теоктиста.Чества се на 9 ноември

Житие на преподобна Теоктиста

В Егейско море има един остров на име Парос[18]. На този остров бил издигнат великолепен храм, посветен на Пресветата наша Владичица Богородица. Целият остров заедно с храма неизвестно защо запустял и станал обиталище вече не на хората, а на зверовете.Веднъж някакви ловци, които живеели в една планина наблизо до морето, наречена Евбея, се уговорили да отидат с кораб на пустия остров на лов за дивеч, защото там имало много елени и кози. Те доплавали до острова и слезли, за да търсят плячка. Между тях имало и един богобоязлив и грижещ се за своето спасение човек. Той се отделил от своите спътници и тръгнал сам по запустелия остров, проследявайки животните, и като попаднал на споменатия храм, влязъл в него и започнал да се моли, както умеел, понеже бил прост и неграмотен. Докато правел поклони и се молел, той видял в земята малка дупка, пълна с вода, а във водата били натопени семена от слънчоглед. От това растение имало в изобилие на острова. Ловецът си помислил: “Тук живее някой Божий раб, който се храни с тези семена”.
Но той трябвало по-скоро да излезе от храма, понеже бързал да догони спътниците си. Неговите другари престояли на острова няколко дена, уловили много елени и кози и вече се връщали с големия улов на кораба. Тогава споменатият ловец отново се отделил от спътниците си и отишъл в храма да се помоли на Пресвета Богородица. Освен това той се надявал да види и този, който бил натопил във водата слънчогледовите семена. Докато стоял сред храма и се молел, той видял откъм източната страна на светия престол нещо като завеса, а зад нея някакво същество, което се поклащало, сякаш полюшвано от вятъра. Ловецът пожелал да узнае какво има там и се приближил. Той поискал да разкъса завесата, но чул някакъв глас:
-Спри, човече, не се приближавай! Аз се срамувам, защото съм жена и съм гола.
Щом чул гласа, ловецът се изплашил и поискал да избяга, но поради големия си страх, не можел да се помръдне. Нозете му треперели, косите на главата му се изправили и целият се вцепенил от ужас. Когато след малко дошъл на себе си, той се осмелил да попита:
– Коя си ти и как така живееш в тази пустиня?
И отново чул глас, който дошъл от другата страна на завесата:
– Моля те, хвърли ми някоя дреха и когато прикрия голотата си, тогава – доколкото Господ ми позволи – ще ти разкажа за себе си.
Ловецът съблякъл връхната си дреха и я оставил на земята, а после излязъл от храма. След като почакал малко, докато жената се облече, той отново влязъл и я заварил да стои на същото място, където била и преди. Видът ѝ бил доста страшен, тъй като тя била подобна на човешка сянка – не приличала на жив човек, а била сякаш мъртвец. Костите ѝ били покрити само с кожа, косите ѝ били бели, лицето – черно, а очите – дълбоко хлътнали; и въобще – целият ѝ вид бил като на лежащ в гроба мъртвец. Тя едва дишала и можела да говори само много тихо. Щом я погледнал, ловецът още повече се изплашил и паднал на земята, просейки нейните молитви и благословение. Тогава жената се обърнала на изток, издигнала ръцете си и започнала да се моли. Ловецът не можел да чува думите на молитвата и до него достигал само тихият ѝ глас, възнасящ се към Бога. След това светата се обърнала към него и казала:
– Бог да те помилва, човече! Кажи ми защо дойде в тази пустиня? Каква нужда те доведе на този пустинен остров, на който никой не живее? Но тъй като, както мисля, Господ те е довел тук заради мен, смирената, и ти желаеш да разбереш коя съм, то аз ще ти открия всичко за себе си.
