Св. Григорий Палама. Чества се на 14 ноември

Житие на свети Григорий Палама, епископ Солунски

Свети Григорий Палама[21], архиепископ Солунски, бил родом от Константинопол. Родителите му били благородни и благочестиви и се стараели да го научат от детинство на човешката и най-вече на Божествената премъдрост и на всякакви добродетели. Като юноша Григорий изгубил баща си, а майка му се погрижила да му даде, както и на всички негови братя и сестри, разумно и добро възпитание в духа на Господния закон и Божественото Писание. Тя го дала на мъдри учители, за да се научи от тях на премъдростта. Той се отличавал с природни умствени дарования и прилежание, затова скоро преуспял в изучаването на философските и другите известни тогава науки. Но като не се доверявал на собствена си памет, той си положил за правило преди всеки урок да полага по три земни молитвени поклона пред иконата на Пресвета Богородица. И Пречистата помагала на благочестивия юноша, чиито бързи успехи привличали всеобщото внимание. Самият цар вземал живо участие в живота на свети Григорий и бащински се грижел за възпитанието му.
Но Григорий от ранни години възненавидял всичко земно като прелъстителен сън и преизпълнен с пламенна любов към Бога, презрял временните блага, и се устремил с цялата си душа към Единия Бог, Източника на всяка премъдрост и Подателя на всяка благодат, като желаел да остави света и суетната му слава. Движен от тези чувства, той търсел сближение и срещи с монасите на светата Атонска Гора, молел ги за съвети и ръководство и научавал от тях начина и правилата на монашеския и подвижническия живот, като изпитвал силите си – дали може да бъде истински монах. Той сменил скъпите дрехи с вехто вретище и започнал полека да променя предишните си навици и начина си на поведение, като оставил всички условности на светските правила. Това привлякло всеобщото внимание на придворните и мнозина дори го смятали за безумен. Така изминали няколко години и нито увещанията на царя, нито старанията на приятелите, нито насмешките на околните могли да спрат Григорий да продължи по избрания път.
Той преминал успешно това изкушение и като навършил двадесет години, окончателно решил да приеме монашески сан и да се оттегли в пустинята, за което съобщил на боголюбивата си майка. Отначало тя била малко опечалена, но после се съгласила с намерението му, радвайки се в Господа, и дори с Божията помощ убедила и останалите си деца да приемат монашество, за да може да каже заедно с пророка: “Ето, аз и децата, които ми даде Господ”[22]. Следвайки евангелската заповед, свети Григорий раздал цялото си състояние на бедните и презрял от цялото си сърце красотата, сладостта и славата на този свят, последвал Христа, увличайки по този път майка си, братята и сестрите си. Майка си и сестрите си той оставил в един женски манастир, а братята довел със себе си на Атон и заедно с тях се заселил във Ватопедската пустинна обител[23]. Тук той се подчинил в пълно послушание на светия старец Никодим, от когото впоследствие приел пострижение.
На втората година от пребиваването си при Никодим Григорий бил удостоен с Божествено посещение. Веднъж по време на богомислен подвиг пред него се явил светоносен и благолепен мъж, когато той познал свети апостол и евангелист Иоан Богослов. Апостолът погледнал ласкаво Григорий и го попитал:
– Защо, когато викаш към Бога, всеки път повтаряш: просвети мрака ми, просвети мрака ми?
Григорий отвърнал:
– Какво друго трябва да искам, освен да се просветя и да узная как да изпълнявам святата Му воля?
Тогава светият евангелист казал:
– По волята на Владичицата на всички, Богородица, отсега нататък аз ще бъда неотстъпно с тебе.
