Литургийно апостолско чтение в 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Апостолско чтение на Света Литургия
ап. 2  Кор. 11:31-12:9
„Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.
В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.
Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.
И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),
че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.
С такъв човек ще се похваля;
но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.
Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене.
И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.
Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене.
Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.