До студента, който пита: “Кои са бедните духом?”

Св. Николай Сръбски (Велимирович)

“Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно” – казва Гос­под Иисус Христос. Тези думи те смущават. Смущението ти идва от това, че бъркаш скудоумието на слаборазвитите хора с духовната бедност, която Христос хвали.
Духовната бедност, или съкрушението, е характерна за най-добрите умове, които е имало човечеството. Тя е съзнание за собствената ни нищож­ност пред Божието величие, за нашата нечистота пред чистотата на Творе­ца, за пълната ни зависимост от безграничната Божия сила.
Цар Давид казва за себе си: “аз съм червей, а не човек”. А цар Давид не е бил скудоумен, а човек с богат и гениален ум. Неговият син, премъдрият Соломон, пише:”Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя ра­зум”. Това именно означава да бъдеш беден духом: да се повериш изцяло на Бога, а на себе си да не вярваш.
Блажен е онзи, който може искрено да изповяда: моята сила е нищож­на, моят разум е слаб, волята ми е колеблива – Господи, помогни ми!
Беден духом е светецът, който – като апостол Павел – може да каже:” нищо не знам, освен Христос!”.
Беден духом е ученият, който – като Нютон – признава, че неговото не­знание е безкрайно по-голямо от неговото знание.
Беден духом е богаташът, който – като богатия Иов – казва: “гол съм до­шъл на този свят, гол ще си отида от него”.
Свети Сава, цар Стефан Дечански и княз Лазар са се чувствали бедни духом. Но какво говоря? Та всички апостоли, светци и праведници, заедно с милионите благочестиви люде от Божия народ, са считали себе си за бед­ни духом. Затова са станали, съгласно Божието обещание, наследници на Небесното Царство.
Смятай за беден духом не онзи човек, чиито знания са ограничени, а онзи, който не се хвали със знанието си.
Духовната бедност е пълната противоположност на високомерието и самохвалството. От глупавото и преглупаво високомерие и от гибелното самохвалство иска да ни опази Христос, когато облажава бедните духом.

Мир на теб и радост от Господа!