Света преподобна Матрона Константинополска. Чества се на 9 ноември

Житие и подвизи на преподобната наша майка Матрона

Света Матрона се родила в Пергия Памфилийска[1]. Родителите ѝ били благочестиви. Когато достигнала определена възраст, родителите ѝ я омъжили за един почитан и знатен човек на име Домитиан. От брака си тя имала една дъщеря, която нарекла Теодотия.Веднъж мъжът ѝ тръгнал заедно с нея за Византия. Тук света Матрона, докато обикаляла Божиите храмове и се молела усърдно в тях, се запознала с една девица на име Евгения, която в пост и подвизи пазела своето девство и денем и нощем се упражнявала в молитвите.
Света Матрона със сълзи го молела да не ѝ забранява да ходи в църквата. Но молбите ѝ оставали напразни и поради това тя много скърбяла, тъй като желаела по-добре да бъде при прага на Божия дом, отколкото да живее “в шатрите на нечестието”[2].Веднъж Матрона измолила от мъжа си да я пусне в църквата на молитва. Тя побързала да отиде в храма на светите апостоли и изляла пред Бога желанията на сърцето си, като с умиление Му се молела. Умолявала Бога да я освободи от това тежко иго, което ѝ пречело да пребивава в богомислие. Молела още Господ да я изведе от суетния и метежен свят, за да може в безмълвие безпрепятствено да Му благоугажда на Него Единия. В такава гореща молитва тя прекарала целия ден.
Когато вече станало късно и вечерта напреднала, църковният вратарник наредил на всички да излязат, за да заключи църквата. Тогава от църквата излязла и блажената Матрона. Но тя не пожелала да се върне в дома си, а останала пред входа на църквата. Тук срещнала една девица на име Сусана, която от младите си години се била посветила на Христа и живеела до църквата, пребивавайки постоянно в пост и молитви. След като се запознала със Сусана, Матрона посетила нейната килия и беседвала с нея цялата нощ, като ѝ разказала всичко за себе си и за своя живот. Сусана я утешавала и я увещавала да възложи цялата си надежда на Господа, Който според волята Си устройва спасението на човеците.
– От Господа – казала тя – се насочват стъпките на човека по правия път[3].
От тази беседа със Сусана Матрона се разгоряла от още по-голяма любов към Бога и замислила да избяга от мъжа си, за да се скрие от него и тайно да служи на Бога.
Когато настъпило утрото, Матрона отишла при по-горе споменатата Евгения и ѝ открила своето намерение.
Евгения ѝ казала:
– Ти трябва, сестро, най-напред да устроиш своята дъщера Теодотия, която е още малка. Помисли как тя ще може да живее без майка.
Света Матрона отговорила:
– Аз поверявам моята дъщеря на Бога и на майка Сусана. А аз самата ще отида в пустинята, накъдето ме упъти Господ.
След това тя тайно извела от дома си своята дъщеря и предала на блажената Сусана, като я помолила да приеме Теодотия като свое дете и да я възпита в страх Божий. Като видяла с каква пламенна любов към Бога гори Матрона и нейния непоколебим стремеж към безмълвен живот, Сусана приела детето като своя дъщеря. А света Матрона призовала Бога, за да я настави Той по правия път и Му се молела с думите от псалома:
– “Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя.”[4]
От умора Матрона заспала за малко и имала насън следното видение: тя видяла самата себе си да бяга от някакъв човек, който я преследвал. Когато той вече я догонвал, тя избягала при някакви монаси, които я скрили от нейния преследвач. От видението блажената разбрала, че тя трябва да приеме мъжки вид и за известно време да отиде в мъжки манастир, за да се укрие там от своя мъж и от всичките си познати. Тя остригала косите си и като се облякла в дреха на евнух, отишла заедно с блажената Евгения в църквата на светите апостоли. Тук, след като се помолила, отворила светото Евангелие, желаейки да узнае дали нейното намерение е угодно на Бога. В Евангелието тя прочела следните думи: “ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”[5]. Като намерила в тези думи блага надежда, че Господ ще ѝ бъде помощник, светата се простила с Евгения и тръгнала към манастира на преподобния Васиан[6], където се представила за евнух. Когато я попитали за името ѝ, тя се нарекла Вавила. След като я приели в числото на братята, тя започнала да се подвизава в добродетелите, изпълнявала със смирение възлаганите ѝ послушания, изнурявала с пост и бдение своята плът и всякога пребивавала в молитва. Тя старателно внимавала да не узнаят, че е жена; поради това винаги пазела дълбоко мълчание и страняла от всички. А братята се удивявали на нейния велик добродетелен живот, похвалявали подвизите ѝ и я считали за съвършен монах.