И тя започнала своя разказ:
– Моята родина е Лезвия, родена съм в град Метилини[19]. Името ми е Теоктиста, а по живот съм монахиня. Когато още като дете загубих родителите си, моите родственици ме заведоха в един женски манастир и там бях облечена в монашеския чин. Веднъж по време на празника на Христовото Възкресение, когато бях на осемнадесет години, аз отидох с благословение в едно недалечно село, за да посетя сестра си, която живееше там с мъжа си. Там останах да пренощувам. Но в полунощ цялата област беше нападната от арабите, предвождани от свирепия Низар. Те плениха жителите на всичките села; заедно с другите взеха в плен и мене и когато настъпи утрото, ни качиха на своите кораби и отплавахме. След като плавахме цял ден, те спряха за пренощуване на този остров. После изведоха пленниците и започнаха да ги разглеждат, като определяха цена, за каквато всеки би могъл да се откупи. Заедно с другите бях изведена и аз и като видях, че наблизо има поляна, побяганах към нея. Похитителите се втурнаха да ме догонят и доста време ме преследваха, както ловци преследват плячката си, но пустинята ме скри от тях, или по-добре да кажа Бог ме покри в пустинята със Своята благодат и ме защити от ръцете на преследвачите, така че те не можаха да ме намерят и заловят. Избягах във вътрешността на острова и от страх не престанах да бягам дотогава, докато бодливите дървета и тръни, а също – и острите камъни, не изпонараниха целите ми нозе. Като не бях в състояние да бягам повече, паднах като мъртва на земята и тя се покри с кръв, течаща от изранените ми нозе. Цялата нощ прекарах в ужасни страдания, но благодарях на Бога за това, че ме спаси от ръцете на враговете ми и ме запази неосквернена. Аз силно желаех и предпочитах по-скоро да умра в тази пустиня в девическа чистота, отколкото да живея сред скверни човеци и да погубя своето, посветено на Христа девство. Когато настъпи утрото, видях, че нечестивите разбойници отплават от острова и се изпълних с такава радост, задето се освободих от тяхното робство, че забравих всичките си болки. И ето – от тогава до сега аз вече тридесет и пет години живея на този остров. Храня се със семената на растящия тук в изобилие слънчоглед, а най-вече се насищам със словото Божие: защото всички псалми, песнопения и четива, които научих в своя манастир, помня и досега и в тях намирам утешение и с тях храня душата си. Дрехата ми скоро се износи и аз останах гола, като имам за свой покров единствено Божията благодат, която ме закриля от всяко зло.
След като разказала това, преподобната дева издигнала ръце към небето и въздала благодарност на Бога за Неговата неизказана милост, явена над нея. После отново се обърнала към ловеца и казала:
– Ето, казах ти всичко за себе си. Само едно те моля и ти го изпълни заради Господа: когато на следващата година дойдеш да ловуваш тук (аз зная, че ти непременно ще дойдеш, тъй като такава е Божията воля), вземи в чист съсъд частица от Пречистите и Животворящи Христови Тайни и ми я донеси, понеже, откакто се поселих в тази пустиня, не съм се причастявала. А сега си иди с мир при своите спътници и не им разказвай за мен.
Ловецът обещал да изпълни молбата ѝ и след като се поклонил на дивната Христова рабиня, си заминал, като се радвал и благодарял на Бога, задето Той му явил това Свое съкровище и го сподобил да види, да беседва и да се удостои с молитвите и с благословението на тази, за която целият свят не бил достоен. Когато пристигнал на брега, той заварил другарите си да го чакат, разтревожени от неговото забавяне, понеже мислели, че се е загубил в пустинята. А той не им открил тайната, която му било заповядано да пази. После всички отплавали обратно към дома си. През цялата година ловецът очаквал като някоя голяма радост да се срещне отново с чистата Христова невеста, на която пустинята била сякаш брачен чертог. Когато настъпило очакваното време, той се уговорил с приятелите си отново да отидат на остров Парос, за да ловят животни. Преди корабът да отплава, ловецът взел от презвитера частица от Пречистите и Животворящи Тайни, както му била наредила блажената Теоктиста. Частицата била сложена в малко чисто ковчеже и той с благоговение я взел и я пазел у себе си. После ловците отплавали и след като достигнали острова, той, носейки със себе си Божествените Тайни, отишъл в запустелия храм на Пресвета Богородица, където предишната година беседвал с блажената. Но когато влязъл в храма, не намерил света Теоктиста. Тогава ловецът помислил, че преподобната или е отишла в по-далечната пустиня, или пък е направила себе си невидима, тъй като с него там дошли и няколко от неговите приятели. Изпълнен със скръб, ловецът излязъл от храма и тръгнал след своите другари. Малко след това той незабелязано се отделил от тях и се върнал в храма. И преподобната начаса се появила на същото място, където стояла и преди. Тя била облечена в дрехата, която ловецът ѝ дал предишната година. Щом видял блажената, ловецът паднал на земята и се поклонил. А тя бързо се приближила до него и проливайки сълзи, му казала:
– Не прави това, човече, защото ти държиш в ръцете си Божествените Дарове! Не безчести Христовите Тайни и не опечалявай моето нищожество, защото аз съм недостойна жена!
