Пътепис за посещението на група харизани от храм „Свети Георги” в Зографския манастир Света Гора – Атон от 13 до 20.04.2019 г.

Все повече православни християни в България даряват доброволния си труд за намиращия се в Света гора – Атон единствен български манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец – Зограф”. Това са „харизаните”. Харизанин значи „харизан на Бога”. И ние, трима миряни от енорията на едноименния храм в квартал Дървеница, гр. София, имахме щастието да се включим в една такава група от 20 души. Потеглихме с 4 автомобила вечерта в 20ч. на 13 април с благословията на Архимандрит Флавиан – предстоятел на храм „Св. вмчк Георги Победоносец” кв. Дървеница. При тръгването от София ни заваля силен дъжд, придружен с вятър и до пристигането ни на Кулата – Промахон в полунощ не спря. След като отправихме молитвите си към свети Георги и света Богородица за хубаво време и след кратка почивка продължихме пътуването на гръцка територия. В 4 часа пристигнахме благополучно в малкото курортно селце Урануполи, от където тръгват фериботите за манастирите на Света Гора – Атон. За наша голяма радост тук дъждът спря и вятърът утихна. Ако това чудо, сътворено от нашите небесни покровители, не беше се случило, фериботите нямаше да пътуват. Тъй като по суша няма достъп до 20 – те манастира на Света Гора, щяхме да чакаме незнайно колко време, а визите ни бяха до 20 април, и благородната ни мисия щеше да се провали. След като си взехме визата (диамонитирион) и се настанихме във ферибота до 9 ч. 45мин. с нетърпение очквахме пристигането си в Зографския манастир. Времето ни позволяваше от горната палуба да направим великолепни снимки. Точно в 12 ч. слязохме на пристанището където ни чакаха братята монаси с лекотоварни коли (а колите, с които пътувахме задължително остават на паркинг в Урануполи) и в 12 ч. и 30м. бяхме в „архондарика”- приемната на манастира където ни почерпиха и след това настаниха по стаите. През всичките шест дни на нашето пребиваване кипеше усилена работа при изключителна организация и планировка от страна на отговорниците на обектите, по които бяхме разпределени: площадката за тежката механизация на гръцката фирма, която започва ремонта на „банскалийския корпус” на манастира на Гергьовден, където работихме ние, маслинените градини, пчелина и пр. Битовите условия бяха отлични. Храната беше толкова вкусна, сякаш не беше постна. Ние, харизаните, на свой ред, съзнавайки мисията си пред бога и пред братята монаси се трудихме всеотдайно и накрая нашият отговорник ни поднесе като награда за свършеното една изненада. Превози ни с джипа си до съседния манастир Констамонит, новостроящата се на върха на планината гръцка църква (от където направихме великолепни снимки на пристанището на Зограф) и до пещерата на свети Козма Зографски. Този жест за винаги ще остане като спомен в нашите сърца.
По обратния път отново под закрилата на нашите небесни покровители света Богородица и свети Георги ние благополучно се прибрахме в България с дълбокото убеждение и желание отново да станем харизани.