Така света Матрона останала доста дълго време в манастира сред монасите, като сияела със своите добродетели подобно на луна – сред звездите. Случило се веднъж да работи заедно с други монаси в градината. Един от монасите на име Варнава, който копаел заедно с нея земята, от любопитство я погледнал в лицето и като видял, че са пробити и двете ѝ уши, я попитал:
– Защо са ти пробити ушите?
Блажената му казала:
– На теб ти подобава, брате, по-добре да копаеш земята, а не да се вглеждаш в лицата на другите, защото това е противно на монашеството. Но тъй като ти видя вече пробитите ми уши, то узнай и причината за това: когато бях малко момче, моят възпитател много ме обичаше и ме украсяваше със златни неща. Той проби ушите ми, за да си слагам скъпоценни обици.
Така отговорила блажената Матрона на Варнава, а в сърцето си се изпълнила със страх. Тя мислела дълго за това, опасявайки се да не би нейната тайна да се открие и се молела така на Господа:
– По Твое повеление, Господи, аз дойдох в тази монашеска обител. Ти ме призова и аз дори и не мисля да се връщам обратно. И така – покрий с Твоята благодат моята немощ и доведи до добър край предприетото от мене, за да не бъда посрамена в упованието си на Тебе!
А човеколюбивият Бог според неизказаните и неизследими Свои съдби благоволил да открие на настоятелите на два манастира, че тя е жена, за да се разгори в нея още по-голямо усърдие към монашеския живот.
Веднъж по време на сън на преподобни Васиан се явил един благообразен и светъл мъж и три пъти повторил:
– Монашестващият в твоя манастир евнух Вавила е жена!
Същото видение получил и блаженият Акакий, игуменът на Авраамиевия манастир. Когато настъпило утрото, Васиан извикал един от монасите на име Иоан, който бил пръв след него, и му разказал видението си. Докато говорели, при преподобни Васиан дошъл пратеник от игумена Акакий с известието, че през тази нощ му било открито във видение, че евнухът Вавила е жена. Преподобният, като се удивил и желаейки още повече да се увери в тази тайна (защото той се опасявал да не би това да се окаже някаква вражеска измама и не веднага повярвал на видението, което получил на сън), разтворил Евангелието и погледът му попаднал на следните думи: “на какво да оприлича царството Божие? Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото”[7]. Тогава Васиан повярвал, че видението е от Бога и извикал при себе си блажената Матрона. Той я изгледал сърдито и със страшен глас ѝ казал:
– Защо си дошла при нас, жено? Как дръзна толкова време да стоиш тук сред монасите? Позор ли искаш да нанесеш на нашия манастир, или си дошла за наше изкушение?
Поразена от неочакваното изобличение и силно изплашена от страшния поглед и глас на настоятеля, блажената паднала в честните му нозе, като го молела за прошка и смирено му отговорила:
– Не за да изкушавам когото и да било, а за да се спася сама от вражеските изкушения и за да избегна мрежите на лукавия дойдох при овците от твоето стадо, отче свети!
Настоятелят отново ѝ казал:
– Как се осмели ти, бидейки жена, да пристъпваш с непокрита глава към Божествените Тайни и да даваш по устата целование на братята?
Матрона отговорила:
– Когато пристъпвах към Божествените Тайни, аз не напълно откривах главата си[8], а само донякъде. А когато давах целование на братята, аз си представях, че се докосвам до устата не на човеци, а на безстрастни ангели.
Удивен от този мъдър отговор, преподобният отново я попитал:
– А защо ти не отиде в женски, а постъпи в мъжки манастир?
Блажената се отърсила от страха си и подробно му разказала всичко за себе си:
– Аз бях омъжена, имах една дъщеря. Обичах всякога да посещавам Божиите църкви и там да пребивавам в молитва ден и нощ. Но моят мъж ми забраняваше и ми пречеше да се подвизавам така, с побои и по всякакъв начин се стараеше да пресече моето усърдно влечение към храма и молитвата и с всякакви средства възпрепятстваше моя стремеж към Бога. Затова аз намислих да избягам от него, за да мога свободно да служа на Бога. Яви ми се видение, което ме доведе при вас. Аз видях себе си насън да бягам от един мъж, който ме преследваше, а после някакви монаси ме скриха от него. Мислих върху видението и разбрах, че не ще мога по друг начин да се укрия от съпруга си, освен ако не приема мъжки вид и не отида в мъжки манастир. Тогава смених женските си дрехи с мъжки, нарекох се Вавила и като се представих за евнух, дойдох в този манастир.