След смъртта на учителя си свети Григорий отишъл във великата лавра на свети Атанасий, където служел на братята на общата трапеза и изпълнявал длъжността на църковен псалт. Така той живял там няколко години в страх Божий, в послушание към всички, и укротил завинаги плътските страсти, като станал утешителен пример за евангелско безстрастие и божествена чистота. Със своето смирение, кротост и подвизи той си спечелил всеобщата любов и уважение на братята. Но бягайки от славата и стремейки се към още по-строг живот, светият напуснал лаврата и отишъл в дълбоката пустиня, в скита на Глосия, и там се поверил на ръководството на благоговейния старец Григорий, като живеел съзерцателен живот и горял с безмерна любов към Бога, на Когото посветил душата и тялото си.

С непрестанна молитва той победил бесовските козни и се сподобил с благодатни дарове. Потапял се в дълбините на молитвения дух и като се озарявал от него, достигал такава степен на умиление и сърдечен плач, че сълзите струяли от очите му като от непресъхващ извор.
Но безмълвието на свети Григорий и сподвижниците му скоро било нарушено от нападенията на агаряните върху монасите, безмълвстващи извън манастирите. Поради това заедно с други монаси той бил принуден да напусне пустинята си и да отиде в Солун. Оттук той смятал да се отправи в Иерусалим за поклонение на светите места и ако бъде угодно на Бога, да завърши дните си в пустинно безмълвие. Като пожелал да научи дали неговото намерение е благоугодно на Бога, той се молил на Господа да му открие това. И ето, насън му се явил свети великомъченик Димитрий, чиито мощи почивали в Солун. Великомъченикът го убедил да не напуска града. Тогава след усилен пост и молитва свети Григорий приел в Солун свещенически сан и съпроводен от неколцина братя се оттеглил в близкия скит, където всички започнали да се подвизават отново. Начинът му на живот бил такъв: пет дни през седмицата той изобщо не излизал никъде и не приемал никого при себе си, а само в събота и неделя, след извършването на свещенодействието и приемането на Божествените Тайни, той встъпвал в духовно общение с братята, като ги назидавал и утешавал с трогателно поучителната си беседа. В тези часове след затворничеството на преподобния и особено след литургията на лицето му се виждала дивна Божествена светлина. По време на свещенодействието си той предизвиквал сълзи и умиление у всички. Много велики свети мъже се учудвали на добродетелния му живот, заради който се удостоил от Бога с дара на чудодейството и пророчеството, и го наричали богоносец и пророк.По това време при Господа преминала добродетелната майка на свети Григорий. Нейните дъщери и сподвижнички го помолили да отиде при тях за утешение на сиротството им и за духовно наставление. Като се подчинявал на зова на родствената любов, той пристигнал в Константинопол при сестрите си, но после побързал да се завърне в любимата си пустиня. Скоро след това, след пет години безмълвен живот във Верския скит, той бил принуден да се оттегли отново в Света Гора заради честите набези на албанците. Той отишъл в лаврата на преподобния Атанасий, където отците подвижници го приели с голяма любов. Тук той се уединил извън манастира, в безмълвната килия на свети Сава, и отново не излизал никъде освен в събота и неделя, с никого не се виждал и никой не виждал него, освен за нуждите на свещенодействието. Останалите му дни и нощи преминавали в молитвен подвиг и богомислие.
Веднъж, докато се молил в килията си на Пречистата Божия Майка да отстрани от него и братята всички препятствия за безмълвието и да благоволи да приеме грижата и промисъла за всички техни житейски потребности, Премилосърдната Владичица в отговор на усърдната му молитва го удостоила със Своето явяване и казала, обръщайки се към светоносните мъже, които Я съпровождали:
– Отсега нататък ще се грижите за нуждите на Григорий и братята му.
Оттогава, както впоследствие разказвал сам свети Григорий, където и да се намирал, той винаги усещал особения Божий промисъл за себе си. Друг път в състояние на молитвено богомислие той се унесъл в лека дрямка. И видял, че в ръката си държи съд с мляко, толкова препълнен, че то преливало. После млякото се превърнало във вино, което преляло от съда и намокрило ръката и дрехата му, изпускайки дивно благоухание. Като го усетил, блаженият се изпълнил със свята радост. Тогава се явил светозарен юноша и му казал:
– Защо не предаваш това чудно питие, което оставяш без подобаващо внимание? Та това е неизчерпаем дар Божий.
