Света литургия

Св. литургия е център на православното богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните Му страдания, спомен е и за изкупителната Му смърт. Литургията символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През време на св. литургия, при приемане на св. причастие, под вид на хляб и вино, ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез които осъществяваме напълно и действително общението си с Бога.

IMG_1425Учредяване на Св. евхаристия

На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, благодарил, преломил го и, раздавайки го на Своите ученици, казал: “Вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано! Това правете за мой спомен!” (Мат. 26:26-28). След като привършил вечерята, Спасителят взел чашата, подал я на учениците Си и казал: “Тая чаша е новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете, за Мой спомен!” (1 Кор. 11:25). Верни на това Господне поръчение, св. апостоли и първите християни се събирали по къщите и преломявали хляб и, по дадения от Христа пример, се причащавали с пречистото тяло и кръв Христови. Това приобщение с Господа се е придружавало с молитви и песнопения. Така били положени основите на св. литургия.

Различни литургийни последования

В древната Църква е имало много литургийни чинове. Днес обаче в Православната църква се употребяват само три: Златоустова, Василиева и литургия на Предосветените дарове, съставена от св. Григорий Двоеслов.

Св. литургия се състои от три главни части: проскомидия, учителна или “литургия на оглашените” и тайноизвършителна или – “литургия на верните”.

Проскомидия

Проскомидията се извършва тихо, обикновено по време на утренното богослужение, при четенето на канона. Някога тя е била вмъкната между литургията на оглашените и литургията на верните. Днес тя се извършва по това време само когато служи архиерей (през време на херувимската песен).

Свещеникът застава благоговейно пред проскомидията, открива св. съсъди и утвари, взема в лявата ръка просфората, а в дясната – копието, прави с него три пъти кръстен знак върху просфората, като спомня за Господа Иисуса Христа, Който драговолно, като невинно агне се принася в жертва за греховете на всички люде.

От определеното пшенично хлебче, наречено просфора, свещеникът изважда с копието средната част, наречена Агнец, влива в св. чаша вино и вода в памет на кръвта и водата, изтекли от ребрата на прободения Христа, изрязва и други по-малки части в чест и памет на св. Богородица и на девет чина Божии угодници: ангели, пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни (монаси) и др., за духовната и светската власт, за живи и покойници християни, по посоченото тук изображение. Тия частици впоследствие по време на причащаването се поставят в св. чаша с молитва – да умие Господ с пречистата Си кръв греховете на поменатите.

Свещеникът поставя върху звездицата дискоса, после слага върху нея малкия покровец, а другия малък покровец – върху св. чаша; покрива с големия покровец и двете (дискоса и чашата), прекадява и чете заключителна молитва, в която моли Бога да приеме предложената жертва в Своя Наднебесен жертвеник, като помене всички ония, които са я принесли и за които тя е принесена.

Литургия на оглашените

Като привърши проскомидията, свещеникът застава пред св. престол и се моли с вдигнати към Небесния Цар ръце – да го очисти от всяка скверност и възглася: “Благословено е царството на Отца и Сина и Св. Дух, сега и винаги и во веки веков!”. Благословено царство… С този тържествен възглас се възвестява царството Божие. Началото на св. литургия като че ли е видимо откриване дверите на това царство, което започва оттук, а достига пълното си тържество на небето; открива се сега и продължава във вечността – т.е. во веки веков! С тържественото Амин! ние потвърджаваме истинността на всичко, което е изказано в началния възглас.

Велика ектения

Дяконът или свещеникът произнася великата ектения. През време на ектенията свещеникът се моли тихо на Господа – да погледне благосклонно към богомолците и да прояви към тях Своята щедра милост. В древност тая молитва, както и другите молитви, които днес свещеникът чете тайно, са се произнасяли гласно. Но понеже това правело службата твърде дълга, за по-голяма краткост започнали да четат молитвите тайно. Ако не служи дякон, свещеникът чете тая молитва по време на първия антифон.

Първи антифон

Пее се 102 псалом антифонно, т.е. от двете срещуположни певници. В древната Църква пението на псалмите било в широка употреба. Днес, за краткост, се пеят само няколко стиха от псалома. “Благослови, душе моя, Господа!” или “Молитвами Богородици…”

Малка ектения

Всяка малка ектения е нова подкана към усърдна молитва. Най-малката православна, древноцърковна молитва е “Господи, помилуй!” Тя е израз на нашата голяма греховност и на недостойнството ни пред Бога и ние Го молим да ни помилва, т.е. да прояви към нас Своята милост, да ни прости съгрешенията и да ни спаси.