Докато слушал с внимание разказа на блажената Матрона, преподобни Васиан бил поразен от нейния разум и от нейния стремеж към Бога. Той ѝ казал:
– Дерзай, дъще, твоята вяра ще те спаси!
След като добре наставил Матрона с душеполезни съвети, Васиан тайно я изпратил при блажената Сусана. А самият той ѝ дал обещание да се грижи духовно за нея, ако тя продължи неизменно да служи на Христа.
В това време умряла дъщерята на Матрона – Теодотия, която тя била поверила на Сусана. Защото благият Господ, като желаел да освободи от грижи Своята рабиня Матрона, за да може по-свободно да Му служи, взел при Себе Си Теодотия и я вселил в небесните обители. Затова Матрона вместо със скръб, се изпълнила с радост, когато видяла, че нейната дъщеря, която още не познавала прелестите на лукавия свят, е отишла при Господа и непорочно се преставила пред Него. А самата тя се укривала у Сусана, или по-добре е да се каже – Бог я укривал чрез Сусана.
Междувременно Домитиан, мъжът на света Матрона, я търсил навсякъде, обиколил много градове и села и различните манастири, като навсякъде разпитвал за нея, но не можал да я открие. След това той чул, че в манастира на преподобния Васиан имало някаква жена, която се подвизавала в мъжки образ, като се представяла за евнух (понеже слухът за това се бил разнесъл отначало между всички братя, а после и между живеещите в света). Домитиан се досетил, че това е неговата жена и отишъл в манастира. Там той застанал пред вратата, затропал силно и започнал гневно да вика:
– Нанесохте ми обида вие, монаси, голяма обида! Вие прелъстихте жена ми и я държите при себе си. Така ли трябва да постъпват монасите? Такъв ли трябва да бъде вашият живот? Върнете ми моята жена! Защо беззаконно разделяте тези, които Бог е съчетал, за да живеят заедно? Върнете ми тази, която ми принадлежи като съобщница на моя живот.
А монасите отговорили на Домитиан:
– Твоята жена не е при нас, защото в нашия манастир никога не влизат жени. Имаше при нас един евнух – монах Вавила, който за известно време се подвизаваше с нас, но след това, като желаеше да посети светите места в Иерусалим, отдавна си отиде от нас, което на всички е известно. А къде е той сега, ние не знаем. За това знае само Всезнаещият Бог, за Когото няма нищо скрито.
Щом чул това, Домитиан, развълнуван и заедно с това скърбящ поради любовта си към своята съпруга, си отишъл опечален. А блаженият Васиан така разсъждавал в себе си: “Сам Бог избра тази жена, за да Му служи и я взе под Своето благо иго от тоя опърничав и развратен мъж, като я повери на мене недостойния, за да се грижа за нейната душа. Но аз разкрих пред мнозина нейната тайна и направих известно всичко, което се отнася до нея. А ако сега нейният мъж я намери и като я отвърне от предприетия от нея добродетелен път, повреди на душата ѝ, аз ще бъда виновен за нейната погибел”.
Васиан извикал при себе си някои от старците, които съставяли манастирския съвет, и им казал:
– Ние, братя, сме длъжни да се грижим за сестрата, която си отиде от нашия манастир. Защото тя, въпреки че е жена, е вписана сред монасите в нашето братство. И така, какво да направим, та богоугодно започнатото нейно житие до стигне до добър край и врагът, който всякога желае нашето падение, да не победи нейното мъжество, да не я отвърне от монашеските подвизи и да не я прелъсти чрез любовта към света, употребявайки нейния мъж като удобно оръдие за това?
Така говорел Васиан на братята. А един от тях на име Маркел, който бил дякон по сан, казал на преподобния:
– В град Емеса, където съм се родил, има женски манастир, в който прие пострижение и моята сестра. И така, отче, ако ти е угодно, изпрати я там и по този начин ще се освободиш от задължението да се грижиш за нея.