– Но на кого да предам това питие, когато няма жадни за него? – попитал свети Григорий.
– Макар сега наистина да няма жадни – възразил юношата, – все пак ти, изпълнявайки дълга си, не трябва да пренебрегваш Божия дар, защото за начина, по който си служиш с него, ще даваш отчет пред Владиката.
След тези думи дивното видение свършило. Свети Григорий го изтълкувал така. Млякото означавало обикновеният дар на словото, понятен за простите сърца, търсещи духовно наставление, а превръщането му във вино означавало, че с времето волята на Всевишния ще изиска от него по-дълбоко наставление във висшите истини на Христовата вяра. След това свети Григорий бил избран за игумен на Есфигменския манастир, но много скоро желанието за пустинно безмълвие го довело отново в лаврата на свети Атанасий. Тук той достигнал такова духовно съвършенство, че много свети мъже се дивели на добродетелния му живот и като виждали изумителните чудодейства, с които го сподобил Бог, го наричали богоносец. Той прогонвал бесовете, с молитвата си връщал на неплодни дървета плодородието и предсказвал бъдещето, сякаш е настояще. Но преподобният не избегнал различни и чести изкушения по Словото Божие: “които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени”[24]. Той с радост понасял всичко, “та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос”[25], както казва апостол Петър.
Много скърби претърпял свети Григорий Палама в борбата с ересите, които по това време започнали да вълнуват Божията Църква. Особено голяма услуга той оказал на Църквата с изобличаването на лъжеучителите, които отхвърляли православното учение за духовната благодатна светлина, осияваща вътрешния човек и понякога откриваща се видимо, както на Тавор[26] и на лицето на Моисея след беседата му с Бога на Синай[27]. По това време в Света Гора от Калабрия[28] пристигнал един учен монах на име Варлаам, който заедно с последователите си поколебал с хулните си учения мира в Христовата църква и спокойствието на атонските монаси. Цели двадесет и три години доблестният пастир мъжествено се борел с Варлаам и трудно могат да се опишат многобройните скърби, които понесъл през това време свети Григорий Палама. Варлаам учел за Таворската светлина, че била нещо веществено, сътворено, явяващо се в пространството и оцветяващо въздуха, тъй като била видима за телесните очи на хора, още неосветени от благодатта. Също такива, тоест сътворени, той смятал всички действия на Божеството и дори даровете на Светия Дух: Духа на премъдростта и разума и така нататък, като не се побоял да принизи Бога в разреда на тварите, унизявайки светлината и блаженството на праведните в Царството на Небесния Отец, силата и действието на Триипостасното Божество. Така Варлаам и последователите му нечестиво разсичали Едното Божество на създадено и несъздадено, а онези, които тази Божествена светлина и всяка сила, всяко действие признавали с благоговение за несъздадени, за вечносъществуващи[29], наричали двоебожци и многобожци. И обратното, като смятал вярата на атонските пустинници в съзерцанието на Божията светлина с телесните очи и подготвянето за това по чувствен начин за заблуждение[30], Варлаам явно въстанал и против тях, и против молитвата, и против тайнственото им съзерцание. Но преди клеветите му против атонските монаси да станат явни, този еретик с безчестие бил прогонен от патриарха за осъдителното си поведение. В гняв и скръб Варлаам отишъл в Солун и там разпространявал клеветите си против атонските монаси. Тъй като нямали сила да противостоят на красноречивия и изкусен в науките Варлаам, солунските монаси били принудени да извикат от Атон божествения Григорий. Когато пристигнал в Солун, свети Григорий отначало действал с кротост, но като видял, че тези мерки нямат успех против упорития лъжеучител, причиняващ такива силни потресения на Църквата и нейните законоположения, той започнал да изтребва клеветите на Варлаам не само устно, но и със силни писания, преизпълнени с високи истини и божествени доводи. Самият Варлаам, като се запознал с тях и почувствал силата им, бил принуден да остави атонските монаси на мира, но за сметка на това въстанал с цялата си сила против Божия светител. Когато и това не помогнало, засраменият Варлаам се оттеглил в Константинопол, където устно и писмено се оплакал на Константинополския патриарх Иоан XIV от свети Григорий и атонските монаси.