Втори антифон

“Хвали, душе моя, Господа!..” или “Спаси ни, Сине Божий…” Пее се 145 псалом. В повечето църкви този псалом се изпуска и вместо него се пее “Спаси ни, Сине Божий!” и молитвата – “Единородний Сине и Слове Божий..” През време на втория антифон свещеникът се моли Богу тайно да спаси Своите люде, да благослови наследието Си, т.е. нас, които вярваме в Него; да запази Църквата Си и да освети ония, които проявяват любов към красотата на Божия дом; да ги прослави с божествената Си сила и да не оставя нас, които се надяваме на Него.

Малка ектения

Отново дяконът или свещеникът ни подканят да се помолим на Господа.

Трети антифон

“Во царствии Твоем…” Пеят се “блаженствата”, т.е. определени песни с припев от “блаженствата” (Мат. 5:3-12). Пак за краткост някъде изпускат тия песни и пеят само няколко стиха от блаженствата или пък се пее дневният тропар. През време на третия антифон свещеникът се моли тихо – да чуе Бог дружните прошения на Своите раби, като им даде на този свят да познаят Неговата истина, а в бъдещия – да им дари вечен живот.

Малък вход

Преди входа свещеникът се моли тихо, щото този вход да не е вход на човеци, а на ангели, които заедно с нас слушат и възпяват Божията благост. Свещеникът отваря царските двери, взема благоговейно св. Евангелие от престола, издига го с двете ръце, обхожда св. Престол откъм южната, източната и северната страна, покланя се на проскомидията, излиза през северната олтарна врата, застава насред храма с обърнато към изток лице, благославя входа, целува св. Евангелие и възглася: Премудрост, прости!

“Премудрост, прости!”, т.е. изслушайте прави (с внимание) премъдростта! Влиза в св. олтар през царските двери и оставя св. евангелие върху св. престол.

Малкият вход символизира явяването на Христа на открита проповед. Хорът или певецът пее: “Приидите поклонимся!.. – “Дойдете да се поклоним!” и отредените тропари. В това време свещеникът тихо моли Бога да освети душите и телата ни, за да застанем неосъдително пред неговия жертвеник и да Му служим благоговейно. Трисветата песен “Святий Боже…” или “Елици…” или “Кресту Твоему…”

Следва песента в чест на Пресвета Троица: “Свети Боже, свети Крепки, свети Безсмъртни, помилуй ни!”

На големи Господски празници, когато в древната Църква са се кръщавали голям брой оглашени, вместо “Свети Боже” – се пее “Елици..” – “Вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте, алилуия!” А на Кръстовден и Неделя кръстопоклонна се пее: “Кресту Твоему..” – На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето възкресение славим”.

Апостол и Евангелие

Чете се определен откъс от посланията на св. апостоли. След него се пее “Алилуия” и следва евангелско четене. В древната Църква след апостолското и евангелското четиво предстоятелят е казвал и слово върху прочетеното. Четенията и проповедта съставят най-важната част от литургията на оглашените. В евангелския разказ ние слушаме думите на Самия Христа. Затова и дяконът (или свещеникът) ни подканя да ги слушаме с особено внимание. Проповедта разкрива смисъла на прочетения свещен текст и наставя вярващите в добродетелния живот.

Сугуба ектения

Следва сугуба ектения, през време на което се поменават имената на живи за здраве, спасение и благопреуспяване. Свещеникът се моли тихо Господу да приеме усърдната молитва на Своите раби.

Заупокойна ектения

Ако литургията е заупокойна, след сугубата ектения се произнасят особени заупокойни моления, с които се изпросва от Господа прошение на греховете и блажен покой за починалия

Ектения за оглашените

В тази ектения свещенослужителят се моли за оглашените – да ги помилва Господ, да ги огласи със словото на Истината, да им открие евангелието на Правдата, да ги съедини със светата Си Църква. А оглашени и днес може да има по лицето на земята, които се нуждаят от нашата представителна пред Бога за тях молитва.