Васиан и другите старци се съгласили със съвета на Маркел и наредили да се потърси някакъв кораб, който да отплава към тази страна. Скоро по Божие устроение се намерил кораб от Емеса, който бил закупил стока във Византия и се готвел отново да се върне в родината си. Тогава качили на този кораб блажената Матрона и я изпратили в Емеския манастир при монашестващите там девици, които я приели с радост. Като живеела добродетелно в обичайните си подвизи, тя надминала всички в смирението, мълчанието, поста и бдението и в другите монашески подвизи, така че удивлявала всички със своя живот и им давала пример за тесния и труден път, който води в Божието царство. След немного време починала игуменията на този манастир и света Матрона била избрана от всички като най-достойна да заеме мястото на починалата. Бидейки игумения, тя като свещ, поставена върху свещник, светела с ясната светлина на добродетелите и ревностно се грижела за спасението на поверените ѝ сестри.
По това време един човек, докато орял нивата си, забелязал, че на едно място от земята излизал огън. Той видял това не веднъж, а много пъти, защото в продължение на много дни на това място постоянно се явявал някакъв пламък, който излизал от земята. Тогава този човек отишъл в града и известил за това Емеския епископ. Епископът, като разбрал, че това е особено знамение, отишъл на означеното място с целия си клир. Там той се помолил и наредил да разкопаят земята. А когато сторили това, намерили един съд, който съдържал в себе си не злато и не сребро, а много по-скъпоценната от всички земни съкровища глава на свети Иоан, Господния Предтеча и Кръстител[9]. Слухът за това се пръснал по всички места и на това място се стекло цялото население – не само на град Емеса, но и на всички околни градове и села. Дошла и преподобна Матрона заедно с всичките сестри от нейния манастир, за да се поклонят на честната глава на свети Иоан Кръстител. Тази света глава източвала благоуханно миро, с което свещениците помазвали събралите се там, като изобразявали на челата им кръстния знак.
Преподобната Матрона също си взела от мирото в едно малко съсъдче, за да го отнесе като благословение в своя манастир. Но тълпите от народ, които се стремели към светото миро, не ѝ позволявали да се върне по обратния път. Други пък, като виждали, че тя има у себе си миро, я умолявали да ги помаже с него, тъй като поради голямото множество народ не можели да се приближат до свещениците. Отстъпвайки пред техните настоятелни молби, тя така и сторила. Там имало и един слепец, който от самото си раждане не бил виждал светлина. Той помолил Матрона да го помаже със светото миро. Тя помазала очите му и той прогледнал. Това чудо всички приписали не само на целебното миро на свети Иоан, но и на преподобната Матрона, тъй като там имало много свещеници, които раздавали на човеците от същото миро, но ничии други ръце не могли да възвърнат зрението на слепородения. И добродетелният живот на преподобна Матрона се прославил сред народа.
След доста време за нея чул мъжът ѝ Дометиан. Той побързал да дойде в град Емеса. Когато разбрал, че не може да влезе в женския манастир, в който живеела преподобната, и че не може да види съпругата си, която от дълго време издирвал (защото в този манастир имало закон никога в него да не влиза мъж), той намислил да употреби хитрост. Домитиан уговорил няколко от мирските жени да отидат при Матрона и да ѝ кажат:
– Някакъв човек, който чул за твоята святост и за твоя съвършен добродетелен живот, е дошъл отдалече, за да ти се поклони и за да се удостои с твоето благословение и с твоите свети молитви. И така, покажи любов заради Бога и не отхвърляй тоя човек, който заради тебе е извървял толкова път. Излез при него, утеши го с душеполезни слова и го изпрати с благословия.
Жените отишли при Матрона и ѝ предали това, както той ги бил научил. Блажената прозряла измамата и попитала жените как изглежда човекът, който ги изпратил при нея. Те описали вида му. Тогава светата разбрала, че това е мъжът ѝ и казала на жените:
– Кажете на тоя човек да изчака седем дена, а в седмия ден аз ще му се покажа и той ще ме види, каквото е и неговото желание.