Междувременно свети Григорий останал в Солун три години, като продължил усърдно да излага началата на Православието и да отстоява чистотата му. И тук, както и преди, сърдечният плам, пълното уединение и безмълвие били негови любими занимания в свободното време. Без да има удобствата на пустинната тишина, и в същото време като избягвал по възможност връзките и отношенията със света, той живеел в отдалечената част на дома, където си устроил малка килия и доколкото можел, се предавал на безмълвие. И ето, на празника на Антоний Велики, основоположника на монашеското житие, когато другите монаси – ученици на блажения Исидор, извършвали всенощно бдение, а свети Григорий пребивавал в затвора си, изведнъж във видение му се явил свети Антоний и му казал:
– Добро е съвършеното безмълвие, но и общението с братята понякога е необходимо – особено в дни на молитви и псалмопения. Затова и ти трябва да бъдеш с братята на бдението.
Подчинявайки се на това, божественият Григорий веднага отишъл при братята, които го приели с радост, и всенощното бдение преминало за тях особено тържествено.
Когато завършил своите писмени богословски занятия в защита на атонските монаси и за опровергаване на еретическите мъдрувания, свети Григорий се завърнал в Света Гора и показал на монасите творенията си за благочестието.
Скоро се наложило свети Григорий да воюва против еретическите мъдрувания пред целия свят и за своя подвиг той се сподобил с безсмъртна слава в земната Църква и с венец на правдата в Небесната. По това време Варлаам успял да склони на своя страна Константинополския патриарх Иоан XIV и се стигнало дотам, че патриархът с грамота призовавал на църковен съд свети Григорий и неговите сподвижници. Като не изтърпял арианстващото учение, заплашващо да поколебае самите основи на християнското вероучение и нравственост, преизпълненият със Светия Дух светител излязъл в ревностна защита на Православието и на атонските старци. За да разреши възникналото разногласие и за да утвърди православието, благочестивият цар Андроник Палеолог[31] свикал събор[32], на който се явил и Варлаам със своите ученици и последователи. На събора, заседаващ в константинополския храм “Света София” под председателството на патриарха, еретическото заблуждение на Варлаам, на последователя му Акиндин и други подобни лъжеучители било изобличено. Тогава великият Григорий отворил богомъдрите си уста и със своето боговдъхновено слово развял ереста като прах от лицето на земята и окончателно посрамил еретиците[33].
Посрамен от боговдъхновените изобличения на Божия светител, Варлаам не понесъл позора и се завърнал в Италия, където преминал в католичеството. Но във Византия останали неговите явни и тайни приятели и последователи, които той подстрекавал с писмата си, проповядвайки същевременно противните на Православието учения на Западната църква. Семената на неговото лъжеучение сеел и отглеждал монахът Акиндин. Против него в Константинопол бил свикан нов събор, на който свети Григорий още по-ясно показал заблужденията на Варлаам и Акиндин за Божествената светлина. Но патриархът поддържал Акиндин и обявил свети Григорий за виновник за всички неуредици и смутове в църквата. Нещо повече, Акиндин бил ръкоположен за дякон, а свети Григорий – хвърлен в мрачна тъмница, където останал четири години.