И като хванала ловеца за дрехата, го повдигнала от земята. А той извадил ковчежето с Божествените Тайни и ѝ го подал[20]. Преподобната най-напред паднала на земята пред Божествените Тайни и я оросила със своите сълзи. След това се изправила, приела светите Дарове в ръцете си, причастила се и с умиление казала:
– Сега отпускаш Своята рабиня, Владико, защото очите ми видяха моето спасение и в ръцете си аз приех прошка на греховете си. Сега ще отида, където ми заповяда Твоята благост.
След като изрекла това, тя издигнала нагоре ръцете си и дълго стояла на молитва, прославяйки Бога. А след това с благословение изпратила ловеца, за да се върне при своите спътници.
След като прекарали няколко дни в пустинята, ловците уловили много кози и елени и се върнали на кораба. А споменатият ловец отново се отклонил от тях и отишъл в храма, желаейки да се удостои с молитвите и благословението на преподобната. Той се приближил до мястото, където беседвал с нея преди това. И тогава видял преподобната да лежи мъртва на земята. Ръцете ѝ били положени на гърдите, а светата си душа била предала в Божиите ръце[21]. Ловецът паднал до честните ѝ мощи, целувайки нозете ѝ и умивайки ги със сълзите си. После той не знаел какво да прави, понеже бил прост човек и живеел повече по горите, между зверовете, отколкото – в градовете между хората. Дори не се сетил да отиде при другите ловци и да им разкаже за станалото, та заедно с тях да погребе с чест светото тяло. Изкопал плитък гроб, колкото можал сам за кратко време и положил в него тялото на преподобната. При това той дръзнал да отдели от светото тяло едната ръка, която желаел да вземе със себе си и да я пази в дома си за благословение. Но макар че той направил това поради вярата, любовта и благоговението си към преподобната, то не било угодно на Бога, както се вижда от случилото се по-нататък. Ловецът отделил ръката, загърнал я в чисто парче плат и я сложил в пазвата си. След това се върнал при своите другари, които вече се били качили на кораба, но нищо не им казал за случилото се. Когато отплавали от брега, било вече късно. Опънали платната и заплавали при попътен вятър. И всички мислели, че корабът се носи бързо по вълните, както лети птица, така че се надявали рано сутринта да стигнат до Евбейската планина. Но когато се разсъмнало, те видели, че се намират все още до брега на остров Парос, а корабът им стоял неподвижен, сякаш че е задържан от котва или е възвръщан назад от рибата ремора[22]. Всички били обхванати от голям страх и се питали един друг дали някой не е съгрешил в нещо и чий ли грях ги задържа тук, така че корабът им дори не се помръдва от мястото си. Тогава ловецът осъзнал греха си, взел ръката на преподобната, слязъл от кораба и тайно от другарите си отишъл в храма. Там той сложил ръката на нейното място до мощите на светицата и след като се помолил, се върнал при приятелите си. В мига, в който се върнал, корабът веднага потеглил и вече безпрепятствено заплавал към дома им. Радостта на всички била голяма. В скоро време те стигнали близо до Евбея. Тогава ловецът разказал на своите другари всичко, което му се било случило: как предишната година видял и беседвал с преподобната Теоктиста и как сега ѝ отнесъл Божествените Дарове. Казал им също, че след смъртта на светата той взел със себе си ръката ѝ и че заради това били задържани на острова. Щом чули разказа му, всички се умилили. Но същевременно започнали да се гневят и да роптаят срещу ловеца, задето той не им разказал това още докато били на острова, “за да се бяхме сподобили – казвали те – и ние с благословението на Божията угодница”.
