Спомен за падането на пепел от въздуха – 6 ноември

Спомен за падането на пепел от въздуха

Това се случило в Цариград в 472 г. по времето на цар Лъв Велики и патриарх Генадий.
Разсъждение
Бог може да изведе вода от камъка за утеха на хората, може също – за наказание – да хвърли и огън от небето. Съдбата на Содом и Гомор е класически пример за Божие наказание над закоравелите грешници. Бог също може да повтори наказанието Си и другаде, както показа в Цариград по времето на цар Лъв Велики и патриарх Генадий в 472 г. През тази година, на 6-ти ноември, по пладне, изведнъж небето се помрачило от гъсти черни облаци, заради които мрак покрил земята. Тези облаци на места почервенявали като огнени и пак помръквали. Това явление продължило над Цариград цели 40 дни.
Уплашеният народ се обърнал към молитва и покаяние. Заедно с царя и патриарха всички излезли на лития по улиците – от църква на църква, и с плач и вопли се молили на Бога. В последния ден от облаците започнала да вали гореща и черна пепел. Тя валяла като дъжд от вечерта до полунощ, след което спряла. На утрото се съмнало с чист и светъл ден, но земята била постлана с черна пепел с височина около педя. С огромен труд хората почистили домовете си и улиците от черната пепел, но посевите по нивите се опропастили безвъзвратно. Всеки, който имал разум, разбрал и усетил това явление като Божие наказание, и то като блажено Божие наказание, заради спешното покаяние на народа пред Господ Бог. Ако не било това спешно покаяние за големите и натрупани грехове, кой знае какво би се случило с Цариград през тези дни. Но дошло навременното покаяние на грешниците, дошли и молитвите на Пресвета Богородица и на многобройните цариградски светители и мъченици, и наказанието било смекчено

Охридски пролог
св.Николай Велимирович
Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева
Нашият Господ е същинска доброта и милост,но страданията допуска заради греховете човешки:наводнения, болести, земетръс и суша,бедствия и мъки на тяло и душа.Който не вижда Отеца, когато дарове предлага,ще види Съдията, когато праведно отсъжда.
Много слуги има при страшния Съдия,и за спасението на човека всички те Му служат :земята ражда тръни, зверове и змии,а небето гръмотевици, наводнения и мълнии;зли ветрове – болести, слънцето – жар и мрак.
Нивата – жито или суха слама.
Колкото дарове са подготвени за верните,толкова бичове са сплетени за злобните.
Адамовите полета ситна роса ги роси,а Содом и Гомор пламенен меч ги покоси.
От всички творения, Бог най-много човека обича,затова много прощава, дълго търпи.
Но когато Божието търпение свърши,тогава вместо росата, огънят своето си върши.
св.Николай Велимирович