След като отпратила жените, блажената Матрона започнала да се моли на Господа, за да я укрие от мъжа ѝ. Когато настъпила нощта, тя взела власеницата си, неголямо късче хляб и тайно от всички излязла от манастира и тръгнала към Иерусалим. Междувременно Домитиан чакал седем дни, надявайки се да види тази, която желаел. Мислел да я вземе насила със себе си, като неин законен съпруг. На седмия ден той отново изпратил същите жени при преподобната с молба тя съгласно своето обещание да му се покаже. Когато пристигнали в манастира, жените заварили всичките монахини скърбящи и плачещи за своята игумения, тъй като не знаели къде е отишла. Жените се върнали при Домитиан и го известили за това. А той, разпалван още повече от желание и скръб, обиколил навсякъде, за да я търси. Накрая отишъл и в Иерусалим. Там той се спрял в една странноприемница и попитал живеещите наоколо дали не са виждали една жена (при което той описал вида ѝ). А те му отговорили:
– Спомняме си, че една точно такава монахиня мина късно вечерта на път за иерусалимските църкви. Но къде е сега, не знаем.
Домитиан старателно издирвал Матрона, ходейки по пътищата и разпитвайки по странноприемниците. Веднъж те дори се срещнали, но той не я познал, защото, когато Домитиан минал покрай нея, тя покрила лицето си и се навела, сякаш събирала нещо. Благодарение на тази хитрина мъжът ѝ не я познал. Преподобната видяла настойчивостта, с която нейният мъж я търси и понеже се бояла да не би отново да я срещне някъде и да я познае, тя се оттеглила на Синайската планина. Но и там мъжът ѝ я търсил и преследвал. Тогава тя отишла в Берит, където намерила едно запустяло идолско капище и се поселила в него. А бесовете, като не можели да понасят нейното присъствие и желаейки да изгонят светата от това място, по най-различни начини се стремели да я изплашат. Понякога крещели срещу нея, без да ѝ се показват, а понякога явно я нападали. А когато Матрона започвала да пее псалми, бесовете я ругаели и биели. Но всички тези бесовски образи и привидения светата прогонвала от себе си с кръстния знак и с усърдна молитва към Бога. Докато пребивавала в това идолско капище, преподобната се хранела с растящите в околността треви, а нейно питие била водата от извора, който по чудесен начин се появил заради нея. Веднъж тя почувствала жажда и потърсила наоколо вода, но не намерила, защото земята там била суха и опалена от слънчевия пек. Като намерила един остър камък, тя изкопала с него в земята малка дупка – колкото човешка шепа. След това отишла да се моли. На другия ден сутринта преподобната се върнала на същото това място и намерила извор с течаща вода. А около извора израснали вкусни треви. Това била трапезата на Христовата невеста – по-сладка от всички царски трапези. Тя вкусвала от тези злакове и приемала по малко вода, като благодаряла на Бога, Който “дава храна на всяка плът”[10], отваря ръката Си и насища “всичко, що живее по благоволение”[11].
Веднъж бесът приел образа на красива жена и дошъл при преподобна Матрона, говорейки ѝ лъстиво:
– Защо ти, госпожо моя, избра за себе си такъв уединен начин на живот? Мястото тук е пустинно и няма нищо за удовлетворяване на телесните потребности. Освен това ти си още млада и красива по лице и аз се боя да не би някой да те види, да се прелъсти от твоята красота и да те насили. И тогава няма да има никой, който да ти помогне и да те освободи от неговите ръце. И така, остави, госпожо моя, този живот и ела с мен в града, защото и в града можеш да живееш в безмълвие. Аз ще намеря дом за теб, в който да живееш, и ти ще имаш всичко необходимо. И тогава никой не ще посмее да ти причини неприятност, защото съседите ще ти помогнат и ще те избавят от всякакви оскърбления.
Докато слушала тия лъстиви думи, света Матрона разбрала, че това са вражески стрели и на часа взела “за непобедим щит – светостта”[12] и не само че сама се защитила от стрелите на лукавия, но и самия стрелящ уязвила с молитвите си сякаш с меч и го прогонила.
След това бесът се преобразил като престаряла жена, от чиито очи излизал огън. Жената се нахвърлила върху Матрона, хванала я за нозете и започнала да бълва безсрамни думи и заплахи. Но светата не ѝ обръщала никакво внимание, а стояла и се молела на Бога и бесът изчезнал.
След тия бесовски нападения Господ утешил чрез божествено откровение блажената Матрона и изпълнил сърцето ѝ с неизказана духовна радост и небесна утеха. Защото Той знае как да утешава в скърбите тези, които Му служат, как да им помага в бедите и да обръща в радост тяхната печал, както говори и Давид: “Кога се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми”[13].
