5 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Литургийно евангелско чтение
† 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение

„Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.
Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар,
който струпав лежеше при вратата му
и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.

Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово;
умря и богаташът, и го погребаха;
и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си,
видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
А той рече:
моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
Авраам му рече: имат Моисея и пророците:
нека ги слушат.
А той рече:
не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
Тогава Авраам му рече:
ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.