Но тая несправедливост на патриарха не останала безнаказана. Благочестивата царица Анна[34]  научила за действията на патриарха и привързаността му към Акиндин, вече признат за еретик и враг на Църквата от два други събора. Тя го обявила за недостоен за църковно общение и свещен сан, а самият патриарх, изпаднал в еретически мъдрувания, бил лишен от катедрата и църковно общение. Така църковният мир бил възстановен и свети Григорий бил освободен от незаконния си затвор. Заради светата ревност в утвърждаването на православието и изтребването на еретическите лъжеучения и църковните смутове, по увещанието на патриарх Исидор[35]  и императора Иоан Кантакузин[36] той трябвало да се съгласи да бъде ръкоположен за архиепископ на Солунската църква. Но поради смутовете в Солун новият архиепископ не бил приет от паството и се оттеглил в обичаната от него Света Гора. Междувременно настъпил празникът на Рождество на Пресвета Богородица. По това време един благоговеен солунски иерей, който се приготвял да служи божествена литургия, смирено молел Господ да благоволи да му открие наистина ли, както мисли народът, светителят Григорий се заблуждава във вярванията си относно монашеския живот и духовното съзерцание и дали има дръзновение пред Господа. Това откровение иереят молел да се яви върху разслабената му дъщеря, която три години лежала неподвижна. “Господи, ако Григорий е наистина Твой раб – молел се той, – с неговите молитви изцели нещастната ми дъщеря”. И Господ чул молитвите на иерея: дъщеря му станала от постелята и получила здраве, като че никога не била боледувала.
Това чудо прославило свети Григорий, но църковните смутове в Солун още продължавали. Тогава цар Стефан[37], познавайки добродетелите и заслугите му пред Божията Църква, се обърнал към него с убедителна молба да заеме катедрата на български митрополит, но не могъл да склони божествения Григорий към това.
На Атон обаче светителят не намерил покой. Скоро нуждите на Църквата отново го призовали в Константинопол. Оттук той се оттеглил на остров Лемнос, където извършил много знамения и чудеса, непрестанно проповядвал словото Божие и останал там, докато солуняните не почувствали необходимост от неговото присъствие за осиротялото паство и не го повикали сами, като отправили при него представители на клира и висши солунски сановници. С неизразима радост народът посрещнал своя архипастир. Като че вдъхновена свише, Солунската църква тържествувала: вместо обичайните хвалебни песнопения, клирът и народът пеели пасхални химни и канони, без да си дават сметка за преизпълнилите ги чувства и необичайна тържественост. След три дни в присъствието на много народ Божият светител извършил тържествено литийно шествие и литургия. При това Бог прославил своя угодник с ново чудо. Споменатият благоговеен иерей имал син, който страдал от епилепсия. Когато дошло време за причастяване, иереят паднал в нозете на архипастира, като го умолявал сам със своите светителски ръце да причасти болното дете. Трогнат от неговото смирение и от страданията на сина му, свети Григорий изпълнил молбата и детето оздравяло. Веднъж, на празника на Рождество на Пресвета Богородица свети Григорий служел литургия в женския манастир. Като научила, че светителят служи литургия, монахиня Илиодора, сляпа с едното око, по време на богослужението незабелязано се приближила до него, тайно допряла светителската дреха до сляпото си око и веднага прогледнала.
И много други чудеса извършил божественият Григорий. Под неговото мъдро управление Солунската църква се наслаждавала на мир и тишина. Но него го очаквали нови подвизи и тежки скърби. По това време единомишлениците Варлаам и Акиндин не преставали да смущават в Константинопол Православната Църква със своите еретически мъдрувания. Тогава светителят отново с дръзновение започнал борба със злите еретици в защита на православието. Той се борел с тях чрез своите богомъдри творения и с беседите си. Поради силното вълнение, възбудено от еретиците, царят и патриархът сметнали за необходимо да свикат за умиротворението на Църквата нов събор в Константинопол, на който преди всичко повикали свети Григорий. Враговете на истината, както и преди, били посрамени и унижени: и личните беседи на светителя, и неговите догматически произведения, четени на събора, затворили еретическите уста. Изпратен с уважението на царя и благословията на патриарха и Църквата, светителят с чест се отправил при паството си, но намиращият се по това време в Солун Иоан Палеолог[38] не го допуснал в града и той бил принуден да отиде на Атон. Впрочем след три месеца той бил повикан с почести в Солун от същия император.
