Поведение в православния храм

На нашата грешна земя светият храм е единственото място, където можем да се укрием от житейските бури и несгоди. Храмът е земно небе. В него, заедно с нас, на Бога “невидимо служат небесните сили”. Помнете — храмът е Божий Дом, в който невидимо присъствува Сам Бог, затова и нашето поведение трябва да бъде достойно за Неговата святост и величие.

Преди да отидем в храма

Облеклото ни да бъде скромно и чисто. Трябва да се стремим да украсяваме не толкова външния, колкото вътрешния си човек с накитите на евангелските добродетели, най-вече на смирението, целомъдрието и любовта към Бога и ближните. Любовта към ближния изисква да не поставяме никому препънка или съблазън; облеклото ни да бъде израз тъкмо на тая любов и на една непринудена целомъдрена нагласа на душата ни, като прикрива тялото ни от човешките очи.

Жените следва да се обличат в женски дрехи. “Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог”, ни заповядва Бог чрез Моисея (Втор. 22:5).

Още по пътя към храма трябва да отхвърлим от себе си всяка житейска грижа, възлагайки за всичко упование на Господа, за да застанем пред всевиждащия Бог с мирни и благоговейни сърца. Първото прошение на св. Литургия ни приканва към това — “с мир на Господа да се помолим”. Да се смирим пред Бога и ближния, и да си простим взаимно от душа е нужно не само на сирни заговезни (в неделята на всеопрощението), но преди всяка Божествена служба. В храма трябва да влизаме със страх Божий и трепет, съзнавайки Кому пристъпваме да служим.

Хубаво е, ако имаме възможност, да идваме 10-15 минути преди да започне богослужението, за да купим свещи, да се помолим и поклоним пред св. икони и пред други светини в храма.

При влизане в църковния двор е редно да спрем, да се помолим (виж Молитва при влизане в църква) и да се прекръстим (веднъж или три пъти; виж За Кръстния знак). Това трябва да сторим естествено, внимателно и благоговейно, а не с някакво пресилено съсредоточаване или пък бързо и небрежно. При кръстене е прието мъжете да свалят шапките си (след което може отново да ги сложат, но само докато влязат в храма). В храма мъжете влизат и стоят с непокрити глави. От най-дълбока християнска древност жените пристъпват прага на храма с покрити глави, следвайки наставлението на св. ап. Павел: “всяка жена, която се моли гологлава, засрамя главата си”… (1Кор. 11:5). До преди около век това апостолско предписание е било повсеместен обичай у всички православни народи. И днес в наши селски храмове едва ли ще видим стара вярваща жена без забрадка.

Ако носим ръкавици, редно е да ги снемем, преди да се прекръстим.

В храма

litВ църковния двор не е позволено да се пуши, да се хвърлят боклуци; там не бива да говорим или да се смеем на висок глас. Не е редно да се влиза в двора с животни. Фотоснимки или заснимане на филми могат да се правят единствено с позволение и благословение на настоятеля на храма.

При влизане в храма също спираме и с молитва се прекръстваме веднъж или три пъти.

Ясно е, че в храма не бива да говорим или да се смеем на висок глас. Не бива също така да държим ръцете си в джобовете, зад гърба, да ядем или дъвчем. В храма не бива да се внасят други храни, освен хляб, вино, елей и жито, които се използуват в богослужението. (В храма може да се внасят за благославяне плодове и мед; великденски яйца се внасят за освещаване само в притвора, до входните двери, а не в средната част на храма).

Не бива да заставаме с гръб към св. олтар.

Когато се наложи да пресечем пространството пред централните (царските) двери на иконостаса, за да преминем от едната половина на храма в другата, трябва за миг да спрем, да се прекръстим с лице към царските двери и да направим лек поклон. Ако по време на богослужение архиереят или свещеникът стоят в средата на храма, не бива да се преминава пространството между тях и св. олтар.

Не е редно да се разхождаме из храма и да разглеждаме иконите и стенописите по време на богослужение.

Трябва да поставяме свещи и да се покланяме пред св. икони така, че да не пречим на останалите богомолци.

Не бива да разговряме в храма. При необходимост трябва да говорим кратко и тихо, така че да не смутим никого. Прието е познатите да се поздравяват помежду си с лек поклон, оставяйки всеки разговор за после. Ръкуването в храма не е благоговейно.

Когато идваме в храма с малки деца, не бива да им позволяваме да тичат, да играят и вдигат шум в храма. Ако детето заплаче, нужно е веднага да го изведем, докато се успокои.

Да подпяваме с църковните певци може само съвсем тихо, за да не пречим на богомолците около нас. При всеобщото пеене на Символа на вярата и на молитвата “Отче наш” не бива да издигаме безчинно глас над останалите.

По време на богослужение е редно да седим само поради болест, немощ или силна умора. При това не бива да слагаме крак върху крак. Ако има място, можем да седим в следните моменти от богослужението: 1). когато на празнична вечерня се четат четива от Стария Завет — паремии; 2). когато на утренята се четат катизми, т.е. определени части от библейската книга “Псалтир”.

В никакъв случай не бива да ходим из храма или да разговаряме в следните моменти от св. Литургия:

  • когато се извършва Малкият Вход с Евангелието и при Четене на Св. Евангелие
  • по време на Херувимска песен и Великия вход
  • докато се пее Символа на вярата
  • по време на т.нар. Евхаристиен канон, тоест от възгласа

“Благодать Господа нашего Иисуса Христа и любы Бога и Отца и причастие Святаго Духа буди со всеми вами ”
(“Благодатта на нашия Господ Иисус Христос и любовта на Бога и Отца и общението на Светия Дух да бъде с всечки вас”)

до възгласа

“И да будут милости великаго Бога и Спаса нашего Иисуса Христа со всеми вами”.
(“И милостите на нашия велик Бог и Спасител Иисус Христос да бъдат с всички вас”).

Това е най-важната част от Божествената Литургия, при която предложените хляб и вино се претворяват в Св. Тяло и Кръв Господни. Ето защо желателно е в тези най-святи мигове на богослужението да стоим благоговейно и да внимаваме в словата на молитвите.

  • докато се пее молитвата “Отче Наш”.

Забележки към ближния, който е нарушил правилата за благоговейно поведение в храма, можем да правим само в краен случай и то тихо, благопристойно и смирено. Но най-добре е да се въздържаме от забележки към когото и да било. По-добре всеки да следи собственото си сърце и съвест. Ако се случи някаква нередност, да се обърнем към свещенослужителите.

Не е желателно да напускаме храма преди края на богослужението. По-рано можем да си тръгнем поради немощ или сериозна необходимост.

След като богослужението завърши, преди да излезем от храма трябва да се прекръстим с лице към св. олтар, прекръстваме се и преди да излезем от църковния двор, като се обърнем с лице към храма.

(източник: електронна библиотека Православна беседа)