† Бракът и семейството (старецът Йосиф Ватопедски)

старецът Йосиф Ватопедски“Мъжете трябва да обичат жените си”. В брака любовта се налага и поради още една причина, да кажем по-добре поради една особеност. Това е самата същност на жената, която, както се вижда, е резултат и “продукт” на любовта – била е създадена от реброто на Адам, което е било в близост до сърцето му, и следователно не може да бъде в равновесие когато ѝ липсва любов.
От самата нея се излъчва любов чрез майчинството и заслужено изисква на бъде обичана, след като и тя самата по природа и по предназначение обича.Опитът показва, че ако съпрузите искат да постигнат хармония и разбирателство помежду си, трябва постоянно да съществува любов помежду им. Особено, обаче, на мъжа към жената.Точно това направи Христос за Църквата. Пожертва себе си за да я прослави. Свети Йоан Златоуст призовава мъжът неуморно да показва любовта си към жена си, и че всичките му желания и усилия трябва да бъдат насочени към нейното щастие.Това, за съжаление, липсва изключително много днес, и резултатите са отчайващи.
Мъжът, за да успее лесно в тази си роля, в зависимост от случая ще трябва да се отнася към жена си понякога като баща, понякога като брат, понякога като приятел и винаги като неин мъж. Ако успее да направи това, ще обезпечи безметежно и хармонично настроение на жена си, която в много отношения е по-добросъвестна и е готова на саможертва, докато при някои маловажни събития губи надежда и изпада в малодушие.Не е прекален, нито престорен изразът на любов на съпруга към жена му, след като единствено при законния брак може да се постигне истинска любов, след като “и двамата стават една плът”.Никой друг израз на нежност и симпатия не може да се сравни със “и стават двамата една плът” на законния брак от който се създава нов човешки живот.
Освен това, от описанието на женския пол, който е слабият, се вижда, че той изисква допълването му от мъжката любов, и това е причината за ревността, която съществува при жените в повече.
Най-добрият начин за изкореняване на женската ревност е изразяването на любовта на съпруга към жена му.
Препоръчваме най-вече на мъжа, като глава на семейството, да не предава любовта и връзката с жена си, защото дяволът и неговите слуги никога няма да спрат да нараняват корените на живота.
Един съвет на старците ни, който ни дава надежда и опора, и за двата пола, е: “Не забравяйте никога първата седмица на брака си.” Същите сте както и тогава. Нищо не ви разделя.Напомняме на мъжете – грешките на жената се лекуват с любов и нежност, а не с каране и гняв. Не прави забележка на жена си когато греши в нещо, особено в момента на изпитанието.
В друг момент когато сте сами, далеч от децата, прегърнете с нежност жена си и ѝ кажете” “Любов моя, не знаеш ли колко те обичам? Искам винаги да действаш разумно. Това което направи не ти прави чест.”Тогава само жената признава грешката си и иска прошка.Това идва от опита. Ако по време на прегрешението ѝ се скараш, ще се заинати, ще отговори, ще се разсърди, ще измисли оправдание или ще излъже! От малкото проучване което направихме, от всичко което видяхме и чухме, си извадихме заключението, че по-голямата отговорност за всичко лошо което се случва в съпружеския живот, имат мъжете, защото не показват любов към жените си.Обичат жените, но за съжаление не своите. Това е коренът на злото. Тогава се ражда ревността, подозрителността с познатите последствия.Има и друга сериозна причина – ако верните съпрузи изпълняват закона на любовта помежду си, тогава свръхестествената енергия на любовта, която е божествена и животворяща, оказва влияние и върху плода още от зачатието, бременността и раждането и помага за формиране на правилен и силен характер на детето.
Така, практически и действително, детето придобива характер и личност, които имаше първоначално създадената “по образ и подобие” на нашия Създател човешка същност. Ако съпрузите с внимание и вяра прилагат в живота си закона за светата божествена любов, плодовете ѝ са очевидни в хармоничния и мирен семеен живот, както и в характера на децата, които ще се родят, понеже няма да са продукти само на плътта, но и на духа, след като “роденото от духа е дух”.