Поклонническо пътуване до манастирите Гложенски, Новоселски, Троянски

В ранната дъждовна утрин на 17 юни в 7.20 ч. след благословията на отец Флавиан потегляме към гара Подуене, за да вземем водача на групата проф И. Желев. В 7.45 ч. потегляме по Ботевградско шосе и след това по магистрала „Хемус” през Ябланица и в 9.20 ч. сме в Гложенския манастир „Св. Георги Победоносец”. Той буквално е кацнал на огромна скала, отвсякъде оградена с дълбока пропаст. Тук бяхме сърдечно посрещнати от отец Нектарий. Той отслужи панихида за помен на починалите, като всеки от нас написа имената на починалите ни близки и роднини. Легендата разказва, че княз Глож, заселвайки се в земите край с. Гложене, построил манастир някъде по брега на р. Черни Вит, в близост до селото. Един ден иконата на Св. Георги, която преселниците донесли от Киев (Украйна), изчезнала от манастира и била намерена от овчарчета горе на скалата. Князът решил, че това е знак от Св. Георги и построил нов манастир, който сега се извисява като средновековна крепост над селото. Иконата на Св. Георги се пази в манастирската черква. В манастира е живял като заточеник и известният наш възрожденец Търновски митрополит Климент (Васил Друмев – автор на повеста „Нещастна фамилия”). Между изложените му вещи се намира и е съхранено първото издание от 1879 г. Тук имахме възможността да видим богата експозиция от църковна утвар и предмети от бита на местното население.

И отново в 10.45 ч. сме на път към Новоселския манастир „Св. Троица”. По пътя проф. Желев уреди среща с отец Роман, който дойде с нас, за да ни разкаже неговата трагична история по време на Априлското въстание. Подобно на Баташкото клане тук са били избити монахините и цялото българско население от село Априлци, потърсило спасение в храма на манастира, и после опожарен. Жертвите наскоро бяха канонизирани като светци от Православната ни Църква. Хвала на достойните им потомци, възстановили храма в предишния му вид.

В Троянския манастир пристигаме в 12.30 ч. пленени от блясъка и великолепието му. Епископ Сионий, Игумен на обителта ни посрещна сърдечно и покани в трапезарията, където похапнахме, коментирайки чутото и видяното до тук. След подробния разказ за възникването и историята му, написахме имената на нашите роднини и близки за здраве и дълголетие и участвахме в отслужената вечерня в храма на манастира.

По обратния път към дома усещахме покрова на Божията Майка, който ни следваше и закриляше по време на поклонническото ни пътуване. Дай, Боже, да сме живи и здрави ние и нашият духовен водач професор Иван Желев да продължим и догодина поклонническите си пътувания до светите за България и нашата Православна Църква места. Амин!

17 юни, 2017 г.