Господ пожелал чрез тази Своя угодница да принесе полза на мнозина и да настави мнозина в пътя на спасението. Затова Той я открил на жителите на Берит. Открили я трима християни, които, като преминавали една вечер покрай това капище, я видели да се моли. Те разказали за това на другите и мнозина започнали да идват при нея, защото желаели да я видят. Бог я дарил с благодатния дар да поучава, тя им проповядвала словото Божие и с боговдъхновените си беседи им принасяла полза и ги наставяла в пътя на спасението. Дошли при нея и няколко жени и девици и като видели равноангелския ѝ живот, пожелали да последват нейния пример и да водят заедно с нея монашески живот. Най-напред дошла една жена на име Софрония, която, въпреки че била езичница, обичала въздържанието и чистотата и живеела като монахиня. Тя била девственица и при нея живеели и други жени – последователки на нейния начин на живот и учение. Когато чула за блажената Матрона и за нейния строг живот, тя пожелала да я види и отишла при нея заедно със своите приятелки. А света Матрона отворила своите богоречиви уста и започнала да ѝ говори за Единия Истинен Бог и за Неговия Единороден Син – как Той се въплътил от непозналата мъж и пречиста Дева, пострадал заради нашето спасение, възкръснал, възнесъл се с плът на небето и ще дойде да съди живите и мъртвите. Като открила на Софрония тайните на християнската вяра, преподобната я обърнала заедно с живеещите с нея жени към Христа. Скоро след това те приели кръщение от Беритския епископ и започнали да водят монашески живот заедно с преподобната в идолското капище, така че от разбойнически вертеп то се превърнало в обител на Христовите невести.

След това една девица на име Евхея, която била езическа жрица и пазела девството си, дошла при преподобна Матрона и като паднала в нозете ѝ, започнала да умолява светата да я научи на вярата в Иисуса Христа и да ѝ позволи да живее при нея. Светата поучила девицата с Божествените слова, възпламенила сърцето ѝ с любов към Христа и я убедила да се отрече от света. По това време там имало някакъв богомерзък езически празник и езичниците, които били в Берит, се събрали при своите идоли, за да празнуват. Като не намерили жрицата на идолите, която според езическия обичай трябвало да им принесе жертвите, те се зачудили къде е отишла. А когато станало известно, че Евхея е отишла при света Матрона, някои от тях, а особено роднините на девицата, дошли тук и като заварили Евхея да седи до Матрона и с умиление да слуша Божествените слова, ѝ казали:
– Защо ти, девице, презря великите богове и изостави принасянето на жертвите? Ето, заради теб въстана срещу нас народът, не желаейки да търпи безчестенето на своите богове. И така, ела с нас, за да извършим празника.
А девицата не само че не искала да слуша думите им, но дори не желаела и да ги погледне, а както Мария седяла “при нозете на Иисуса”[14], така и тя седяла пред своята учителка, която кротко и с любов казала на дошлите:
– Оставете да живее при нас тази рабиня на Истинния Бог, която преди беше робиня на вашите суетни богове; защото тя не може вече да има общение с вас, тъй като желае да се сгоди за Христа.
Родствениците дълго време опитвали да отделят девицата от света Матрона – ту с ласки, ту със заплахи. Те дори поискали да я отведат насила със себе си, но невидимата Божия сила им попречила да направят това. Като видели, че няма да постигнат желаното, те казали:
– Ако не ни послушаш и не тръгнеш веднага с нас, за да извършим празника на боговете, утре сутринта ще дойдем, ще предадем на огън това място и ще изгорим всички, които се намират в него, а с тях – и тебе!
След тази заплаха те си отишли. А света Матрона и живеещите при нея сестри събрали много дърва и клони и ги разстлали около капището. После светата изпратила да настигнат езичниците и да им кажат:
– Ето – огънят и дървата са приготвени, изпълнете обещанието си: изгорете ни, за да станем благоуханна жертва на Христа, нашия Бог!
Езичниците се удивили от мъжеството и от готовността им да умрат за своя Бог. Те не знаели какво да им отговорят и повече не се върнали при тях.
Междувременно преподобна Матрона се обърнала към епископа с молба да им изпрати презвитер. Когато презвитерът пристигнал, тя му поверила девицата, за да я кръсти и после отново да я върне при нея. Той незабавно изпълнил волята ѝ. След като приела кръщение, девицата започнала доброволно да се подвизава в пост и молитви заедно с останалите сестри при света Матрона, които станали осем на брой.