Тук свети Григорий се разболял тежко и боледувал дълго, така че всички се опасявали за живота му. Но Бог го съхранил за нови подвизи. Не успял още напълно да се оправи от недъга си, той получил писмо от Иоан Палеолог, в което царят го молел да дойде в Константинопол, за да прекрати караниците и разногласията в царското семейство, между него и тъста му – Иоан Кантакузин. Светителят тръгнал към столицата, но по пътя бил хванат от агаряните и откаран в Азия като роб и пленник. Той прекарал в плен цяла година. Продавали го от един господар на друг и го местели от град на град. Такава била волята Божия, та като преминава като апостол през различни места, да проповядва Евангелието Христово, да утвърждава православните във вярата, да ги поучава да бъдат твърди в нея, да укрепява съмняващите се и да разкрива трудните за разбиране тайни на Божията премъдрост за спасението. Със свето дръзновение той встъпвал в спорове за вярата с агаряните[39] и отхвърлилите Църквата Христова еретици, които неправо учели за земното служение на Христа, за честния и животворящ Господен Кръст, за светите икони и поклонението на тях. Неверните той просвещавал със светлината на Евангелието, а поробените, пленените и християните утешавал и укрепявал, като ги убеждавал безропотно да носят кръста на своето страдание и да очакват награди и небесни венци. Противниците на свети Григорий се дивели на неговата премъдрост и на благодатта, изхождаща от неговите уста. Някои от тях в безсилна злоба го биели жестоко и той би пострадал дори до мъченически венец, ако самите агаряни не го пазели, за да получат голям откуп за него. И наистина, след една година българите го откупили от агарянските ръце и го върнали на Солунската църква.Светецът пристигнал отначало в Константинопол и завръщането му от плен било ознаменувано с необикновено тържество на невидимите ликове, които се носели над божествения Григорий със сладки песнопения за негова похвала. Светителят бил избран Божий съсъд. Отличавайки се с кротост, незлобие и смирение, той в същото време продължавал дръзновено да изобличава враговете на Бога и на православната вяра, побеждавайки еретиците с меча на Божието слово. Като побеждавал злото с добро, той никога не слушал онези, които му донасяли за клеветите на враговете му против него, бил великодушен и търпелив във всички скърби и нещастия, всяко гонение и поругание смятал за чест и слава, и като за истински ученик Христов за него Христовото иго било благо, а бремето Му – леко. На свети Григорий се дивели не само вярващите, но и неверните. Очите му винаги боледували от непрестанно течащите молитвени сълзи. Умъртвил в себе си страстите и поробил плътта на духа, свети Григорий се подвизавал с добрия подвиг и като умиротворил Божията Църква и православната вяра от еретически вълнения и смутове, свършил пътя на своя подвижнически, страдалчески и богоугоден живот.През последните три години от живота си със силата на Божията благодат свети Григорий извършил немалко чудеса над болните. Така той два пъти вдигнал с молитвите си от одъра на болестта своя приятел, иеромонаха Порфирий. Малко преди блажената си кончина той изцелил със знамението на честния кръст и с молитва петгодишното дете на една жена, което страдало от силно кръвотечение и било обречено на смърт. Скоро след това свети Григорий се разболял и легнал на одъра си. Предусетил близката си кончина, той предсказал на присъстващите деня на своето отхождане във вечния живот.
– Приятели мои! – им казал той след празника на свети Иоан Златоуст[40]. – Днес аз ще премина от вас при Господа. Зная това, защото във видение ми се яви божественият Златоуст и с любов ме призова при себе си като свой приятел.
И наистина, в същия ден, на 14 ноември, светителят Григорий преминал при Господа в Неговите вечни райски обители. Когато умирал, присъстващите видели, че устата му още шепнат нещо, но колкото и да се стараели, успели да разберат само думите: “В горните, в горните!”. С тези думи светата му душа тихо и мирно се отделила от тялото и преминала в горните обители[41]. Тогава лицето му просияло и стаята се озарила със светлина, на което станал свидетел целият град, притичащ се към светителските мощи за последно целувание. Така Бог благоволил с това чудо да прослави Своя верен угодник, който и приживе бил светло жилище на благодатта и син на божествената светлина[42].