Тогава решили да обърнат кораба и с още по-голяма бързина отново заплавали към остров Парос. Когато пристигнали там, всички заедно отишли в храма. С благоговение и страх влезли в него и се приближили до мястото, където било положено тялото на преподобната. Мястото те открили, но тялото не било там. Видели само следите, оставени в земята от лежащото тяло – ясно личало къде е била главата и къде – нозете. Всички много се учудили и недоумявали къде би могла да е преподобната. Някои от тях казвали, че тя е възкръснала. Другите пък им отговаряли, че това едва ли е възможно преди всеобщото възкресение, но че по-скоро ангели са я пренесли някъде на друго място и са я погребали, както някога светата мъченица Екатерина. Тогава всички се разпръснали по целия остров, за да я търсят и за да видят дали няма да я открият възкръснала и жива, или пък мъртва, но пренесена на друго място. Бидейки прости и невежи, те поискали да постигнат Божиите Тайни, които никой не е узнал. След като я търсили старателно навсякъде и не я намерили, те се върнали в храма и с умиление се покланяли и целували мястото, където преди това лежало тялото на преподобната. После се помолили и се върнали у дома си. Там разказали на хората за преподобна Теоктиста. И всички се удивлявали и прославяли Бога, Който е дивен в Своите светии и на Когото е славата во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски

[18] Един от големите Цикладски острови на Архипелага.
[19] Лезвия (Лесбос) – остров в Егейско море. На северния край на острова се намира главният му град Митилини, който има голямо пристанище.
[20] Към този разказ свети Димитрий Ростовски прибавя и следното обяснение: “В днешно време някои от християните се учудват на това, че Божествените Тайни били поверени на ловеца, за да ги отнесе в пустинята, а също и на това, че той, бидейки мирянин и непосветен, дръзнал да носи Тайните, които подобава да се носят само от иереите. Но нека те не се чудят на това – такъв бил обичаят в древната Църква. В онова време и на непосветените се позволявало да вземат в ръце Божественото Причастие и да го носят със себе си в намиращите се далече от църквата домове или когато тръгвал на далечен път. Но по-късно светите отци забранили на непосветените да взимат в ръцете си и да изнасят от църквата Христовото Тяло, а особено забранил това свети Иоан Златоуст и то по следната причина: По време на неговото патриаршестване в Константинопол една знатна жена взела в църквата частица от пречистото Тяло Христово, занесла я у дома си и я смесила с някаква отвара от билки, за да направи магия. Щом узнал за това, свети Иоан заповядал по всички църкви частиците от Христовото Тяло да не се дават в ръцете на миряните, но заедно с Божествената – под вид на вино – Кръв, да се преподават посредством лъжичка в устата на причастяващите се. До това време в Църквата не се употребявали лъжички, но частиците на Христовото Тяло се давали направо в ръцете на християните, а светата Кръв се подавала от чашата. А оттогава според заповедта на свети Иоан Златоуст Божественото Причастие започнало да се дава с лъжичка и само на посветените (иереите) било позволено да го носят у себе си, а на непосветените (миряните) не се позволявало по никакъв начин да се докосват до него, за да не стане някакво осквернение на Светите Тайни”.

[21] Преподобна Теоктиста починала през 881 г., след тридесет и пет годишен подвижнически живот на остров Парос.

[22] Тази риба се нарича ремора (от глагола removnew – връщам назад, задържам), защото като се събира на големи пасажи около корабите, задържа техния ход.