Поклонническо пътуване в Софийска и Неврокопска епархии

Юнско съботно утро. Навъсено небе, но ведро настроение в очакване на поредното поклонническо пътуване.
Храм “Св. вмчк. Георги Победеносец” отрано е отворил вратите си. Участниците в пътуването започват да пристигат, покланят се в храма с молитва и запалена свещица.
Групата от 20 поклонници е настанена в микробуса, проверена от организаторите Емилиян и Пламен, а професор Иван Желев заема мястото на екскурзовода. Потегляме с тропари за св. Иван Рилски, св. вмчк. Георги Победоносец, св. Богородица. Песнопенията се редуват с увлекателни разкази за чудни събития, населени места, параклиси, храмове и интересни истории от сладкодумния екскурзовод на поклонническото пътуване – проф. Желев.
Сред дебрите на величествената Рила ставропигиалният манастир “Св. Иван Рилски” ни посреща, обгърнат от бяла влажна пелена и ситен дъждец. Монах ни повежда към главната черква, за да се поклоним пред мощите на най-големия светец за нас българите – св. Иван Рилски,истинското духовно сърце на България.
В дома на Бога сме. Заедно с горещата лична молитва изпитваме и силно емоционално въздействие от иконописни шедьоври, дърворезбено изкуство, стенна живопис.
Манастирският ансамбъл от сгради с дървени чардаци, стълбища, колони, аркади и величествената Хрельова кула грабват окото на поклонника – фотограф.
Отпиваме глътка вода от каменната чешма в двора и се отправяме към музея. На изпроводяк получаваме дар от монасите – икона за всеки поклонник.
Пътуването ни продължава по предварително обявената програма към град Банско и храм “Св. Троица”. Вече сме гладни и решаваме да обядваме в крайпътно заведение в местността Предела. Пост е! Предлагат ни вкусен разложки боб с гъби – добра кулинарна комбинация.
Банско ни посреща със свеж въздух, слънце и хладен планински ветрец, напомнящ за великолепния Пирин и характера на банскалии. Кратка разходка по централните градски улички и сме пред портите на храма “Св. Троица”, за който покойният дядо владика Натанаил казва:
“Този храм е земното небе на Банско и България!”
Влизаме през гостоприемно отворените порти на каменния зид, пред нас е зелен, цветен и китно подреден двор.
Храмът е изграден от камък с дебелина на стените 110 см, на който дядо Лазко и банскалии даряват, кой що има. Над сводестата врата на централния вход те са оставили послание за поколенията. Там майстор художник е изографисал икона на Света Троица.
Богатата вътрешна украса, дванадесетте колони, стенописите, иконостасът, муровите греди – всичко свидетелства за изискан художествен вкус и високоизпълнителско майсторство.
В храма се срещаме и с Ивана Радонова, родственичка на Тодор Хаджирадонов, който е изработил часовника в кулата-камбанария. Камбаните със сребърния звън и днес са зов за събуждане и духовен живот за банскалии и гости на града, на всеки кръгъл час. Ивана Радонова с вълнение ни разказва за миналото на храма, за символите над главния вход, за 30-метровата часовникова кула и родственика си Здравчо Хаджирадонов,който днес се грижи за часовника.
Камбанен звън оглася града – следобед е (16 часа). Потегляме към Гоцеделчевска духовна околия. Чака ни доста път, но той е лек, защото е изпълнен с разкази за миналото и настоящето на духовната околия и монашеския живот в нея от проф. Желев.
Денят преваля, но не и стремежът ни към духовна мъдрост. На хълма в далечината виждаме гордата снага на обителта “Св. вмчк. Георги Победоносец” над гр. Хаджидимово.
Животът на манастира е в обичайния си ритъм. Игуменът е зает с духовните си дела и не успяхме да го видим. Вековното дърво чинар в двора, широко е разтворило корона над дървена беседка и ни кани за отмора и размисъл, но преди това се покланяме в храма, където се пази чудотворната икона на св. Георги. Богато украсените чардаци с цъфтящи саксийни растения очароват поклонниците -фотолюбители.
Отново на път. Още сме в Гоцеделчевска духовна околия. Лутаме се за шосето, водещо към женския манастир “Св. Богородица-Живоприемен източник”. С Божия помощ сме пред портите му! Посреща ни дружелюбно кутре и неговият стопанин,който ни обяснява,че монахините се грижат за животните в стопанския двор и няма да можем да се срещнем с тях. Покланяме се в храма и някои от нас изпълняват песнопения. Постни сладки в предверието на храма ни изненадват приятно.
Отправяне се към Санданска духовна околия – гр. Мелник, и забележителното средище на българската духовна култура – манастир “Рождество Богородично”.
Залез е! Мелнишките пясъчни скали са обагрени в златисто жълто. Улавям в кадър с таблета полет на птица в небето. Пред нас е широка роженска поляна… Проф. Желев се появява с кутия постни вафли, защото има личен повод да почерпи.
Природата е притихнала. Отваряме тежката обкована манастирска порта и ни посрещат нагиздени лозници в тесния калдаръмен двор, обграден в четириъгълник от жилищните сгради на манастира. Особено архитектурно разнообразие във вътрешната фасада на сградите внасят дървените стълбища и парапети, които преминават пред манастирските килии и стаи за гости.
Бързаме да влезем в храма, започнала е вечернята. Група поклонници се включват в песнопенията – славим Рождението на св. Йоан Кръстител. Усещам живителна сила в душата си! Емоционалната проповед на игумена издига сърцата на поклонниците. Всички улавят внушителността на богатата вътрешна украса на храма. Стенописните сцени, повече от 150 евангелски събития,голям брой светци и мъченици.
Трудно е да си тръгнеш, както казва игуменът, от това “намолено място”!
Гостоприемният домакин ни изпраща с почерпка локум и дар чудотворна икона на “Св. Богородица – Иверска”.
Поклонническото пътуване продължава в очакване на най-вълнуващото – срещата ни с Неврокопския митрополит Серафим. Спираме в центъра на град Мелник, където той е отслужил вечерня в празнуващия храм. Още не сме слезли от микробуса, когато виждаме митрополита с десетина духовни лица. Като отронващо възелче на броеница, смирено и с притаен дъх, всеки от нас поздравява Дядо Владика и чака неговата благословия.
В приятелски и душеполезен разговор митрополит Серафим с умиление разказва за покойния свещеник Димитър Вукадинов от дървенишкия храм “Св. вмчк. Георги Победоносец” и неговия духовно-религиозен път. Обещава, че ще ни гостува. Заставаме около него и правим снимка за спомен.
Чака ни дълъг път, усещаме умора, но и удовлетворение, че Бог благослови да посетим тези светини. В полунощ поклонническото ни пътуване приключи, но не и духовно-религиозното ни общуване. Утре е Четвърта неделя след Петдесетница, Рождение на св. Йоан Кръстител, СВЕТА ЛИТУРГИЯ!
С Божия помощ разказах за поклонническото пътуване на група миряни от енорията на отец Флавиан, отец Георги, отец Стоян от столичния храм “Св. вмчк. Георги Победоносец”, квартал Дървеница, град София.

АМИН
Лято 2018 година