Оставил след смъртта си тялото, преславно просветило се с ангелска чистота, на своето паство като богато наследство и съкровище, свети Григорий и до днес непрестанно подава изцеления на всички болни и немощни, които се притичат отвред с вяра при светите му мощи[43], за слава на нашия Бог Христос, на Когото с Безначалния Отец и Пресветия, Благ и Животворящ Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и завинаги и във вечните векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.

“Светилниче на Православието, утвърждение и учителю на Църквата, доброта на монасите и богословите, поборниче необорим, Григорие Чудотворче, похвала на Солун, проповедниче на благодатта, моли се да се спасят нашите души.

Кондак:
Свещен и божествен орган на премъдростта и светла тръба на богословието, тебе възпяваме, Григорие богоречиви; но като предстоиш с ум пред Първия по ум, към Него настави нашия ум, отче, за да зовем: радвай се, проповедниче на благодатта.

[21] Свети Григорий Палама живял през XIV в.
[22] Ис. 8:18.
[23] Атон – тесен планински полуостров в Егейско море, прочуто средище на православното монашество, населен само с монаси, светиня на Изтока и главен монашески център. Ватопедският манастир се намира на североизточния склон на Атон, близо до морето. Според преданието е основан в първите времена от съществуването на източното монашество (към края на IV в.) и е свързан с името на император Теодосий Велики. От Х в. Ватопед придобива първостепенно значение на Атон и го запазва до днес.
[24] 2 Тим. 3:12.
[25] 1 Петр. 1:7.
[26] При Преображението Господне.
[27] Изх. 34:29, 30.
[28] Калабрия – полуостров в Южна Италия.
[29] Според всеобщото вярване на Църквата, ясно изразено в тропара на Преображение Господне: “да възсияе и над нас, грешните, Твоята присносъща светлина”.
[30] Свети Григорий и неговите атонски сподвижници учели и доказвали със самия си живот, че чрез постоянното очистване на душата, съвършеното безмълвие на чувствата и помислите, чрез непрестанното упражнение в богомислие и молитва, чрез умното възношение човек може да постигне озарение свише, но може да вижда не същността на Божеството, която, обитавайки в непристъпна светлина, е недостъпна за ограничената, греховна природа на човека, а само проява на Божествената същност, откриваща се на безмълвниците като светлина, която понякога може да се види и с телесните очи, както това станало на Тавор при Преображението Господне и при всички явления и откровения на Божеството във вид на светлина и огън, например на Моисей и Илия или на древните християнски подвижници, например на Антоний Велики. Всички боговидци са виждали и с телесните, и с умствените си очи Божествената светлина, отблясъка на Божеството. Тази Таворска светлина и всички прояви на Божеството те наричат несъздадени и Божествени, както несъздадено е самото Божие същество. Това учение, по своята същност тайнствено и непостижимо за естествения ум, в същото време е убедително и несъмнено за вярващото сърце.
[31] Андроник III Палеолог царувал от 1328 до 1341 г.
[32] Този събор се състоял през 1341 г. Впоследствие ереста на варлаамитите била изобличена и нейните последователи били анатемосани на още няколко събора – през 1347, 1351, 1352 и 1368 г. Последният събор се провел вече след смъртта на свети Григорий Палама.