Литургия на верните

Ектения за верните

Дяконът (или свещеникът) приканва гласно оглашените да излязат от църква. След като те до един напуснат службата, свещеникът подканя верните още веднъж да се молят на Господа. При пението на тройно “Господи, помилуй” свещеникът се моли тихо за верните – да ги удостои Бог да принесат безкръвната жертва и да призовават Бога във всяко време и на всяко място, да ги чуе и очисти от всяка сквернота, да успяват в духовния живот, да се причастят достойно със светите Тайни и да наследят небесното Му царство. Следват една непълна велика и една малка ектении.

Херувимска песен

Иже херувими… След възгласа “Яко да под державою Твоею”… започва пението на т.н. херувимска песен: “Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен, нека сега отложим всяка житейска грижа”, през време на която свещеникът се моли с дълбоко съдържателна молитва: “Никтоже достоин”… В тая молитва свещеникът, като изтъква недостойнството си да застане пред светия жертвеник и да принесе на Бога, Царя на славата, безкръвна жертва, се моли да бъде удостоен за това велико тайнство. Свещеникът кади св. олтар и богомолците, отива при проскомидията, взима оттам дискоса и св. чаша с предложените дарове, издига ги високо и прави така наречения

Велик вход

Свещеникът излиза от северните врати, идва до средата на храма и отнася даровете в св. олтар, като ги оставя на самия св. престол. През време на входа свещенослужителите гласно молят Бога да помене в царството Си народа, светската и духовната власт, живи и покойни, ктиторите и приложниците и всички православни християни.

Великият вход изобразява кръстния ход на Господа и погребението Му. Народът (певците) допява останалата част от херувимската песен “…та да подемем Царя на всички, Когото невидимо ангелските чинове тържествено носят. Алилуия”.

Просителна ектения

Следва просителна ектения. През време на ектенията свещеникът се моли тайно, щото Бог да прости греховете на народа, да приеме предложената жертва и да изпрати върху нея Св. Дух. Братско целувание При подканата на дякона: “Възлюбим друг друга”… в древно време всички християни се целували “с целувката на мира”. Днес този обичай се съблюдава само между свещенослужителите. При взаимоцелуванието свещенослужителите разменят помежду си следния поздрав: старшият казва – “Христос е между нас!”, а младшият отговаря: – “Наистина е и ще бъде (между нас)!”

След това дяконът възглася: “Двери, двери, премудростию вонмем!” – Двери, двери! Да внимаваме в премъдростта!

Символът на вярата “Вярвам…”

Следва четенето на Никео-цариградския символ на вярата. През това време свещеникът взема големия покровец (“въздух”), издига го с две ръце над св. дарове и, потръсквайки го, чете тихо Символа на вярата. (Виж също Символ верую).

Евхаристиен канон

Дяконът приканя богомолците да застанат прилично и със страх да принесат светото възношение (безкръвната жертва). Оттук започва най-важната част на св. литургия; тая част се нарича “евхаристиен канон”.

“Достойно и праведно е…”

На призива на дякона да принесем в мир светата жертва, народът отговаря, като посочва каква е тая жертва: “Милостта на мира, жертвата на хвалението”. В тия думи е изразен характерът на православната литургия -тя е безкръвна хвалебна жертва, която вселява в човешките души благодатния Христов мир. Свещеникът благославя молещите се с думите: “Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас!” Народът отговаря: – “И с твоя дух!” Свещеникът възглася: “Да издигнем сърцата си нагоре, на което народът потвърждава: – “Имаме ги при Господа”. Свещеникът подканя вярващите да благодарят на Господа. На тая негова покана народът отговаря, че е “Достойно и справедливо да се покланяме на Отца и Син и Св. Духа – единосъщната и неразделна Св. Троица”. През време на тая евхаристийна песен, по древен църковен обичай, следва да се прави голям поклон до земята. Молитвата, с която свещеникът усърдно се моли, е израз на нашата голяма благодарност към Бога за всичко, което е благоволил да стори за нашето спасение. Оттук очевидно и св. литургия се нарича евхаристия, т.е. благодарствена служба. Тази молитва в литургията на св. Василия Велики е по-дълга и затова песента “Достойно и праведно ест…” се пее по-бавно и протяжно.