Докато преподобна Матрона водела такъв живот, като служела заедно със сестрите денем и нощем на Бога и обръщала мнозина към Него, у нея се появило желанието отново да види своя духовен отец – преподобния Васиан. Тя искала да отиде в Константинопол, но мисълта, че мъжът ѝ живее в града, я задържала. Освен това размишлявала така: “Не мога повече да остана тук, защото много хора идват при мене и ме прославят като добродетелна. А аз се боя от тщеславието. Също се боя да не чуе за мен и моят мъж, защото станах известна в цялата страна и някой може да му каже за мен. А когато той дойде и ме намери, ще погуби целия ми монашески подвиг. Затова ще замина или в Александрия, или в Антиохия”.
След като се спряла на това решение, светата започнала усърдно да се моли на Бога Той да ѝ открие къде да отиде и къде би могла да живее с най-голяма полза. Докато се молела за това, веднъж видяла насън трима мъже, които спорели помежду си заради нея, понеже всеки от тях искал да я вземе при себе си. А тя им казала:
– Аз вече отдавна се отрекох от съпружеството, но дори ако отново го пожелая, то и тогава това няма да стане. Но кои сте вие?
Първият отговорил:
– Аз съм Александър.
Другият казал:
– Аз съм Антиох.
А третият казал:
– Аз съм Константин.
След това те хвърлили жребий помежду си, за да решат кой да я вземе. Жребият се паднал на най-младия, който нарекъл себе си Константин. Той пожелал да я вземе. От страх Матрона се събудила и започнала да размишлява за това, което видяла в съня си. Тя изтълкувала съня си така: “Тримата мъже – Александър, Антиох и Константин – са трите града, за които мислих, а именно – Александрия, Антиохия и Константинопол. А моят жребий, който се падна на Константин, означава, че Божието благоизволение е аз да отида в Константинопол и да видя там своя отец – блажения Васиан. Господ, Който ме води, е силен да ме укрие там, за да не ме открие мъжът ми. И дори “да тръгна по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене”[15].
И така, светата вече се приготвила да замине. А сестрите, като узнали за нейното намерение, не желаели да я пуснат и плачейки, ѝ говорели:
– Защо оставяш, майко наша, твоите деца? Ние не сме още достатъчно утвърдени в Господния закон. Защо оставяш неукрепналите още във вярата млади фиданки, ненапоени достатъчно с водата на учението? Къде отиваш, майко наша? На кого ни оставяш? И защо не ни взимаш със себе си?
Преподобната, успокоявайки ги, им казала за Божията воля, която ѝ се открила във видението. След това тя се обърнала към епископа с молба да ѝ изпрати две дякониси, опитни в добродетелите и съвършени по живот, за да им повери това новосъбрано малко стадо Христово. Епископът изпратил дяконисите. След като им поверила като някое скъпо съкровище своите духовни дъщери и се помолила Бог да им даде Своя мир, преподобна Матрона ги напуснала, като взела със себе си само една от сестрите – блажената Софрония. Когато пристигнали до морето, те намерили кораб, който се готвел да отплава за Константинопол, и се качили на него. Тъй като имало попътен вятър, те скоро пристигнали в града. Там света Матрона и Софрония побързали да отидат в намиращата се близо до морето църква на света Ирина. Щом влязла в църквата, света Матрона срещнала споменатия вече дякон Маркел, който посъветвал блажения Васиан да я изпрати в женския манастир в град Емеса. Света Матрона открила на дякона коя е и подробно му разказала всичко за себе си – как била преследвана от мъжа си в Емеса, Иерусалим и на Синай, как живяла в идолското капище в Берит и събрала сестри при себе си, как чрез нея Господ обърнал към Себе Си множество хора и защо е предприела такъв път от Берит за Константинопол, желаейки да види своя духовен отец – преподобния Васиан. А Маркел известил преподобния за пристигането на Матрона и му разказал всичко, което бил чул от нея. Преподобният наредил на Маркел да намери тихо жилище близо до манастира и да настани в него Матрона. Когато това било сторено, преподобният Васиан се видял с нея, благословил я и като узнал за нейните трудове, се зарадвал заради нейните подвизи и горещата ѝ любов към Бога. Оттогава света Матрона заживяла в Константинопол, без да се тревожи, тъй като мъжът ѝ вече бил умрял. А преподобният Васиан ѝ доставял всичко необходимо и довел при нея сестрите ѝ, които били останали в Берит. По нейна молба той изпратил писмо до Беритския епископ, в което го молел да пусне събраните от Матрона монахини в Константинопол при нея – тяхната духовна майка. Скоро те пристигнали тук и заживели с преподобната, подвизавайки се и служейки на Бога в праведност и благочестие. Тя била пример за всички за богоугоден живот. Като виждали живота ѝ, не само приелите монашество, но и мнозина миряни, получили голяма полза. Славата на нейните добродетели се разнесла навсякъде и заради нея човеците прославяли Небесния Отец.