[33] “Възгорделите се от светската и суетната мъдрост – казвал Божият светител – и неследващите опитните в духовното учение мъже, когато слушат за светлината, осияла Господ на планината Тавор и видяна от апостолите, я смятат за нещо сетивно и сътворено, и затова тази невеществена, незалязваща и вечна светлина, превишаваща не само сетивата, но и самия ум, свеждат до чувствена и сътворена светлина, макар и Сам Този, Който е просиял със светлината на Тавор, ясно да е показал, че тя не е сътворена, като я е нарекъл Царство Божие (Мат. 16:20). Нима Царството Божие е нещо сътворено и служебно? Нима Господ е възприел на планината някаква друга светлина, която дотогава не е имал? Да отпадне от нас тази хула, защото, който мисли така, трябва да признае в Христос три естества, тоест Божие, човешко и на оная светлина. И така, вярваме, че в Преображението Той е явил не някаква друга светлина, а само онази, която е била скрита у Него под покрова на плътта. Тази светлина е била светлината на Божественото естество и затова е била несътворена, Божествена. И според учението на богословстващите отци Иисус Христос се е преобразил на планината, не като е възприел нещо и не като се е изменил в нещо ново, каквото дотогава не е имал, а като е показал на учениците Си само това, което е притежавал… Таворската светлина е била светлина на Божеството”.
[34] Вдовицата на благочестивия император Андроник III Палеолог, който по това време вече бил починал.
[35] Исидор I – Константинополски патриарх от 1347 до 1349 г.
[36] Иоан VI Кантакузин – византийски император от 1341 до 1355 г. Поради възникналите заради царския престол бунтове, бил принуден да раздели царството с Иоан V Палеолог.
[37] Сръбският цар Стефан Душан (1336-1355 г.), на когото по това време била подчинена и България.
[38] Иоан V Палеолог царувал от 1341 до 1376 г.
[39] Тоест мохамеданите.

[40] Паметта на свети Иоан Златоуст се чества на 13 ноември.
[41] Свети Григорий Палама починал на 14 ноември, около 1360 г., на 63 години. Той оставил повече от 70 творения.
[42] Израз на съвременника на свети Григорий Палама, Константинополския патриарх Филотей († 1376 г.) в Синаксаря на втората неделя на Света Четиредесетница. Патриарх Филотей съставил службата за свети Григорий скоро след кончината му. В нея Палама се прославя като “богословска тръба”, “огнени уста на благодатта”, “честно пристанище на Духа”, “непоколебим стълб на Църквата”, “ръка на премъдростта”, “светилник на светлината”, “ясна звезда, просвещаваща света”, “прекрасно свирало на Духа”, “златосияен език”, “проповедник на Божествената светлина”, “меч”, съкрушил като паяжина “Варлаамовата гордост и цялата еретическа сила”, “целител на човешките недъзи”, “светейши отец”, “добър пастир”, положил душата си за своите овци, “твърд страдалец и постник”, “учител на благочестието”, “украшение за монасите” и така нататък. На събора от 1368 г., който окончателно предал на анатема Варлаам и привържениците му, сред другите постановления била провъзгласена “вечна памет на светейшия митрополит Солунски Григорий Палама”, който “низвергнал” еретиците. Заради неговите големи заслуги към православната вяра, освен честването на паметта му на 14 ноември, светата Църква е постановила той да се почита и на втората неделя от Великия Пост. В предходната Неделя на Православието Църквата празнува тържеството на Православието над всички ереси, а през втората неделя – тържеството на православното подвижническо учение над всички противни лъжеучения; първата неделя е тържество на всички православни християни, а втората – предимно на подвижниците и монасите.
[43] От посмъртните чудеса на свети Григорий Палама особено забележително е следното свидетелство за православието и силата на благодатното учение на Божия светител. В деня на паметта на свети Григорий, през втората неделя от Великия Пост, франките от остров Сатурнин започнали гуляй, взели момчетата си и тръгнали с лодки в морето при ясно и съвсем тихо време. Докато се веселили, демон им внушил зла мисъл за тяхна собствена погибел. Те пляскали с ръце като безумни и заедно с децата си викали: “Анатема на Палама, анатема на Палама. Ако Палама е свят, нека ни удави!”. И божественият Григорий Палама по техния собствен съд изпросил от Бога отмъщението, което желаели – бездната се разтворила и нещастниците с децата си потънали в морето.