“Свят, свят, свят Господ Саваот…”

Следващият момент ни възнася като че на небето – ние присъединяваме нашето славословие към това на ангелите. Ние пеем заедно с тях “Свет, свет, свет е Господ Саваот. Пълни са небето и земята с Твоята слава. Осана във висините! Благословен Идещият в името Господне”. В това време свещеникът с още по-голямо усърдие се моли тихо, като спомня за оная спасителна нощ, в която Единородният Син Божий, след като изпълнил всичко, премислено за нас, на Тайната вечеря взел в пречистите Си и непорочни ръце хляб, преломил, дал на св. Си ученици и апостоли и казал установителните евархистийни слова: “Вземете, яжте – това е Моето тяло, което за вас се преломява, за опрощение на греховете!” След вчерята Господ взел също и чашата и казал: “Пийте от нея всички – това е Моята кръв на новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощение на греховете!”

“Твоя от Твоих…”

Тук свещеникът спомня Христовия кръст, гроб, възкресение, сядане отдясно на Отца и славното Второ пришествие. След това възнася (издига) предложените дарове и казва възгласно: “Принасям Ти Твоите (дарове) от Твоите (люде) за всички (нас) и заради всичко”.

Настъпва върховният момент в св. евхаристия – самото тайнство, т.е. освещението и претворяването на светите дарове.

Призоваването на Св. Дух

В този най-свещен момент свещеникът се моли трикратно от дълбините на душата си, като призова Св. Дух да слезе над молещите се и над предлежащите дарове; благославя хляба и виното, които по благодатното действие на Св. Дух стават истински тяло и кръв Христови. След като тайнството е вече извършено, свещеникът коленичи пред св. престол и от цялата си душа и сърце благодари на Господа за любовта Му към нас.

“Тебе поем…” А в това време вън се пее умилително: “Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи, и молим Ти се, Боже наш!”

Богородично величание

Безкръвната жертва е принесена. Свещеникът се моли тихо, като спомня всички светии, които с вяра са свършили живота си, а по-особено и гласно спомня просвета, пречиста, преблагословена, славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Пее се възхвална песен на св. Богородица, обикновено – “Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице…”

Достойно ест… През време на тая песен свещеникът тихо спомня св. Йоана Предтеча, св. апостоли, празнувания светец и всички светци; моли се за народа, за църковната и светската власт, за всички, които са в една или друга неволя. Тая молитва в литургията на св. Василия е по-дълга и всеобхватна; не са забравени нито болните, ни хората на тежкия труд, ни вдовиците, ни сираците, затворниците, пленниците, пътуващите и други. Свещеникът възгласно моли Господа да помене между първите нашето духовно началство (Св. Синод или митрополита) и да ни даде с една уста и едно сърце да славим пречистото и великославно име на Отца и Сина и Св. Духа.

Просителна ектения

Дяконът произнася просителна ектения. В това време свещеникът се моли тихо – да ни удостои Бог да се причастим със светите тайни с чиста съвест, за да получим прошка на греховете, общение със Св. Духа и да наследим небесното царство.

Ектенията завършва с Господнята молитва “Отче наш…!”

Вонмем, святая святим! Наближава друг свят и върховен момент – св. причастие, т.е. приобщаването с Господа, със самото Негово тяло и самата Негова кръв. Свещеникът прави възгласно предупреждение към всички, които ще се причастяват, че светите Тайни са за светите. Този възглас е отправен направо към нашата съвест. Ние признаваме нашето недостойнство пред Бога и отговаряме: “Един свят, един Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца, амин!”

Причащаване на свещенослужителите

След това тържествено и чистосърдечно изповядване, свещенослужителите пристъпват към самото причащение. Всички свещенослужители, участващи в богослужението, по старшинство, вземат първом част от св. Агнец и след това отпиват три пъти от св. чаша. В това време навън се пеят духовни химни, наречени “Причастни”. На някои места по време на причастния се произнася проповед.

След като свещенослужителите се причастят, дяконът всипва в св. чаша всички останали частици. През време на всипването той спомня за възкресението Христово, за св. Богородица и за нашето бъдещо още по-истинско и пълно приобщение във вечното Христово царство.

Явяване на св. дарове

Когато всичко бъде готово за причастяване на вярващите, завесата се открива, дяконът отваря царските двери, приема от свещеника св. чаша и велегласно приканя: “Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете!”