Слухът за света Матрона достигнал и до царицата Верина, съпруга на царуващия тогава Лъв Велики[16]. Когато чула за съвършения добродетелен живот на преподобната, тя пожелала да я види и сама отишла при нея. Матрона приела с почит царицата и устроила в нейна чест скромно угощение. Царицата се удивила на светия ѝ живот, а най-вече на това, че преподобната за нищо не я помолила, въпреки че самата тя имала намерение да ѝ даде много дарове. Като получила духовна полза за себе си от беседите с блажена Матрона, царицата се върнала в своите палати.
При преподобната идвали и много болни и недъгави и получавали здраве; защото нейната молитва имала сила да изцелява недъзите – не само телесните, но и душевните.
Една знатна жена на име Евфимия, която била съпруга на епарха Антим, била поразена от тежка и неизцелима болест. След като не могла да получи помощ от лекарите, тя отишла при преподобна Матрона. Като хванала ръката ѝ, Евфимия я докосвала до членовете на болното си тяло и от това докосване тялото ѝ напълно оздравяло. Евфимия видяла, че домът, в който живеела преподобната със сестрите, е тесен и освен това не бил и неин собствен. Затова тя пожелала да построи за своята изцелителка голям манастир, което скоро и изпълнила.
Преподобната се пренесла в новопостроения манастир и там събрала още повече девици и жени при себе си, направила ги невести Христови и усърдно се грижела за тяхното спасение. Скоро след това тя узнала, че наближава часът да отиде при Бога, понеже това ѝ било открито във видение. Във видението ѝ се сторило, че сякаш върви из някакво прекрасно място, в което били насадени множество благоплодни дървета, а сред тях течали извори с чиста вода. По-нататък се разстилало поле, пълно с цветя, множество прекрасни птици пеели там с различни гласове. Дърветата леко се полюшвали от тих ветрец и навсякъде се чувал ромонът на течащи потоци. Не е било възможно да се опише красотата на това място, защото това бил Господният рай. Там блажената Матрона видяла честни и благолепни жени, които ѝ показвали един пресветъл палат, създаден от Божията, а не от човешка ръка. Жените ѝ казали:
– Ето твоят дом, Матрона, приготвен от Бога за тебе. Ела и живей в него!
От това видение преподобната разбрала, че вече е наближила нейната кончина и започнала да се готви за преминаването си във вечния живот, като още по-усърдно се молела на Господа, заради Когото била презряла всичко друго. След това извикала при себе си всички сестри и дълго ги поучавала за това, което е нужно за спасението. След като ги благословила, тя починала в Господа и от земята се преселила в приготвената за нея небесна обител, която още преди това ѝ се явила във видението. Така преподобна Матрона починала в дълбока старост[17]. В света тя живяла двадесет и пет години, в монашество – седемдесет и пет; а всичките ѝ години били сто.
Сега тя е във вечния живот и предстои пред престола на Животворящата и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух – Единия Бог, на Когото е славата во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски

Кондак:
Заради Божията любов, преподобна Матроно, си възненавидяла желанието за покой, просвещавайки с пост духа си. Ти, която си победила демоните, разори с твоите молитви въставането на врага.
[1] Пергия – град в Памфилия, в южната част на Мала Азия, на десния бряг на река Кестър. В този град имало прочут в древността храм на езическата гръко-римска богиня Артемида.

[2] Виж Пс. 83:11.
[3] Виж Пс. 36:23.
[4] Пс. 142:8.
[5] Мат. 16:24.
[6] Неговата памет се празнува на 10 октомври.
[7] Лук. 13:20, 21.
[8] Според думите на апостола: “и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си” (1 Кор. 11:5).
[9] Очевидно тук се разказва за второто намиране на честната глава на свети Иоан Предтеча, което се отнася към 452 година.
[10] Пс. 135:25.
[11] Пс. 144:16.
[12] Прем. 5:19.
[13] Пс. 93:19.
[14] Лук. 10:39.
[15] Пс. 22:4.
[16] Свети Лъв I (Велики) – византийски император, царувал от 457 до 474 г.