I. За същността, значението и силата на молитвата
Св. праведен Йоан Кронщадски

Св. праведен Йоан Кронщадски
http://www.pravoslavieto.com/books/za_molitvata/index.htm

1. Молитвата е доказателството, че съм разумна личност, че съм богоподобен; залог за моето бъдещо обожествяване и блаженство. Аз съм създаден от нищото, аз съм нищо пред Бога, тъй като нищо свое нямам. Но аз, по Неговата милост, съм личност, имам разум, сърце, свободна воля, и чрез разума и свободата си мога, обръщайки се със сърце към Него, постепенно да разширявам у себе си Неговото безкрайно царство, постепенно все повече и повече да умножавам у себе си Неговите дарове, да черпя от Него като от вечно бликащ неизчерпаем Извор всякакви блага – духовни и телесни, но предимно духовни. Молитвата ми внушава, че аз съм Божи образ, че при смирено и благодарно разположение на моята душа към Бога, чрез свободната си воля, умножавайки безкрайно Божиите духовни дарове, аз мога по този начин безкрайно да се усъвършенствам и безкрайно да увеличавам моето богоподобие, моето небесно блаженство, за което съм предопределен. О! Молитвата е знак за великото достойнство, с което ме е почел Създателят. Но тя ми припомня едновременно и моето нищожество (от нищото съм аз и нищо свое нямам, затова за всичко моля Бога), и моето височайше достойнство (аз съм образ Божи, аз съм обожествен, мога като Авраам, бащата на вярващите, да се наричам Божи приятел, стига само несъмнено да вярвам в съществуването, благостта и всемогъществото на моя Бог и Нему да се уподобявам в този живот с дела на любов и милосърдие).

2. В молитвата има прошение – противно на гордата наша плът, която всичко приписва на себе си; благодарност – противно на безчувствието на нашата плът към безбройните Божии благодеяния; славословие – противно на плътския човек, който търси слава само за себе си.

3. Бог е Истина – и моята молитва трябва да бъде истинска, както и животът ми. Бог е Светлина – и моята молитва трябва да бъде принасяна в светлината на ума и сърцето. Бог е Огън – и молитвата, както и животът ми, трябва да бъдат пламенни. Бог е всесвободен – и моята молитва трябва да бъде свободно изливане на сърцето. Какво богатство на човешкия дух – стига само да помислиш сърдечно за Бога, само да пожелаеш сърдечното съединяване с Бога, и Той веднага е с тебе: и нито стените на къщата, никакви тъмнични ключалки, ни планини, нито пропасти ще попречат на това съединяване. Бог веднага е с тебе; тъй и ангелите, и светиите: заедно с Бога те всички са пред очите ти, в сърцето ти, като най-близките приятели, като твои съмишленици. О! Богатство на човешкия дух!

4. Молитвата е възнасяне на ума и сърцето към Бога, съзерцаване на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно заставане на душата пред Него, като пред Царя и Самия Живот, Който дава живота на всички; забравяне заради Него на всичко наоколо, храна за душата, въздух и светлина, живителната нейна топлина, очистване от греховете, благото иго Христово, лекото Негово бреме. Молитвата – това е постоянно усещане (осъзнаване) на своята немощ или духовна нищета, освещаване на душата, предвкусване на бъдещото блаженство, ангелско блаженство, небесен дъжд – освежителен, напоителен, който оплодородява земята на душата; сила и здравина за душата и тялото, освежаване и очистване на духовния въздух, просветване на лицето, веселие за духа, златната нишка, която свързва творението с Твореца, бодрост и мъжество при всички скърби и изкушения в живота, успех за делата ни, равноангелско достоинство, укрепване на вярата, надеждата и любовта. Молитвата е съобщество с Ангелите и светиите, отвека угодили на Бога. Молитвата е поправяне на живота, майка на сърдечното съкрушение и сълзите; силна подбуда за милосърдни дела; безопасност в живота; унищожаване на смъртния страх; пренебрежение към земните съкровища, желание за небесни блага, очакване на Съдията на света, всеобщото възкресение и живота в бъдещия век; усърдно старание да се спасиш от вечните мъки; непрестанно изпросване на милост (помилване) от Владиката; ходене пред Божия взор; блажено чезнене пред Твореца, Който е всичко създал и всичко изпълва; жива вода за душата; молитвата побира всичките хора в сърцето с любов; спуска небето в душата; побира Пресвета Троица в сърцето, според както е казано: “ще дойдем при него и жилище у него ще направим”. (Иоан.14:23)

5. Молитвата – това е постоянно усещане на своята духовна нищета и немощ; съзерцаване у себе си, у хората и в природата делата на Божията премъдрост, благост и всемогъща сила; молитвата е постоянно благодарствено настроение.

6. Докато се молиш, на всяка цена се старай за това, да чувстваш със сърцето си истината или силата в думите на молитвата, храни се с тях като с нетленна храна, напоявай с тях като с роса сърцето си, сгрявай се като на благодатен огън.

7. В молитвата и във всички дела на живота си избягвай мнителността и съмнението, дяволската мечтателност. Да бъде окото на душата ти чисто, за да е светло цялото тяло на твоята молитва, на твоите дела и на живота ти.

8. Докогато стоим на усърдна молитва, дотогава е и спокойно, и топло, и леко, и светло в душата; защото тогава сме с Бога и в Бога; но щом изоставим молитвата, веднага тръгват изкушенията, всякакви смущения. О, преблажено време на молитвата!

9. Когато се молим, непременно трябва да овладеем сърцето и да го обърнем към Господа. Нужно е то да не бъде хладно, лукаво, невярно, лицемерно. Иначе каква полза от молитвата и от поста ни? Добре ли е да чуем гневния глас на Господа: “тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене”? (Мат. 15:8) И тъй, в църква да не стоим душевно разпуснати, а всеки да гори духом, когато работи на Господа. И хората не ценят много услугите, които им правим хладно, по навик. А Бог иска тъкмо сърцето ни. “Синко, дай си Мен сърцето” (Притч. 23:26), защото сърцето е най-важното у човека, неговият живот; нещо повече – нашето сърце е самият човек. Затова, който без сърце се моли или служи на Бога, все едно, че въобще не се моли, защото тогава се моли тялото му, което само по себе си, без душата, все едно че е пръст. Помнете, че заставайки на молитва, вие заставате пред Бога, у Когото е разума на всички. Затова вашата молитва трябва да бъде цялата дух, цялата разум.

10. На молитва бъди като детенце, което гугука, сливайки се в един дух с духа на произнасяната молитва. Себе си смятай за нищо, а молитвата приемай като велик Божи дар. От своя плътски разум се откажи напълно и не го слушай, защото “знанието възгордява” (1 Кор. 8:1), а плътският разум се съмнява, мъдрува, хули. Ако по време на молитвата или извън нея врагът препъне душата ти с някаква хула или мерзост, не унивай, а кажи твърдо в сърцето си: “Да ни очисти тъкмо от тези и от подобните им грехове дойде на земята нашият Господ Иисус Христос, да ни помогне при тези тъкмо, и при подобните им немощи на духа дойде Многомилостивият.” Като изречеш тези думи с вяра, сърцето ти тозчас ще се успокои: защото Господ ще очисти сърцето ти. Изобщо от какъвто и да било грях или мечтание не бива да униваме, а да се уповаваме на Спасителя! О, неизмеримо Божие благоутробие! О, величествено служение на Богочовека за нас, грешните! Той и досега човеколюбиво ни служи, като ни очиства и спасява. И тъй, да бъде посрамена вражеската сила!

Източник: http://www.pravoslavieto.com/books/za_molitvata/index.htm