Со страхом Божиим…

Ония от християните, които са се приготвили за св. причастие чрез надлежен пост, изповед и взаимоопрощение, пристъпват наистина с благововение, вяра и любов към св. тайни. В дълбока християнска древност и миряните са се приобщавали както свещенослужителите – под двата вида, т.е. приемали са в ръка частица от Христовото тяло и са отпивали от Христовата кръв, но в VI в. тази практика, поради някои причини от практическо естество, е била изменена. Днес християните пристъпват към св. причастие с благоговейно скръстени ръце на гърди.

Към приемането на св. тайни ние се приготвяме чрез установени молитвено правило: вечерта преди причастяването четем особен канон, акатисти, вечерни молитви, а сутринта – причастни молитви. След приемане на св. причастие ние благодарим с нарочни благодарствени молитви.

След приобщението свещеникът благославя богомолците и ги осенява със светите дарове. Причастниците благодарят Господу, загдето ги е сподобил да се приобщат със светите и животворящи тайни.

Задамвонна молитва и отпуст

Свещеникът подканя богомолците да излязат смиром, чете гласно т.нар. “задамвонна” молитва, след която се пее трикратно: “Да бъде благословено името Господне от сега и до века!”

Свещеникът дава отпуст, благославя и отпуща народа. Всички богомолци излизат смиром от св. храм и отнасят по домовете си благословението на св. литургия.

Преждеосвещена света литургия

Една от великопостните особености на православното богослужение е Преждеосвещената Литургия или по-ясно казано на български език – Литургия на преди осветените Дарове.

Главната особеност на тази литургия се състои в това, че на нея не се извършва Тайнството Евхаристия, а вярващите се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, осветени на предишна литургия на св. Василий Велики или св. Йоан Златоуст.

Началото си тази Литургия води от първите векове на християнството. От църковната история знаем, че първите християни се причастявали ако не ежедневно, то твърде често. Същевременно, установявайки Великия пост, било намерено за неудобно в дните на строг пост – дни на скръб и съкрушение за личните грехове, – да се извършва обичайната Литургия, която е и най-тържествената между църковните богослужения.

За да се даде възможност на вярващите да се причастяват и в седмичните дни на поста, без при това да се нарушава характера на великопостното богослужение, било установено в някои дни вярващите да се причастяват с преди осветени Дарове. Затова и била въведена в службите на Великия пост и Литургията на Преди осветените Дарове.

Тази Литургия се извършва в сряда и петък през първите шест недели на Великия Пост; в четвъртък на Петата Неделя на Великия Пост, когато се извършва паметта на св. Мария Египетска; понякога в деня, когато се чествува паметта на светите 40 Севастийски мъченици, ако това се случи в постния период; служи се и в първите три дни на Страстната Седмица (Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда). (Виж също Сказания за подвижните празници)

Окончателното съставяне на нейния чин (последование) се приписва на св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI век). Според Устава Преждеосвещената Литургия се извършва след великопостните часове и се състои от вечернята и литургията на верните, но без най-важните й части – осветяване на Даровете. В Преждеосвещената литургия се съдържат следните особености:

  •  в нея отсъства първата част на пълната литургия – проскомидията;
  •  литургията се предшества от отслужването на Третия, Шестия и Деветия Часове с изобразителните Последования;
  •  след отпуста се извършва вечерня, която заменя началната част на литургията на оглашените (нейната последна част е включена и в Преждеосвещената литургия);
  • на литургията на верните няма молитви и песнопения, свързани със на Светите Дарове.

Преждеосвещената литургия изисква и особени песнопения. В България отслужването й не е добре изяснено в служебника и мнозина свещенослужители срещат затруднения в отслужването й, а някои свещенослужители дори не я отслужват през Великия пост.

Чинопоследование на Преосвещената света Литургия

Начало на литургията: “Благословено царство..!”

Преждеосвещената литургия се извършва след часовете. След като се свърши молитвата “Всесветая троице…” свещеникът, облечен в пълно богослужебно одеяние, прави кратък отпуст, отваря царските двери, моли се с молитвата на митаря – “Боже, бъди милостив към мене грешния” и възглася: “Благословено царство…!”

Затварят се църковните двери и се започва вечерня с предначинателния (103) псалом.

