Св. свещеномъченик Милий. Чества се на 10 ноември

Страданието на свещеномъченик Милий

Светият епископ Милий бил родом от Персийската страна. След като приел кръщение, той още от младини се заел с изучаването на Свещеното Писание. Когато достигнал пълнолетие, намислил да отиде на военна служба при персийския цар. Но тогава получил видение от Бога, в което със заплахи му било забранено да постъпва на военна служба. Поради това той, след като получил християнско образование, се отдал на непрестанна молитва за себе си и за своя народ. След известно време напуснал своя град и се предал на монашески живот в Суза, в Еламската страна[7]. След това бил ръкоположен в епископски сан от мъченика и изповедника Христов – Генадий. Свети Милий много се потрудил, изобличавайки и с делата, и със словата си живеещите там езичници, чиито сърца били закоравели. Затова той бил често оскърбяван от тях. Накрая разярената тълпа го пребила и полумъртъв го изхвърлила извън градските стени. Това го принудило да изостави Суза. Заминавайки си оттам, светият предрекъл скорошната гибел на Суза. Не изминали и три месеца и предсказанието се изпълнило. Царят[8] страшно се разгневил на този град заради злоупотребите и интригите на градоначалника и на други знатни еламитяни. Той изпратил войска, която разрушила до основи града, а жителите му избила с меч.Свети Милий заминал за Иерусалим, а оттук отишъл в Нитрийската пустиня[9] при Амон – ученика на великия Антоний. След като престоял там две години, той отново се върнал в Персия. По пътя се отбил при един монах, който живеел в пещера. Когато влязъл в пещерата, видял огромна змия и казал:- Оръжието Господне да те погуби!И като изобразил кръстния знак, светият духнал срещу змията и тя начаса издъхнала. Оттук той отишъл в своя град, където построил църква, за да измоли прошка за непокорния и претърпелия строго наказание за това народ.След като изминали много години той заминал за Ктезифон[10], където в това време бил свикан събор срещу един от епископите на име Папа[11]. На събора Милий изобличил този епископ, заради неговите незаконни претенции. Епископ Папа започнал да укорява и да унижава свети Милий, хвалейки се със своите собствени трудове. А светият му предрекъл, че скоро ще бъде постигнат от Божия съд. И действително – на следващата година осъденият Папа умрял.От Ктезифон Милий заминал за един друг град. Князът на този град вече от две години бил тежко болен. Като разбрал за пристигането на светеца, той изпратил свои служители при него с молбата да го посети и да се помоли за него. Когато пратеникът му предал това, светецът казал:- Иди и кажи на изпратилия те болен: така заповядва епископът – в името на Иисуса Христа, Когото аз, недостойният, проповядвам, препаши, без да гледаш на болестта си, кръста си и ела при мен да те видя.Пратеникът се върнал и едва предал на княза заповедта на светия епископ, болестта на княза изчезнала и той оздравял напълно, сякаш че никога не бил боледувал. Князът отишъл при светеца и паднал пред честните му нозе, прегърнал ги и започнал с благоговение да ги целува. При това той горещо благодарял на Бога, Който така прославил светия мъж. Това преславно чудо обърнало мнозина в Христовата вяра. В тази страна свети Милий извършил много чудеса. Той изгонвал бесовете от човеците; изцелил една разслабена жена, която от 10 години не била ставала от одъра си, само като я хванал за ръката. А един мъж, който несправедливо се съдел и даже дал лъжлива клетва, като презрял поученията на светеца, той за назидание на другите наказал с проказа, както някога пророк Елисей наказал Гиезий[12]. Поради това мнозина започнали да прииждат при него и се обръщали към християнската вяра. Много чудеса извършил свети Милий и в други страни.Накрая той се върнал в родината си и там обърнал мнозина към Христа. Като чул за това, управителят на областта Гуфриз заповядал да затворят в тъмница свети Милий и двама от учениците му. Когато след това по негово нареждане довели светите изповедници на съд пред него, жестокият управител започнал да ги разпитва за тяхната вяра, като ги заплашвал със смърт, ако не успеят да докажат истинността на вярата си. Но Милий безстрашно отвърнал на това:
– Моята вяра е истинна и аз няма да тръгна заради лъжливите ти приказки да я защитавам! Моето учение е чисто и заради твоя нечист слух аз не ще тръгна да ти го разкривам, но ще ти кажа истината. Горко ти, безбожни злодеецо! Горко и на всички, които подобно на тебе оскверняват Бога! Според Своята правда Той в бъдещия век ще ви хвърли в огнената геена и в нейния страшен мрак. И вие вечно ще се мъчите, плачейки и скърцайки със зъби, понеже не желаете да познаете Подателя на благата, с които се хвалите и се утешавате!Като видял твърдата вяра на Христовите изповедници и разгневен от изобличенията на свети Милий, Гуфриз скочил и пронизал с меча си гърдите на светеца. Също и братът на управителя Нелсес, обзет от подобно на неговото беснуване, забил меча си в сърцето на свети Милий. А Христовият страдалец, още дишайки, казал на управителя и на неговия брат:- Тъй като се уговорихте да убиете мен, невиновния в никакво престъпление, утре в същия час, в който ме прободохте, взаимно ще пролеете кръвта си един на друг и вашата майка ще остане без децаСлед като изрекъл това, той предал душата си на Бога. Двамата ученици на светеца нечестивите управители заповядали да пребият с камъни[13]. Вярващите благоговейно погребали телата на светите мъченици.На другия ден нечестивият управител отишъл на лов заедно със своя брат, без да обръща никакво внимание на думите на свети Милий. Като видели един елен, те и двамата се втурнали да го преследват. Когато настигнали елена, те започнали да стрелят по него, но по погрешка взаимно се поразили със стрелите си и така и двамата загинали.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.

[7] Еламската област се намира от едната страна на р. Тигър, между Южна Месопотамия, Мидия, Вавилония и Иран. Суза е древен персийски град.
[8] Тук се разбира персийският цар Сапор II.
[9] Нитрийската пустиня била любимо място на древните християнски отшелници. Намирала се в Долен Египет, на 70 мили от Александрия.
[10] Селевкия – Ктезифон – двоен град на река Тигър, един от най-значителните търговски центрове в Древния Изток.
[11] Това станало в 334 г. Тогава имало смутове в Църквата, предизвикани от това, че този епископ Папа, който вече от 10 години се бил отказал от катедрата си, изведнъж изявил незаконни претенции за власт в Църквата.
[12] Виж 4 Царств. гл. 5.