Велика ектения

Следва велика ектения, след което четецът, застанал сред храма, почва да чете 19 катизма (119, 120, 121, 122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133, 134, 135, 136, 137, 138 псалми). През време на четенето свещеникът, предшествуван от свещоносец, пренася благоговейно св. Агнец от престола на проскомидита. Цялата катизма се разделя на три части, между които се казва малка ектения.

“Свет Христов просвещает всех”. Пее се “Господи, воззвах…” с определените стихири. Прави се “Малък вход”, пее се “Свете тихий”, и прокимен и се четат паримии. След първата паримия четецът казва: “Повелите!” Свещеникът взема свещника заедно с кадилницата, издига ги високо пред себе си и, обърнат към изток, възглася: “Премудрост, прости!”, обръща се след това към народа, и възглася: “Свет Христов просвещает всех!” – “Христовата светлина просвещава всички”. В това време народът е коленичил. Четецът започва втората паримия и след като я прочете, свещеникът, кадейки, запява бавно, умилно и тържествено: Да изправится молитва моя… “Да изправится молитва моя…” (без завършителните думи “услиши мя, Господи”!) Същата песен се пее след това четири пъти и от клиросите. При всяко изпяване свещеникът обхожда и кади всяка страна на св. престол и проскомидията.

Като дойде отново пред престола, свещеникът пак запява “Да изправится…” и пее до “Воздеяние руку моею…” Народът пак е коленичил. Той подема “Воздеяние руку моею…” и довършва песента.

Апостол и евангелие. Ектения за оглашените и верните

Ако денят е празничен, следва четене на определеното апостолско и евангелско четиво. Ако ли е обикновен ден, веднага започва сугуба ектения, след която следват ектения за оглашените, за верните и малка ектения.

След възгласа: “По дару Христа Твоего…” започва Херувимската песен: “Херувимска песен Нине сили небесния…”. Сега силите небесни с нас невидимо служат: защото ето, влиза Царят на славата, ето извършената тайна жертва тържествено се съпровожда от тях..” Свещеникът кади, взема св. дарове от проскомидията (в дясната ръка държи дискоса със св. Агнец, а в лявата – св. чаша), излиза от св. олтар и поставя св. дарове на св. престол. Всичко това свещеникът върши с благоговейно мълчание.

Началото и краят на входа се известяват със звънче. През време на входа богомолците са коленичили. Когато свещеникът влезе в св. олтар, народът (певците) довършва херувимската песен: “…Да пристъпим с вяра и любов, та да станем участници във вечния живот. Амин!”

Просителна ектения Следва просителна ектения. През време на нея свещеникът се моли тихо да погледне Бог на тия, които стоят пред св. жертвеник, да освети душите и сърцата им, та с чиста съвест и просветени сърца да се съединят със Самия Христа и получат обещаните блага. Господнята молитва След просителната ектения народът се моли с Господнята молитва: “Отче наш…” Свещеникът отново се моли тихо, щото Бог да погледне благосклонно към тия, които са навели главите си и да ги сподоби неосъдително да се причастят с животворящите тайни. Моли се също на Господа Иисуса Христа, Който невидимо пребивава в небесата заедно с Отца, да ни преподава с властната Си ръка Своето тяло и честната Си кръв.

Вонмем! Преждеосвещенная святая святим! След тая молитва свещеникът възглася: “Да внимаваме! Предосветените светини са за светите!” Народът отговаря: “Един свят, един Господ…”

Причастен Започва причастникът “Вкусите и видите, яко благ Господ” – “Вкусете и вижте, че е благ Господ!” Свещеникът се причастява с част от св. Агнец, който съдържа тялото и кръвта Христови, и отпива от чашата.

Явяване на св. дарове. При възгласа “Со страхом Божиим…” пристъпват миряните и се причастяват.

До края на св. литургия, с някои малки промени, редът следва чина на Златоустовата и Василиевата литургия.

Задамвонна молитва В задамвонната молитва свещеникът моли Бога, да ни даде да довършим започнатия молитвен и постен подвиг, да се окажем победители на греха и да достигнем и се поклоним на славното Христово възкресение.

Отпуст

Свещеникът прави отпуст, след което се чете 33 псалом.

 (Източник: материали от http://www.pravoslavieto.com)